Изгубени в превода

Да научим всички чужденци на български си е свръхамбициозна задача. Указателни пътни табели, които трябва да им помагат, продължават да ги объркват. Съвсем скоро министърът на държавната администрация направи първите задължителни предписания за нарушаването на закона за транслитерацията. Любимата ни кирилица никак не се дава лесно на латиницата и продължава да демонстрира разнолика специфичност -дори в центъра на София.

Специфичните "ъ, ю, я, ц, ч, ш" продължават трудно да намират латинското си съответствие в указателните табели. България все още има много имена. На път към Созопол, разбираме, че всъщност излизаме от "Боургас". А жителите на Русе, могат спокойно да казват, че живеят в "Руус". На разстояние от 20 метра Пазарджик се превежда по два различни начина. А една разходка по правите улици в Стара Загора може буквално да ни доведе до... задънена улица. Табели в центъра на София също имат своя принос към каузата - да объркаме всеки чужденец, попаднал в България.

Репортер:
- Мислите ли, че чужденците се оправят с българските табели?

Възрастна жена:
- А, това вече си е техен проблем. Трябва като са тръгнали за чужбината, да си знаят езика.

Разстоянието от Люлин до Обеля с метро може да се окаже неочаквано дълго, ако се водим по указанията.

Репортер:
- Как разчитате надписа горе срещу Вас?

Младеж:
- Ами... Люлин-Обеля.

Репортер:
А онзи отсреща?

Младеж:
По същия начин. А! В смисъл...да, различно е, мисля.

Жена:
- Ами освен да се вземе речник, разговорник...

И да вземе - едва ли ще му е лесно - все още сме изгубени в превода.

http://infocenter.bnt.bg/