Константин Пенчев: Договорите трябва да бъдат разбираеми за потребителите, защото те плащат парите

Омерзен съм като гражданин от скандалите, но правата на подслушвани и подслушващи, манипулирани или манипулиращи има кой да ги брани, заяви в студиото на „Денят започва" националният омбудсман Константин Пенчев. „Мен ме интересуват правата на тези хора, които няма кой да ги брани", поясни той и допълни, че и при него са били хората, протестиращи срещу действията и договорите на мобилните оператори. Подобен е проблемът с договорите за кредити с банките - тези документи трябва да бъдат написани на човешки език, за да може всеки потребител да разбере какво се случва, защото той плаща парите. Това се отнася и за банките, и за мобилните оператори, и за Топлофикация и електроснабдяване, категоричен бе националният омбудсман.

Константин Пенчев сподели със зрителите на „Денят започва" и безспокойствието си за намерението да ни бъде вменено солидарно плащане на парно, топла вода, електроенергия във входа - тоест сега със закон ще ни прехвърлят и задължението на монополите да събираме парите им. Не съм го видял в проектозакон, но това ми споменаха, поясни той. „Тази идея за мен изначално е нечовешка и нарушава правата на човека. И всяка такава идея, по какъвто и начин да се прокара в някакъв закон, аз ще я атакувам в Конституционния съд категорично", заяви националният омбудсман.

Пълен текст на разговора

Водещ:
Добро утро, казваме на националния омбудсман Константин
Пенчев.
Константин Пенчев:
Добро утро.
Водеща:
Добро утро и здравейте. Г-н Пенчев, да започнем с нещо
актуално. Какви мисли и чувства ви навяват скандалите през
последните няколко дни - изтичане на разговори, подслушани
разговори и цяла България ги чете? Всички дружно се забавляваме.
К. Пенчев:
Безспорно, безспорно съм омерзен като гражданин на тази
страна, която обичам и в която живея все пак. Не ми е приятно да има такива скандали. Но нека да ви кажа, че специално правата на подслушвани и подслушващи, на манипулирани и намипулиращи има кой да ги брани. Знаете много добре, че има политически парти, парламентарни групи и кой ли не още, а мен ме интересуват повече правата на тези хора, които няма кой да ги брани. Ето, това момче, Арабаджиев, което показахте преди малко, те бяха и при мен онзи ден, тези протестиращи срещу безобразните договорни условия с монополите. И те ми казаха точно това, което не казаха дори и пред вас. Индивидуалните договори, написани на различни шрифтове, по начин да не можеш да се ориентираш изобщо за какво става дума.
И тук нека да направим една реплика от вашият ефир. Вчера
имах случай да се изкажа в едно интервю за референтния лихвен процент на банковите кредити. И веднага се свърза с мен един високопоставен банкер, мой много близък приятел, няма да му кажа името, и казва: ти, какво се бъркаш, ти какво разбираш от референтни лихвени кредити. . .
Водеща:
Защо не си мълчиш?
К. Пенчев:
. . . и лихвен процент? И аз му отговарям в ефир: Аз нищо не
разбирам, но това не е беда, че аз не разбирам, защото аз нямам договор за кредит, слава богу. Но бедата е, че тези хора, които дойдоха при мен, които голяма част от тях са сигурно по-интелигентни от мен, бедата е, че и те не разбират нищо от референтният лихвен процент. Те не знаят точно механизма, по който той се определя. Не знаят кога той трябва да се повиши и дали някога изобщо има възможност той да падне. Това е проблемът на банките и аз това отговарям на този банкер - да, ние нищо не разбираме, вие сте длъжни да ги напишете договорите на човешки език, без да сме завършили банково право или банково дело някакво, да може всеки потребител да разбере какво се случва, защото той плаща парите. Това се отнася и за банките. Това се отнася и за мобилните оператори. Това се отнася и за "Топлофикация" и "Електроснабдяване". И тук искам да ви кажа една новина, не знам дали е новина, дали е. . . не е радостна. Вчера бях в парламента и разбрах, че се готви, някакви законови промени се готвят в посока, една посока, която отдавна се стремят монополите да постигнат. В посока етажната собственост, входът да плаща солидарно задълженията за парно, за вода, за електроенергия. Тоест сега
със закон ще ни прехвърлят и задължението на монополите да
събираме парите им. Значи, аз трябва да се бия с моите комшии, които не плащат, защото. . .
