Как се гради сценичната постановка на "Пръстенът на нибелунга"

Този месец Софийската опера и балет отново изкушава публиката с грандиозния си спектакъл ,,Пръстенът на нибелунга" от Вагнер. Един различен, невиждан Вагнер - така наричат критиците постановката. Зад симбиозата между музиката, костюма и декора стои Николай Панайотов. Казва, че не е сценограф, нито художник по костюмите, a e живописец. Въпреки това е направил цялата сценография и визията на героите за една от най-мащабните оперни постановки по света - ,,Пръстенът на нибелунга'.

Николай Панайотов - художник: "Вагнер е близък до моето мислене. В моята живопис има някакъв такъв реалистичен фантастичен елемент и това добре се преплиташе с приказността, с Вагнеровото мислене, Вагнеровата музика."

Не се чудил много, когато директорът на софийската операта му предложил да се заеме с нелеката и оговорна задача да ,,облече' визуално четирите големи постановки.

Николай Панайотов - художник: "Базата са моите конуси, които от години наред правя и които бяха като чели лайтмотива или матрицата, която се въртеше в различните елементи на ринга."

Конусите изграждат крепост, бързо се превръщат в ракети-коне, изникват като гора, за да може накрая да експлоадират. В цялата тази динамика на действията логично присъства елементът на ринга. А в основата на цялата сцена работят хидравлични системи.

Николай Панайотов - художник: "Всъщност тези системи непрекъснато движеха всички тези елементи и цялата опера течеше като една река при Вагнер."

Това преплитане на мотиви е включено и при изработката на костюмите. Според критиците софийският Вагнер е невижданият досега Вагнер. Вдъхновението при Николай Панайотов, по думите му - идвало на пръста на ръката му в момента, в който застане пред белия лист. Така направил и с Вагнер.

Николай Панайотов - художник: "Това е фактически сагата на вечната драма за власт, за алчност, за любов, за омраза, за това, което е Вагнер и което е целият наш живот."