Буря в чаша вода ли? Я да помислим...

Ето, в четвъртък вече първите хора от персонала на посолството на Сърбия в Скопие взеха да се връщат, както бе съобщено, в петък министрите на двете страни Ивица Дачич и Никола Димитров се срещнаха в Ниш, на половината път между Скопие и Белград. Сръбската посланичка г-жа Душанка Дивяк-Томич се връща край Вардар на 31 август, а на следващия ден ще има среща с премиера Зоран Заев. И за да се спази реципрочността, основен принцип на дипломатическата дейност, президентът на Сърбия Александър Вучич прие в Белград македонската посланичка Вера Йовановска-Типко.

Всички тези ходове на нормализация на връзките между Македония и Сърбия, последвали дву-три-дневната криза в отношенията помежду им бяха договорени по време на телефонния разговор в сряда между македонския премиер Зоран Заев и сръбския президент Александър Вучич. От този разговор произлезе някаква мини- програма от пет точки, която приличаше повече на заклинание, в което македонската страна обещаваше „повече да не прави така” /как, впрочем?/, докато сръбската страна пък даваше да се разбере, че лесно няма да се откаже от това да си играе със Скопие на котка и мишка.

Това е положението. Извън близките до силния човек в Сърбия Александър Вучич медии, които обвиниха във всички политически и дипломатически грехове управляващите в Скопие, в това число и лично премиера Зоран Заев/ „Заев се готви да обяви война на Сърбия!”/, останалите регионални и извън регионални издания в своите анализи така и не можаха да намерят разумни доводи за мярката с изтеглянето на целия персонал на посолството на Сърбия в Скопие.

Това някакъв тест ли беше за премерване на влиянието на Белград върху политическите елити в Македония, или беше сондаж, в който да се провери реакцията на съседите на Македония, или пък беше някакъв необмислен и несръчно изигран водевил, чрез който да се укрепи още повече ролята на президента Вучич в управлението на Сърбия. Може би и едното, и другото, и третото, взети заедно, а може би има и нещо четвърто, което тепърва ще излиза на бял свят. Защото, нали знаете, когато става дума за разузнаване и шпионаж, нищо не е такова, каквото изглежда.

А основният аргумент на сърбите да изтеглят целия си персонал от посолството бе тъкмо такъв - че в Белград имали доказателства за активно мероприятие на македонските тайни служби, които подслушвали сръбското посолство в Скопие, а чрез него и високопоставени чиновници в Белград, в това число и самия президент Вучич. Да оставим настрана практиката в целия свят, че когато има подобен проблем между две държави, в който тайните служби са замесени, и двете страни правят всичко този проблем да бъде решен тихо, дискретно и мирно, както подобава на тайни служби, без да се бие тъпана на площада.

И разбира се- без това аферата нямаше да е афера, ако не бе споменато, че е намесена и друга държава, като в своята първа реакция по случая Вучич априори изключи това да е Русия. Досегашната лексикална практика на сръбските политици и дипломати пък говори, че споменава ли се намесата на друга държава, обикновено се имат предвид САЩ. Някакъв такъв дипломатически идиом, който хем да предпазва сръбските дипломати от необходимостта директно да назовават виновника, според тях, за всички беди на Балканите, хем да не спестяват вината му.

И понеже разсъждаваме заедно, ще си позволя да кажа, че от своя непремерен ход Белград понесе повече негативи, отколкото позитиви. Ама сложили в ред македонското правителство и го накарали да трепери пред възможността да стане участник в голяма криза не само в двустранните отношения, а на целите Балкани. Много важно, и без това мрежата на Сърбия в Македония е толкова оплетена и ефективна, че нещата можеха да имат същия резултат и без тези циркове с играта „иди ми- дойди ми”. Но на всички съседи стана ясно, че освен към Македония, и до известна степен към Босна, Сърбия няма на кого друг да показва политически мускули.

Дето се казва, Македония остана единствената боксова круша, по която Сърбия си позволява да бие с ръкавиците, както е било от дълго време насам. Нещо като послание да се внимава в картинката, нещо като предупреждение какви ходове, например, по отношение на съседите ще се предприемат, нещо като проява на прословутото сръбско високомерие към провинциална Македония, че каквото и да стане, каквито и Договори за добросъседство да бъдат подписвани с комшиите, каквито Тирански или всякакви други платформи да се пръкват от Тирана или Прищина, каквито и спорове за името се решават /ако се решават, разбира се!/ с Атина, някогашната Южна Бановина, сега суверенна Република Македония си остава сръбска сфера.

От друга страна, не знам колко поведението на сръбския президент Вучич около кризата, която неговите хора предизвикаха, укрепи авторитета му на силния човек в Белград, който той и без това има. Но пък имам впечатлението, че цялата ситуация повече стъписа, отколкото да зарадва западните дипломати и държавници. Уж модерни тези в Белград, уж европейци, уж загърбили национализма си, уж отървали се от миналото си на приближени до Милошевич и радикала Шешель, ама, я виж какви ги вършат- правят от нищо нещо, та дори и повече.

Та, мисля си, че с течение на времето преброяването на дивите зайци, пардон, на пасивите и активите от бурята в чаша вода по оста Белград.-Скопие ще ни разкрият доста неприятни истини. Да сми живи и здрави да ги научим.