Водеща:
Тоест домоуправителят трябва да събира сметките от всички.
К. Пенчев:
Домоуправителят трябва да събере на целия вход и едва ли не. . .
Водещ:
За да се покрият задълженията.
К. Пенчев:
. . . и едва ли не отговорността е солидарна. Сега, това не
съм го прочел в проектозакон, така ми споменаха. Казаха, че ще искат моето становище и аз им казвам, че самата идея, за мен изначално тази идея е направо нечовешка и нарушава правата на човека. И всяка такава идея, по какъвто и начин да се прокара с някакъв закон, аз ще я атакувам в Конституционният съд категорично.
Водеща:
Това означава, че на всеки блок ще има нестихващи скандали
за всяка една сметка.
К. Пенчев:
Да. Не стига, че плащаме, не стига, че не знаем какво
плащаме и как се определя това, което плащаме, и какво
получаваме срещу него, а на всичкото отгоре ние трябва да
събираме вече и за вземанията на монополите. Е, докога?
Водеща:
Точно за тази ситуация с банкера. . . Междувпрочем честичко
ли ви се случва да извисявате глас по дадена тема, по даден
проблем и някой, без значение банкер или политик, или какъвто и да е, да ви се обажда и казва вие защо се бъркате в нещо, което не разбирате.
К. Пенчев:
Не, банкерът е мой приятел в интерес на истината, той ми
парти. . .
Водеща:
Не, не, аз говоря за матрицата на отношение на властите към
вас.
К. Пенчев:
. . . един шеговит есемес, разбира се, нали. . .
Водеща:
Да.
К. Пенчев:
В такъв смисъл. Но не, като омбудсман не са ми се обаждали,
честно да ви кажа. Като председател на съда ми се обаждаха,
сега. . .
Водеща:
Не смеят.
К. Пенчев:
Не, може би още не са чули достатъчно гласа ми или може да
не съм настъпил някого достатъчно силно.
Водеща:
Аха.
К. Пенчев:
А може би не смеят. Дай боже, да са разбрали, че аз не
ставам за тия неща.
Водеща:
Добре. Ако искате, защото започнахте с потребителските теми.
. .
К. Пенчев:
Да.
Водеща:
. . . ще ви върна към финала на разговора обаче към темата с
подслушването, защото и това е важно, а съм сигурно, че хората се интересуват повече от топлото и от сметките за телефон. Тези млади момчета и момичета, които имат проблеми с мобилните оператори, се обърнаха към вас за помощ. С какво реално можете да им помогнете?
К. Пенчев:
Аз съм казал на всички, които се обръщат към мен, че аз
реално мога да помогна с това, че ще кажа на висок глас техните проблеми и ще ги подкрепим в техния протест. И им казах - да, само с гражданско общество, развито и силно, можем да направим нещо. Това с препоръки, това. . . Дори и регулаторните органи да бъдат, така, по-стриктни и да си изпълняват задълженията, само с препоръки не става, защото става дума за пари, за много пари, става дума за печалби и за много печалби. Очевидно трябва потребителите да покажат. . . защото в края на краищата, ако няма потребители, няма да има и монополи. Потребителите хранят монополите, хранят доставчиците на услуги. Значи, трябва да се чуе гласът. И те ми дадоха пример, че такова нещо се е случило в Испания преди няколко години и испанският народ, испанското гражданско общество е победило, и действително там са намалили цените на услугите на операторите. Мисля, че тези клаузи, които и там ги е имало, вече ги няма.
Водеща:
Много се заговори през последните дни за злоупотребите с
предплатените карти, със СИМ картите. Включително се оказа, че хора, нищо неподозиращи, на тяхно име има, да кажем, 200 или 300 СИМ карти, с които се въртят някакви далавери, злоупотребява се, но те самите не знаят. Такива сигнали от такова естество получавали ли сте при вас?
