Генетични механизми на шизофренията

Генетичните механизми на шизофренията десетилетия бяха пълна загадка. Учените не успяваха да обяснят причините, гените - кое ги отключва и защо са толкова упорити, след като болните рядко оставят поколение.

проф. Георги Киров от Университета в Кардиф - В миналото много шизофреници са били избивани. Например Хитлер се е опитвал да избива шизофренните болни. Убивали са шизофренните, защото са смятали, че са някакви вещици и т.н. Изниква въпросът - защо тогава гените, които причиняват шизофрения, не са изчезнали?

И точно, когато учените се провалиха с всички заподозрени гени и механизми, дойдоха новите технологии на ДНК секвенирането. И само за четири години те промениха всички представи за болестта.

Проф. Георги Киров - Най-верояно говорим за стотици, ако не и хиляди гени, които ще имат отношение към шизофренията.

Мария Чернева - Разумът не е проста работа!

Проф. Георги Киров - Хич не е проста работа. Поне половината гени, поне половината от 20-те хиляди гени на човешкия геном имат отношение към мозъка".

Учените засега са установили, че една от причините за разтройство на психиката се дължи на загубата или дублирането на множество гени. При деленето на клетките, понякога хромозомите обменят идентични участъци - плюс-минус няколко гена.

проф. Киров - Това, което е интересно за тези специфични делеции и дупликации, е, че голяма част от тях всъщност не са наследствени. Те се причиняват поради нови мутации. С други думи - родителите ги нямат и се причинява мутация в детето

Човешкият геном никога не може да се раздели перфектно. И такива грешки ще ни съпътстват винаги. Те всъщност са храна за еволюцията. И вероятно на тях дължим и онзи генетичен материал, който ни дава разум. Появата на нови мутации обяснява и неизчезващия брой болни - винаги около 1 процент. Изследвани са хиляди от цял свят. Българската извадка се оказва най-голяма, но само заради усърдната работа на нашите психиатри.

проф. Вихра Миланова - национален консултант по психиатрия - В един дълъг период от време ние сме събирали съвсем целенасочено следили болни, които са подходящи за генетично изследване. Те са с една диагноза, която е потвърдена, т.е. сигурна диагноза и това е много подходящо и удобно за генетични изседвани

Въпреки невероятния пробив, той засега обяснява едва 2 процента от случаите. Те, обаче, са достатъчни да заредят с оптимизъм лекарите.

проф. Миланова - Ами да, това е нещо съвсем ново, много по-различно от досегашните разбирания за тази болест.,

А и новите открития поставиха други въпроси. Оказва се, че мозъкът все пак успява да работи добре, въпреки наличието на множество мутации, които би трябвало да го увредят. Така че сега голямата цел е разбирането на онези механизми, които компенсират грешките.

ПЪЛЕН ТЕКСТ НА ИНТЕРВЮТО С ПРОФ. ГЕОРГИ КИРОВ

Мария Чернева - Какво знаете дотук, след последните 4 години на интензивни открития?

Проф. Георги Киров - Това бяха 4 великолепни години. След повече от 20 години търсене на генетични варианти, които причиняват шизофрения, едва в последните четири години изведнъж се получи един голям брой ... експлозия от нови данни. Вече имаме 10, а някои хора ще кажат, че имаме повече от 10 локуса, които знаем, че причиняват шизофрения. Аз лично се интересувам от тези големи делеции и дупликации, които инактивират между един и повече от 40 гени и които са сравнително чести. Те причиняват общо може би от 2 до 3 процента от случаите на шизофрения. Това е нещо съвсем ново в психиатричната генетика. До скоро хората се бяха отчаяли. Всичките тези години нямахме нищо открито в генетиката на шизофренията. Сега изведнъж имаме цяла серия от находки.

Мария Чернева - Ясно е че е наследстевено, но какво точно се наследява?

Проф. Георги Киров - Да, от една страна вече знаем неща, които се унаследяват. Това, което е интересното за тези специфични делеции и дупликации е, че голяма част от тях всъщност не са наследствени. Те се причиняват поради нови мутации. С други думи - родителите ги нямат и се причиняват от мутации в детето.

Мария Чернева - Затова ли винаги броят на хората с такива разтройства е един и същи - един процент, нали?

Проф. Георги Киров - Процентът на шизофренията в общата популация варира в различните страни, но се приема, че е около един процент. И тези мутации ще ни съпътстват през цялото време. Ние никога няма да се отървем от мутациите в човешкия геном.

Мария Чернева - Защо?

