В едно българско село често празнували. Толкова често, че през Османската епоха, местният управник наказал местните хора като решил селото да се казва Непразненци. То се намира само на 50 км западно от София. Непразненци обаче приели с чувство за хумор новото име и дори се наговорили да твърдят, че са толкова работни, че не признават дори празниците.
В едно българско село често празнували. Толкова често, че през Османската епоха, местният управник наказал местните хора като решил селото да се казва Непразненци. То се намира само на 50 км западно от София. Непразненци обаче приели с чувство за хумор новото име и дори се наговорили да твърдят, че са толкова работни, че не признават дори празниците.
“Е-ее зажени се петел мераклия, взема булка пуйка акълия. Насред двори баба акълия па ги срети с греяна ракия...”
Така с празнично настроение ни посреща 83-годишният дядо Мишо от Непразненци. Сега живее сам. Жена му починала преди години, а синът и дъщерята са в града. Работил 22 години в мините, после в селския магазин, а сега сече дърва – прави дръжки за секири.
Михаил Коев - с. Непразненци: "Земал съм те тия дръжки, за да узнем 2-3 лева да подкрепим стомаха. Едно време от турско е остало, то беше махала Непразненци и кога беше ТКЗС-то го направия село."
Преди години в Непразненци живели около 200 души. Те празнували на 22 май, когато се провеждал и местният събор. Сега празникът на селото е в първата седмица на септември. Радват му се обаче останалите в селото едва шейсетина възрастни хора. По пътя срещаме баба Тодорка. Завърнала се в родното село, след като цял живот работила в Перник. Сега пасе козичката Бена.
Тодорка Драгомирова: “Она без мене не може, ние сме свикнали двете. Преди малко я бех оставила, а тя прескочи, за да дойде пред вратата ми."
Между 1 май и Гергьовден дните в Непразненци се преввръщат в празници, само защото идват гости от близките градове Брезник и Перник. На трапезата слагат агне и се черпят.
Жена: "Особено винцето и ракийката... Били сме сиромаси, голи, боси, ама весели, с песни. Отидеш да жнееш, да косиш, да пластиш, с песни, а сега омарушено и клюмнало. - Защо селото ви се казва Непразненци? - Ами, защото хората едно време са работили много и не са празнували."
Не получихме еднозначен отговор за името на селото, тръгнахме си обаче с нагласата, че няма значение как се казва мястото, където живееш, а дали умееш да превърнеш непразника в празник.
Споделен празник: Читалище отвори врати, събирайки самотни хора на Бъдни вечер
Ситен снеговалеж и гъста мъгла затрудняват движението през прохода "Шипка"