К. Пенчев:
Не, при мен не съм получавал, но искам да кажа, това е една
известна максима. Каквито и закони да направим, и най-добрите закони, винаги ще има някакъв мозък, който да ги заобиколи. Но аз съм убеден, че тука не става дума за някаква случайност, защото аз съм сигурен, че ако в момента с моя документ за самоличност отида и искам да си купя примерно 100 карти, те няма да ми ги дадат. Аз съм сигурен, че веднага ще се усъмни продавачът, ще стане нещо и. . . А това да се купува с чужда самоличност. . . Какво значи чужда самоличност, какво значи това с открадната карта? Ами, нали на тая карта има снимка. Нали на във всяко едно гише на всяка една банка и на топлофикация, като ти видят картата и ти я снимат, и какво ли не още. Не, той откраднал картата и си извадил паспорт, и си извадил не знам си какво и. . . Значи, това, без съучастие на служебно длъжностно лице не става, няма как да се случи.
Водеща:
Друг проблем. Намираме се, така, в разгара на зимния сезон.
Жалват ли ви се често хората от проблеми с топлофикационните дружества? Ето например какво мислите за идеята да се спира топлата вода и парното на целия блок, ако 75 процента от живеещите в него не си плащат сметките?
К. Пенчев:
Ами, аз по тая идея реагирах остро и затова вчера ми
обясниха в Народното събрание, в кулоарите, че се готви такъв
закон, който е много по-страшен, отколкото аз разбрах. Значи, не става дума. . .
Водеща:
Това за етажната собственост.
К. Пенчев:
Именно, че едва ли не ще се вмени със закон на етажната
собственост задължението да плаща солидарно, да отговарят
солидарно всички хора. Аз ще отговарям солидарно с моя комшия, който не го познавам. Нашата абонатна станция е на три входа. Аз не ги познавам хората. Как, откъде накъде, откъде накъде? Кой може насила да ме накара аз да събирам чужди задължения, не моите?
Водеща:
Законът за устройството на територията искахте да се промени
преди около месец. Тук в това студио говорихме за това. Има ли промяна?
К. Пенчев:
Аз следя дебата във вашето студио тук за "Орландовци" и
трябва да ви кажа, че съм много обнадежден. Тук дори най-острите противници на ромите, няма да ги споменавам, дори те все пак забравиха тази терминология - дайте багерите да ги съборим, да ги изринем и т.н., и казват, абе трябва да ги настаним тези хора някъде, не можем да създаваме бездомници в ХХт век. Проблемът е много сериозен и проблемът започва точно оттам - по някакъв начин да се узакони това, което може да се узакони, след което вече другото да се събори и да се търси друг вариант. Това, между другото, е една стратегия, която е, мисля, че е приета преди години, но никой не я изпълнява - точно за решаване на проблема с ромските гета. Има в Закона за устройство на територията една възможност министърът на регионалното развитие за социални жилища да прави някакви отклонения от законовите разпоредби, но аз не знам досега някой да е направил нещо за тези гета, което наистина е голям проблем.
Водеща:
Г-н Пенчев, да ви върна към разговора с подслушването -
скандал, в който живеем през последните няколко дни. Казахте, че сте омерзен от тази ситуация.
К. Пенчев:
Омерзен съм.
Водеща:
Нормална реакция. Има ли обаче нарушаване на човешките права в тая ситуация? Виждате ли място, в което вие като национален защитник бихте могли да се самосезирате, да се намесите?
К. Пенчев:
Значи, при всички положения, ако някой някого е подслушвал
без надлежното разрешение от съд, при всички положения това е нарушение на човешките права и това даже е и подсъдно. То си има. . . и прокуратурата по-скоро би трябвало да се сезира. А другата страна на въпроса е дали пък се искат прекалено много разрешения за подслушване от съда и дали съдът формално само се произнася и просто подписва, без да мисли, защото има и такива. . . и за такива колеги съм чувал. Това е вече въпрос на отговорност на всеки съдия, който трябва да разреши такова подслушване.