Проф. Георги Киров - Защото при репликацията на човешкия геном се получават грешки. Това са мутации. Той не може да се реплицира перфектно. Винаги има грешки. При всяко едно ново раждане на детето има някакви нови мутации. Повече от тези мутации нямат никакво значение. Но малка част от тях са крайно патогенни. Това, което става при шизофренията е, че хората, които боледуват от шизофрения имат по-малко деца отколкото всеобщата популация. Освен това в миналото много шизофреници са били избивани. Например Хитлер се е опитвал да избива шизофренните болните, убивали са шизофренните, защото са смятали че са някакви вещици и т.н. Шизофренниците са били винаги подложени на някакъв селекционен натиск. Изниква въпросът - защо тогава гените, които причиняват шизофрения не са изчезнали? Не са изчезнали, защото те се заменят от нови мутации. И именно това е, което ние откриваме сега и доказахме всеки един от тези 10 локуса се причиняват като нови мутации в един така съвсем висок процент - между 10 и 80 процента от тези локуси се дължат на нови мутации.

Мария Чернева - Добре дори и това, което знаете, дори тези 2 процента генетични причини дават ли някаква идея, шанс да се намери някакво ново въздействие, терапия?

Проф. Георги Киров - За лечение. Ами интересното е, че това е напълно възможно. Защото има вече методи, с които се повлиява нивото на гените. Може да се повлияе нивото на гените да се намали или да се увеличи експресията. И напълно е възможно, някои от промените да са обратими. Така че е доста странно, тези такива огромни делеции и дупликации всъщност теоретически са податливи на терапия.

Мария Чернева - Знам че останалите 98 процента от случаите на шизофрения предстои да изучите. Но въпреки всичко, вие учените винаги си имате някакви работни хипотези. Все за такива делеции и дупликации ли става дума?

Проф. Георги Киров - Да, в момента започваме да търсим по-малки мутации. В момента се извършва пълно секвениране на всичките гени от човешкия геном. Работим - това са много големи изследвания и както можете да си представите са много скъпи и данните са много обемисти, трябват огромни компютри, за да се съхраняват, време трябва да се изчислят. Но вече имаме технологията да секвенираме човешкия геном. Това, което се открива, първоначалните данни са, че ние имаме много мутации. Всеки един от нас носи мутации, много от които се срещат само в един човек. Поне досега това е, което виждаме.

Мария Чернева - Значи може ви става дума за множество гени, които са отговорни за шизофренията?...

Проф. Георги Киров - Да, най-вероятно говорим за стотици, ако не и хиляди гени, които ще имат отношение към шизофренията.

Мария Чернева - Разумът не е проста работа!

Проф. Георги Киров - Хич не е проста работа. Поне половината от 20-те хиляди гени на човешкия геном имат отношение към мозъка и ако към тях включим развитието на мозъка почвайки вътреутробно, се предполага, че от около 80 процента от гените в човешкия геном играят роля в образуването на човешкия мозък. Така че теоретически, почти всички гени могат да имат отношение към заболяването шизофрения.

Мария Чернева - Има ли друго заболяване, което подлежи на същия начин на унаследяване или неизчезване? Защо плащаме тази висока цена за еволюцията - с разстройство на разума?

Проф. Георги Киров - Ами има много такива заболявания. Представете си сериозна умствена недостатъчност при раждане, аутизъм - това са така най-сериозните заболявания, които започват от ранна възраст.

Мария Чернева - Но пак са свързани с работата на мозъка?

Проф. Георги Киров - Най вероятно именно, защото толкова много гени участват в развитието на мозъка. Докато при други заболявани - да речем например някои анемии, там е достатъчно само един ген да бъде засегнат. Там е много по-лесна и диагнозата, и лечението би трябвало да е много по-лесно. И те са редки заболявания. Докато тука имаме влияние на хиляди и хиляди гени и мутации в тях най-вероятно водят до тези заболявания, които могат да се представят по един и същи начин или по подобен начин. Дали ще е шизофрения, дали ще е аутизъм или просто недостатъчно добра способност за мислене, нали IQ може да е по-ниско. Но всичките тези гени водят вероятно до този краен ефект - мозъкът не работи много добре, защото толкова много неща могат да причинят лошо функциониране на мозъка. От друга страна понеже има толкова много гени, които участват в работата на мозъка, много от тези мутации могат да се толерират. Всъщност много от нас носят мутации, които увреждат мозъка. Това вече го знаем. Обаче мозъкът по някакъв начин толерира голям брой мутации и все пак си функционира сравнително добре.