Валентин Танев: Невнимателните реформи биха съсипали театъра сега

Валентин Танев - зам.-председател на САБ и председател на гилдията на артистите в САБ

- За какво ще бъде вашата битка?
В. Танев: Тежко ще бъде, защото условията, в които трябва да се проведе и реформа, и всичко, са много тежки - това са условия на криза. Държа преди всичко да кажа, че САБ ще подкрепя Министерството на културата само в случай, че Министерството на културата има цялостна политика относно театъра, а не само реформи на дребно. Защото такива реформи на дребно могат да доведат до големи бели. Това, което сме градили 20 години след 1989 г., когато театрите се бяха изпразнили, и тухличка по тухличка сме влагали усилия, едни невнимателни реформи биха съсипали театъра сега.

- В София публиката се върна в театъра. Несравнимо е вече, когато влезеш в театралния салон...
В. Танев: Да, и това е най-вече благодарение на труда на тези, които правят театъра. Какво според нас включва ясна политика относно театъра - на първо място закон за театъра.

- Закон за театъра или за сценичните изкуства?
В. Танев: За сценичните изкуства. Зависи каква е политиката на Министерството на културата - както то реши. Но трябва да има нормативни документи за развитието на българския театър, както има Закон за киното. За да не се налага с всяко правителство театърът отново да попада в различни ситуации. В момента единственото нещо, което бихме подкрепили в тези условия на криза и намаляване на бюджета, е освобождаването на приходите - приходите да се връщат отново в театрите - сиреч този, който работи да си получава това, което е изработил.

- Защото в момента те се връщат в държавната хазна и се преразпределят от принципала?
В. Танев: Министерството на културата ги преразпределя. Сиреч този, който си е изработил това, което е изработил, да разполага с приходите си. В същото време да се освободят театрите от тегобата да не правят разходи. Защото този, който работи той прави разходи. Този, който не работи, не прави разходи. Това е първата стъпка, която бихме подкрепили, но тя е по-скоро пожарникарска, така да се каже.

- А какви жертви бихте подкрепили?
В. Танев: Вижте, не става въпрос за жертви. Не подкрепяме закриването на театри. Дали един театър ще съществува или не - той трябва сам да докаже себе си на пазара на театралната карта, на сцената. Това е. Както се казва - всеки трябва с таланта си и с моженето си да го докаже. Министерството на културата би трябвало да отсява, да бъде съдник в тази ситуация, но трябва да има ясни критерии. В момента, без да има ясни критерии, без да има какъвто и да било сериозен анализ, без да има Закон за театъра, да се закриват театри ето така, защото някой е решил да няма театър еди-къде си, пък еди-къде си да има театър, това са мерки от друго време, това са мерки от времето на социализма. Просто трябва да го забравим. Всеки трябва да докаже себе си в условията на пазара и тогава вече никой не може да се сърди на другия.

- Вчерашната среща между театрални експерти и Министерството на
културата донесе ли повече конкретика?
В. Танев: Да, мисля, че да. Най-вече в посока приходите да се връщат в театрите. Но ще видим как това може да стане. Това са вече технически неща, подзаконови актове, които трябва да се изработят. Експертите трябва да решат на място дали това може да се случи.

- Обсъжда ли се сливането на Операта с Музикалния театър?
В. Танев: Не. Не. Ние бяхме се събрали само хора, които работим в драматичните театри и най-вече разговаряхме за това. Да, както вие отбелязахте, трябва да има закон за сценичните изкуства, за да не може така безпринципно да се разпределят едни пари. Защото в момента разпределянето на пари за изкуство в България е безпринципно. Няма принципи.

- Нали това разпределяне е плод на правила, които дълго бяха обсъждани - проектни дейности, модели театри, открити сцени, приемащи сцени, репертоарни театри?
В. Танев: Никой не може да обясни защо в театър Хикс има 40 щатни бройки, а в театър Игрек има 15 щатни бройки. Защо театър Игрек трябва да получава по-малко пари от театър Хикс. Няма принцип. Защо? Защото единият е работил повече или по-малко или е имал повече зрители или по-малко? Няма такъв принцип просто.

- Просто така е станало, не разбирам?
В. Танев: Ами да, така е станало. Ето тези неща трябва да бъдат изчистени и то със закон. За да имаме дългосрочна перспектива, за да не се лашкаме в една или друга посока и то през две-три години.

- Бихте ли формулирали за какво ще бъде тежката битка, какво ще гоните в тази битка?
В. Танев: Принципи на съществуване. И това е най-важното. Ако с нещо може да помогне САБ, то е с това. И с експертната си помощ, и както се казва, с колегите, които стоят зад гърба ни. Защото така на парче не трябва да се работи. Не е необходимо да се прави реформа на всяка цена на принципа "проба - грешка". Просто тази грешка може да ни струва много скъпо. Ние наистина много трудно сме достигнали до сегашното положение. Много трудно. Вярвайте ми, аз съм изживял целия този път от "Улицата" - в буквалния смисъл на думата, до сцената на Народния театър. Това е бил много трънлив и много труден път. Не пожелавам на младите хора да вървят по този път, да го изминат след мен, затова искаме да им оставим нещо по-добро.

- Ще остане ли Народният театър национална институция?
В. Танев: Министерството би трябвало да реши, но във всяка страна има национални приоритети и ето тук е мястото на Министерството на културата да посочи кои са приоритетите. Това са пироритетите на държавата. Националният институт може би е един от тях. Може би трябва да бъде един от тях.