СРС-тата - начин на употреба

Шумът около бившият вътрешен министър Румен Петков и срещата му с братя
Галеви повдигна в последните дни отново въпроса възможно ли е да се
заличат следите от използване на специални разузнавателни средства.
Може ли информацията от СРС-та да се съхранява и без да е образувано досъдебно производство, за да бъде използвана, когато потрябва. И другият - може ли тази информация да бъде унищожена и скрита, ако не се харесва на някой с власт?

Чрез СРС-тата може да се направи много - да се изнесе информация, тя да
бъде продадена или да бъде използвана за шантаж. Въпросът е как е уреден
законът, за да не се случи всичко това. Първата защита - кой може да иска
СРС? Оказва се, че то няма как да е прищявка на някой оперативен работник например, директно искане не може да направи и самият МВР шеф или първият в ДАНС, освен ако не е заплашена националната сигурност или не се очаква извършването на тежко престъпление - тогава тези шефове имат картбланш. При нормални обстоятелства зад искането на СРС трябва да застане ГДБОП или някоя от другите дирекции на МВР. ДАНС, военните и Националната разузнавателна служба също имат право на СРС-та. С писмо на някои от шефовете на изброените служби или наблюдаващия прокурор се иска разрешение от съда за ползване на СРС. Писмото, разбира се, се завежда.

Дотук поне в две институции остават следи. След писмено разрешение от
съда, което пак се завежда, МВР шефът или този на ДАНС дават зелена
светлина на ДОИ да се включат микрофоните.

СРС може да се ползва до шест месеца. Ако придобитата информация или части от нея не бъде използвани като веществено доказателствено средство, тя трябва да бъде унищожена от специална комисия в 10 дневен срок. За всичко оставят остават следи - заведени писма, искания и доклади. Целият този процес се контролира от комисия към парламента. Изводът - службите имат памет за всичко.