Хаити две години след земетресението

Две години след земетресението в Хаити, най- бедната страна в Западното полукълбо продължава бавното си възстановяване. На 12 януари 2010 година трус с магнитуд 7 по Рихтер опустоши Хаити и отне живота на близо 300 000 души. Страната все още се нуждае от международна помощ, за да продължи напред.

Убийственият трус преди две години превърна и без това тежкия живот на хаитяните в истински ад. Милион и половина останаха без дом. Сред разрухата и примитивните условия на живот дойде холерата, която уби 7000 души. Столицата Порт-о-Преснс и днес е пълна с руини и отломки от рухналите сгради. Дори Президентския дворец все още не е възстановен. Днес 500 000 души живеят в палаткови лагери, където дори елементарните неща като вода и храна са проблем.

Оцелял от земетресението: "Дойдох тук веднага след труса на 12 януари. Никаква помощ не съм получал досега. Изгубих всичко, което имах, и сега живея от милостта на другите."

Липсата на домове за хората си остава най-големият проблем пред властите.

Маргарет Стансбъри - Международна федерация на Червения кръст и Червения полумесец: "Насърчаваме правителството и неговите партньори да инвестират повече в изграждането на постоянни жилища в Хаити. Червеният кръст също инвестира в това и във възстановяване на кварталите и приканваме и другите да подкрепят подобни проекти."

Досега е похарчена половината от обещаните 4.6 милиарда долара международна помощ. Стартирали са едва четири от 10 големи проекта, финансирани от международните донори. Парите от чужбина, щедро обещани за построяването на ферми, фабрики, модерни болници и пътища, трябваше да послужат за изграждането на едно ново Хаити. Но това, което пречи, са същите фактори, които и преди земетресението спъваха развитието на страната - хронична политическа нестабилност, липса на силна централна власт и отчайваща инфраструктура. В Хаити и преди бедствието, половината от децата не ходеха на училище, а половината от хората - не работеха.

Въпреки това усилията по възстановяването продължават, а ролята на международната общност остава решаваща.