Люти клетви, закани за саморазправа и ругатни кънтят в пловдивското село Кадиево. Част от хората твърдят, че са малтретирани от кмета си. Пребивал ги, унижавал ги и ги потискал. Имало и смъртни случаи. Стоян Чолаков, който е трети мандат кмет, пък е категоричен, че той самият е жертва, тъй като местните му вредят и го бият. В ситуацията са въвлечени всички възможни български институции.
Това е един див балкански сюжет. Когато се срещнат кметът и противниците му, шумовият фон скача неколкоратно над допустимия.
Обвиненията на хората към кмета са толкова тежки, че чак звучат абсурдно.
Рангел Лозанов: Той е един садист. Психически не е добре. На мен ми е вадил оръжие.
Атанас Коритаров: Преди 4 дни без причина ме нарече изрод и след кратък словесен двубой взе един кол и ме удари три пъти.
Стоян Чолаков на свой ред показа насиненото си око и разказа, че той, всъщност е битият.
Стоян Чолаков - кмет на с. Кадиево: Не е вярно. Тоя същият, виж к`во ма направи. Изобщо не съм посягал. Да не съм жив, ако съм ударил някого. От 16 години не съм бил. Аз съм работил в УБО. Там са ни учили да не се занимаваме с такива работи.
Линията с физическата разправа ангажира правораздавателните органи. И двете страни са входирали жалби. На втори план тече сюжет за словесно малтретиране.
Стоян Богданов: Аз също водя дела срещу него. Аз съм „малоумник, изрод, бандит". Минава покрай теб и вика: „Изрод, още ли си жив?""
Стоян Чолаков: Тия, които заслужават, съм ги наричал. Теб `що не те нарека така!?"
Противниците на кмета са категорични, че поведението му се формира от зависимостта към алкохола.
Неделчо Чобанов: Това е кметът, който започва всяка сутрин с уиски. Аз съм кръчмар. 8 години пиеше при мен.
Стоян Чолаков: Аз да пия!? Ми, аз през живота си не съм пил, бе, момче!
В тази размяна на реплики човек трудно може да се ориентира кой пие и кой бие. По улиците се разнасят листовки с описание на кмета. Той пък показва насиненото си око.
Това е един сюрреалистичен селски сюжет, в който се взират полиция прокуратура и съд.