Сателитите на НАСА разкриват тревожен спад на запасите от сладка вода

Настоящата суша, която се усеща в много части на света, не е просто временно явление. Тя е резултат и от намаляването на водните запаси през последните две десетилетия. Данните от американските сателити показват, че спадът е значителен не само при повърхностните води, но и в подземните водоносни хоризонти.

Дунав е спаднал до такава степен, че се е наложило спиране на близка атомна електроцентрала. В чешки язовири водата се е оттеглила толкова, че отново са се показали потънали села. А по поречието на Елба в Германия на места може да се върви по пресъхналото речно корито. Примерите за мащаба на сушата тази година са стотици. Според нови данни на американската космическа агенция НАСА обаче също толкова сериозен проблем се крие под земята. Макар да остава невидим, той може да има сериозни последици в бъдеще.

Целта на изследването, основано на сателитни данни на НАСА, е да проследи промените в запасите от сладка вода на сушата – както на повърхността, така и под земята. Учените търсят районите, в които недостигът на вода се задълбочава, и местата, където човешката дейност оказва най-силно влияние върху водните запаси.

„Най-голямо безпокойство предизвикват районите, които и сега смятаме за региони с недостиг на вода“, коментира пред сайта Earth.com Мери Майкъл О'Нийл от Университета в Мериленд и Центъра за космически полети „Годард“ на НАСА, която е участвала в изследването. Именно в тези райони загубата на повърхностни и подземни води е по-голяма от очакваното.

Според резултатите от изследването човешката дейност вече оказва значително влияние върху водния цикъл, включително върху подземните води. Изчерпването им заради напояването, промишлеността и други човешки нужди се е превърнало във важен фактор в много части на света. Съществена роля играе и друг процес, в който човекът има основен принос – климатичните промени.

„Оценките за общото глобално потребление на сладка вода варират между 3800 и 5000 гигатона годишно. Неустойчивите практики водят до недостиг на вода“, пишат учените в изследването.

„Установяването и точното измерване на дългосрочните промени във водните запаси, причинени от човешката дейност, е от ключово значение за разработването на стратегии за гарантиране на водната и продоволствената сигурност“, обясняват изследователите.

Анализът идентифицира 40 района, в които човешката дейност е основен фактор за влошаването на състоянието на водните запаси на повърхността и под земята. Най-силна връзка е установена с използването на земята за земеделие. То е свързано със значителни промени в запасите от повърхностни води на всички континенти с изключение на Антарктида и Австралия.

Най-силно засегнати от намаляването на водните запаси са Близкият изток и Северна Африка, Северна Индия, западните части на САЩ и Югоизточна Бразилия.

Изследването показва също, че изчерпването на подземните води има значителна, но досега подценявана роля. Според учените по-ранните оценки за загубата на водни запаси на сушата, свързана с изчерпването на подземните води, са били средно с 45% по-ниски от новите изчисления.

Новото изследване стана възможно благодарение на напредъка в технологиите и анализа на сателитните данни от мисията GRACE на НАСА. Двата сателита на мисията са изведени в орбита през 2002 г., а през 2018 г. започва работа тяхната наследница GRACE Follow-On. Те измерват дори малки промени в гравитационното поле на Земята, което позволява на учените да проследяват измененията в разпределението на водните маси на сушата и в океаните.

Доскоро тези измервания не позволяваха достатъчно прецизно да се определят местата, в които настъпват по-малки, но значими промени. Сега учените са успели да подобрят точността на анализа и да приложат новия подход към данни за периода от 2002 до 2025 г.

Така те са получили оценки за водните запаси с до десет пъти по-висока точност спрямо първоначалния анализ. Това им е позволило да установят къде загубите на сладка вода са най-големи и да проучат възможните причини за тях.

„Ключовото заключение на това изследване е, че тенденциите при водните запаси в много интензивно използвани водосборни райони и водоносни хоризонти са по-сериозни, отколкото се предполагаше досега. Това има последици за водната и продоволствената сигурност, за хидроложките и климатичните модели и за разбирането на крехкия баланс в системата на Земята“, заключават авторите.

Статия на Томаш Карлик (CT), публикувана първоначално на 14 октомври 2026 г.