За цените на лекарствата

Дали да се фиксират цените на лекарствата или не - това е искането на аптекарите, което предизвиква най-остра полемика и след вчерашния им безпрецедентен митинг в центъра на София. Какво всъщност означава медикаментите да имат фиксирани цени и възможно ли е това у нас, вижте в репортажа на Цвета Младенова.

Добри или лоши са фиксираните цени на лекарствата за българите? За да разберем, проникваме зад кулисите на фармацевтичния бизнес.

Различните компании могат да регистрират различни цени у нас, но никога по-високи от т. нар. пределна цена за даден медикамент. Тя е изчислена така, че да е почти най-ниската в Европейския съюз. Производителите на лекарства не могат да продават над пределната цена, но могат да слизат под нея с отстъпки. За да увеличат оборота си, те дори го правят често.

Механизмът изглежда справедлив. Защо тогава аптекарите не са доволни от цените и искат да ги фиксират? Така те биха ги застопорили и фирмите няма да могат да слизат под тях с отстъпки. А отстъпките са изгодни за пациента.

За да илюстрират тезата си, аптекарите ни показват на пръв поглед странен феномен. Цените у нас уж са най-ниски, а поевтиняват двойно, тройно, а в някои случаи и 7 пъти. Затова в съсловието подозират, че държавата не си
е направила сметката и е регистрирала надути цени. Като репарация се призовава цените да се фиксират.

Най-красноречив пример аптекарите дават с лeкарството Клопидогрел. То се използва за терапия след сърдечно-съдови тежки операции. Жизненоважно е и е масово.

Антон Вълев - магистър-фармацевт:
"Ето лекарството струва 105 лева и 30 ст. по принцип, така е регистрирано, но всъщност се продава на 59 лева и 5 ст. т.е. наполовина. Ето има друга фирма, която произвежда същото лекарство. Тя го е регистрирала официално на 70 и 73 ст. и в момента го продава на 16 и 88 - 4 до 5 пъти по-евтино. Това ни доказва, че цената от 105 и 30 не е реална.

Антон Вълев - магистър-фармацевт:
"Ами надута е, разбира се. За да може сега фирмата да издържа и да продължава да присъства на пазара, означава, че преди това тя е вземала един бонус."

Има общо 18 фирми у нас, които продават Клопидогрел. При 5 от тях има рeзки разминавания между регистрационните цени за пред държавата и цените в аптеките. В този случай на генеричен продукт, фирмата е свалила цели 7 пъти от цената - от 87 лева - на 16.

Като правят отстъпка за пациентите, производителите реално печелят оборот.

Антон Вълев - магистър-фармацевт:
"И ето тук е всъщност играта с цените. Играта с цените всъщност е при производителите, не в аптеките."

Тази игра обаче се оказва изгодна за българските пациенти. Те спестяват от отстъпките. Спестяването обаче може да е до време. Сега фирмите са свалили цената, но нищо не им пречи след време да я вдигнат без да дават обяснения. За аптекарите всичко това е знак, че производителите шмекеруват, когато регистрират цените си у нас. Производителите обаче
съвсем не са съгласни.

Деян Денев - представител на производителите на лекарства:
"Цените не са надути. За да направим продуктите достъпни за българския пациент компанията в
някои случаи може да продава на по-ниски цени, отколкото продава в останалите европейски държави. Ако компанията официално намали цената си, а не предостави отстъпка, това, което ще се получи е - в Европа всеки реферира към всеки, т.е. както България използва 8 държави за сравнение, така България е използвана пряко
от 3 държави - Гърция, Испания и Румъния и непряко, а непряко от над 10 държави. Т.е. намаляването на цената в България официално ще доведе до намаляването във всички останали държави, което една компания не би могла да си го позволи."

И така у нас фармацевтични производители продават евтино, но регистрират скъпо. Така е, защото ако свалят пределната цена в България, ще трябва да я свалят и в Европа. А това далеч не им е изгодно, защото биха загубили печалба на големите и платежоспособни европейски пазари.

Изводът е, че в България ниските цени на лекарствата в аптеките наистина обезмислят фиксирането им. На везната "против" натежават производителите и пациента, а оттам и държавата. На другата везна са само малките аптеки.
Някои от аргументите им обаче са доста тежки, макар и главно за европейската логика.

Асена Стоименова - преподавател във Фармацевтичния факултет на МУ - София:
"Когато има фиксиране на цените и когато един лекарствен продукт във всяка една точка, във всяка една аптека в България има една и съща цена, тогава пациентът ще избере тази аптека, в която е неговият фармацевт, който би му свалил и луната, и звездите и би го консултирал по най-добрия възможен начин."

В битката за равен ценови старт обаче е почти сигурно, че този път Давид няма да надвие Голиат. Причината е, че на фармацевтичен жаргон България е дребна риба с малък пазар, бедни граждани и високо ДДС върху лекарствата. По тези показатели в очите на големите, тя изглежда само като стръв.