Познавате личността на Джеймс Милнър. Английският полузащитник направи толкова дълголетна кариера във Висшата лига, че в момента е някак неестествено да следим първенството на Острова, знаейки, че някогашният национален състезател на „Трите лъва“ вече не защитава ничия кауза. Милнър още доста време (всъщност далеч не можем да предвидим колко дълго) ще може гордо да заяваява, че е играчът с най-много мачове в историята на Висшата лига – 658, като подобри рекорда на Гарет Бари през миналия сезон. Вътрешният халф прекара 24 години по различни отбори в Англия, като носеше екипа на Лийдс, Нюкасъл, Астън Вила, Манчестър Сити, Ливърпул и Брайтън. Освен всичко това той е един от едва петимата полеви футболисти, които запазиха елитния си статут и имаха мач в най-силното вътрешно първенство, след като навършиха 40 години. Останалите са Теди Шерингам, Раян Гигс, Гордън Страхън и Кевин Филипс.
След подобна визитка едва ли е особена изненада, че Милнър продължава да се занимава активно със спорт. И да поддържа забележителна форма. Любителят на силни усещания и отдал се на завидно спортно дълголетие англичанин наскоро участва в маратон. И то не кой да е маратон, а класическата дистанция от 42 километра и 195 метра в Ню Йорк. И можем да кажем, че времето, което постигна, изобщо не е за пренебрегване – 3 часа 9 минути и 4 секунди, което означачва около 7 минути и половина средно на километър. Никак не е зле за човек на 40 години, чието тяло по-скоро е било подложено на излишни натоварвания, отколкото да се е подготвяло за подобни предизвикателства. „Преди няколко години със сигурност щях да финиширам за по-малко от 3 часа“ – леко самохвално каза Джеймс непосредствено след състезанието. Това изказване (а и постижение) на Милнър напълно логично води до въпроса – кои други футболисти са си позволявали да участват в маратон, при това да го завършат, и кой съответно се е представил най-добре, така че да могат да му завиждат както на футболните умения, така и на лекоатлетическите?
През 2011 бившият играч на Лестър Сити Мъзи Изет пробягва маратона на Лондон, но показателите му са по-лоши от тези на рекордьора по мачове във Висшата лига – 3 часа 22 минути и 36 секунди. Ако направим класация на бивши и настоящи футболисти, които са се впускали в сходна авантюра, то Изет би бил на 12-то място. Точно пред Андре Шюрле – бившият национал на Германия се отказа рано от футбола, но не и от спорта, като маратоните далеч не са неговото най-сложно препятствие. Наскоро дори излезе една негова снимка от Монблан, на която той е гол до кръста в изключително сурови, зимни условия. Настоящият мениджър на Фулъм Алваро Арбелоа е на 11-то място, след като успешно завършва маратона на Валенсия, а Кевин Килбейн е на десета позиция благодарение на изявите си на лондонския маратон през 2013.
Шапки долу и за Дани Милс – баща на участника на олимпийски игри за Великобритания Джордж Милс – който отново в Лондон спира хронометрите на 3 часа 12 минути и 18 секунди през 2023, когато вече е на 45 години. Ако трябва да назовем кои футболисти попадат в челната петица – можем да кажем, че те са и единствените, които успяват да слязат под границата от 3 часа. За отбелязване е представянето на легендата на Реал Мадрид Раул Гонсалес, когато през 2019 пробягва дистанцията в Мадрид за 2 часа 59 минути и 22 секунди. Тогава признава, че това е едва вторият маратон в живота му. Повече от похвално. Точно за 2 часа и 59 минути успява да финишира в Стокхолм настоящият мениджър на Оксфорд Юнайтед и добре познат на феновете от близкото минало Аарън Рамзи, който все пак все още е на 35 години и не е оставил напълно зад гърба си професионалния спорт.
Ако сте гледали Ариен Робен, то вероятно знаете, че винаги щеше да бутне топката наляво. Но никога нямаше да можете да му противодействате. Очевидно скоростта му на терена се е пренесла и по шосетата на Ротердам, след като през 2023 се справя с тамошния маратон за 2 часа 58 минути и 33 секунди. Преди да стане един от най-добрите треньори в света Луис Енрике разполагаше със сериозна слава и като футболист. Очевидно испанецът е имал възможността да направи кариера и в други спортове. Твърди се, че е тренирал непрестанно за маратона на Флоренция, който се бил превърнал почти в негова фиксидея. Старанието се отплаща с време от 2 часа 58 минути и 8 секунди. По-късно Енрике задълбочава тази си страст и участва в състезания от веригата Iron Man. Златният медал за футболистите в различни маратони обаче получава Алексей Смертин. Когато е на 45 години, бившият национал на Русия и играч на английския Челси участва в маратона на Казан, годината е 2020. Макар да се е отказал от футбола 12 години по-рано, Смертин приключва с време от 2 часа 48 минути и 17 секунди, което все още не е по-силите на нито един друг негов колега.
Може би Джеймс Милнър трябваше да опита преди няколко години...
Чуй новините
Подкаст