Водеща:
Вие като юрист може да коментирате факта, че в Пловдив и
Шумен е отчетено огромно увеличение на броя на разрешените СРС-та за миналата година. Това става от абсолютно официални отчети на самите председатели на местните окръжни съдилища. Злоупотребява ли се със СРС-тата у нас като начин да се разкрие и докаже престъпление?
К. Пенчев:
Аз не знам защо в Пловдив и в Шумен, или там най-много се е
подслушвало и най-много престъпници са намерили или може би пък там най-лесно се дават тези разрешения. Не знам, не мога да. . .
Водещ:
То може наистина да е проблемът в това, че някои съдии угаждат и искат да бъдат удобни, като издават разрешения, но
това са индивидуални случаи.
К. Пенчев:
Ама вижте, то е и много трудно съдията да проверява, защото
те често пъти искат подслушване на анонимен номер. Казват -
срещу неизвестен извършител, имаме данни от тоя номер се поръчва убийство примерно. Сега, как съдията да каже - ами, дай ми доказателство или няма да ви разреша и после убийството стане. Деликатен проблем е, да.
Водещ:
Деликатно е в действителност. . .
Водеща:
А на вас изясни ли ви се ситуацията след вчерашните
разкрития. Те са две всъщност. Едното е, че наистина спрямо шефа на митниците Ваньо Танов са прилагани СРС-та абсолютно законно, но пък вече тук от проверката на прокуратурата излиза, че това, което ние четем като стенограми на подслушаните разговори, всъщност не са истинските СРС-та, а по-скоро тези разговори са манипулирани. Става ли ви по-ясна ситуацията или не?
К. Пенчев:
Ами, аз смятам, че е напълно възможно технически да се
манипулира всеки един разговор. Не виждам. . . Защото имаше
такива въпроси: ама кой е толкова опитен. Това. . . изобщо не е нужна токава голяма опитност. В нашите технически условия това е нормално. Така че. . . Пак ви казвам, омерзен съм от това, че това се случва и се случва на такова високо ниво. Аз затова съм омерзен, в Народното събрание все пак се изнасят тези неща.
Водеща:
Добре и последен въпрос. Сигурна съм, че сте изкушени от
случващото се в съдебната система, макар че стоите отстрани, но съм сигурен, че гледате какво става там. Какво мислите за
понижението в длъжност на председателя на Апелативния съд
Веселин Пенгезов заради уронване на престижа на съдебната власт? Тоя прословут скандал около Приморско и социално слабите магистрати, които тръгнаха да стоят.
К. Пенчев:
Ами, вие знаете, че тези магистрати, които бяха от
Върховния административен съд, аз лично ги свалих от ръководни длъжности. Значи, моето отношение е ясно. Още тогава, когато съм можел и когато съм имал право на глас, аз го казах доста ясно.
Водеща:
Да де, обаче именно за тях още ВСС не се е произнесло - за
Панайот Генков, Николай Урумов и Андрей Икономов.
К. Пенчев:
Има висящи производства, чакаме да се произнесат. Да видим
какво ще решат.
Водеща:
Чисти ли се според вас лека-полека, но убедително, съдебната
власт от хора, които са недостойни да се наричат магистрати?
К. Пенчев:
Като следя реакциите по форумите, трябва да ви кажа, че съм
песимист.
Водеща:
Има още работа.
К. Пенчев:
Не знам даже дали изобщо ще се случи нещо докрай.
Водеща:
Защо сте такъв песимист?
К. Пенчев:
Ами, виждам какво става и виждам какви са настроенията. Някак си революционният подем мина.
Водещ:
Тоест това да бъде доказано.
К. Пенчев:
Моментът беше лятото на 2009, тогава можеше да се направят
едни наистина сериозни промени, защото беше стигнало. . . недоволството от съдебната система беше стигнало своя връх у
хората. Изпусне ли се моментът, нещата се връщат обратно.
Водеща:
Добре, благодаря ви за този коментар. Това беше националният омбудсман Константин Пенчев.