Сирия - на кръстопът между Иран и Саудитска Арабия

Около конфликта в Сирия не рядко се чуват и мнения, че всъщност това, което става, има пряко отношение към Иран. Дали е така наистина? А може би острите противоречия, прераснали във въоръжена съпротива на опозицията срещу президента Башар Асад, са отражение и на външни противоборства между други големи играчи в Близкия изток? За това как се отразява политиката на Иран и Саудитска Арабия върху конфликта в Сирия разговаряхме с изследователката на Близкия изток Елинор Зейно-Махмалат. Тя е програмен координатор на фондация "Конрад Аденауер" в Мароко.

Изследователката на проблемите в Близкия изток Елинор Зейно-Махмалат казава, че избухването на политическите протести е било неочаквано за всички, условно казано - действащи лица в този район на света. За малко повече от 2 години вътрешният конфликт в Сирия се превърна в известен смисъл в нещо като бойно поле за влияние между Иран и Саудитска Арабия.

Елинор Зейно-Махмалат: - Сирия беше важен играч в региона на Близкия изток що се отнася до регионалния баланс на силите. Така че сега бъдещото положение и позиция на Сирия формира баланса на силите в региона. Въпросът е дали Сирия ще остане част от проиранската ос в Близкия изток или тя може да стане държава, подхранваща политическия ислям и дори радикалния ислям на салафистите, който може да служи като ролеви модел противостоящ на традиционните регионални режими, и по-специално консервативните монархии в Персийския залив.

И за Рияд, и за Техеран залозите в тази ситуация са високи.

Елинор Зейно-Махмалат: - Първо, Иран рискува да загуби единствената държава съюзник, която му е останала в Близкия изток. Алиансът между Сирия и Иран е стабилен вече 30 години, откакто Иран стана република. Така че за Иран - той рискува да загуби ключовия елемент от своята стратегия на сдържане. За Иран Сирия е ключов съюзник за сдържане срещу възможни акати от страна на Израел или от страна на Съединените щати, защото Сирия е логистичен център за Иран за трансфер на въоръжени формирования, на пари, на оръжия от Иран през Сирия към Ливан или Палестина... Така че за Иран е много важно да запази този режим на власт. От страна на саудитците. Всъщност Саудитска Арабия има големи опасения, че политическият ислям би могъл да стане политическа сила в Сирия и така да се превърне в политическа заплаха за режима в самата Саудитска Арабия.

Саудитска арабия обаче подкрепя опозицията в Сирия.

Елинор Зейно-Махмалат: - На пръв поглед изглежда, че в това има противоречие. Така поставено, Саудитска Арабия да подкрепя сирийското опизиционно движение, което означава, че подкрепя демократично движение. Но ако се вгледаме по-внимателно, ще видим, че това е логично, защото Сирия е дългогодишен опонент на Саудитска Арабия. Тя подкрепяше и подкрепя проиранските сили като "Хизбула". И също така не бива да се пренебрегва и това, че между саудитския крал Абдула и сирийския президент Башар Асад има достатъчно много чисто лични сблъсъци, особено след 2005-та, 2006-та година, когато беше убит премиерът на Ливан Рафик Харири и вината беше хвърлена върху Сирия. Така че между двете страни има дългогодишно съперничество. Затова сега Саудитска Арабия реши да подкрепи движението на опозицията.

От друга страна Иран следва своя стратегия.

Елинор Зейно-Махмалат: - За Иран главната стратегия преди всичко е да запази Башар Асад на власт с всички възможни средства. Вследствие на това те са против всяка чужда военна интервенция в Сирия. Те ясно заявяват, че има само вътрешно решение на сирийския проблем.

Както Иран, така и Саудитска Арабия се готвят за времето, когато конфликтът в Сирия ще е приключил и ще е необходима нова визия в новата ситуация.

Елинор Зейно-Махмалат: - Трябва да се прави разлика между визиите, които те биха искали да имат и визиите, които са реалистични. Всъщност и двете държави нямат позитивна визия. Саудитска Арабия има по-скоро негативна визия за недопускане на най-лошите варианти. Един от тези лоши варианти за саудитците е, ако проиранският режим на Асад остане на власт, а още по-лош вариант би било идването на власт на политическия ислям и дори неконтролируемата власт на радикалните, придружени с насилие, салафистки сили и джихадистите, които в края на краищата също така може да се обърнат против саудитския режим. За Иран всъщност може да се каже същото - няма позитивна визия за Сирия след гражданската война. Иран знае, че играе една игра, която е изгубена, така че той също само гледа да не допуска да се случи най-лошото за него. И може би това се свежда поне до запазване на някава форма на държава в стил "про-Асад" в Сирия, което съдейки по изявления на американски експерти и доклади от разузнаването, това е опит да се запази една държава около Дамаск и някои други стратегически райони в Сирия. Поне ако може да запази някакъв вид връзки към своите регионални съюзници в Сирия и към Ливан и палестинските територии.