Когато "чукнеш" 100 години ...

Стогодишен антифашист отбеляза юбилея си сред партийни другари и роднини в Пловдив. Александър Николов е пристрастен към поезията на Вазов, Ботев, Вапцаров и Смирненски. Рецитира техни стихове и днес. Този мустакат старец е преживял много сътресения. Още като дете бяга от рискови западни територии към България с волска каруца. Два пъти е бил в затвора за политическа пропаганда.

- До 9-ти септември бях в затворите. След това навлязох в живота. Занимавах се с организационна работа. В армията ме взеха след това, - спомня си днес Александър Николов. Бай Сандо разказва, че се превърнал в боец още като юноша. Формирал го един роман: - „Спартак”. Там пише: „На крак, братя роби, на крак!” А аз се чувствах от робите. Революционерът влиза в партията преди 80 години. Оттогава стои плътно зад идеите на комунизма. Обикаля планините с Вапцаров. Пристрастен е към поезията му, но едно стихотворение на друг поет е над всички – „Юноша” на Смирненски. Днес 100-годишният мъж прави планове за следващата петилетка. - Ще направя заявка за 5 години. Ако не ме срещне мечка, за още 5 години ще направя заявка, - обещава си Бай Сандо. Докато прогнозира, този антифашист признава, че ако след време пак се роди, отново ще мине по същия път.