Джани Инфантино - реформатор и прагматик

Джани Инфантино впечатли с кратката си, но много енергична и ефективна кампания, в която съумя да обърне нагласите и да привлече множество гласове от малките нации в 12 без 5. До последно за явен фаворит с оглед на силните си позиции в световния футбол беше считан шейх Салман. Затова изборът на Инфантино, макар и мощно подкрепен от цяла Европа, беше, малко или много, изненадващ. Тази действена природа, тази работоспособност на швейцареца дават надежди на футболните реформисти. За предимство в светлината на предстоящата тежка работа във ФИФА трябва да се счита и относителната младост на Инфантино - на 45 години той наследява десетилетна епоха на геронтократска власт при Хавеланж и Блатер.

Анализирайки действията на Инфантино, оставам с усещането за един двойствен образ на новия президент на ФИФА. От едната страна е онзи неопетнен от корупционната буря, амбициозен и прогресивен публичен говорител, който пледира за прозрачност, реформи и морал. От другата е от онзи ортодоксален прагматик, който показа, че умело владее езика, на който Сеп Блатер си комуникираше с футболния свят. Конкретно, Инфантино, изоставяйки патетичните слова, обеща на всяка федерация по 5 милиона долара за 4-годишния мандат, по 40 милиона на шестте континентални конфедерации и щедро, подобно на заможен сватбар, добави по милион на членка за (забележете!) разходи за пътувания! Ето така се печелят гласове.

Някои ще кажат, че Блатер "купуваше доверие" по същия начин. Заявката на новия швейцарец обаче е, че всичко това ще се прави по ясно разписани правила, критерии и норми. Заявката му е, че парите от футбол трябва да отиват за футбол, а не да пълнят касата на организацията, която май само по документи е с нестопанска цел.

При драматичното наследство, което получава, задачата на Инфантино не изглежда никак лесна. Той трябва да върне доверието на силно компрометираната ФИФА. В кратки срокове трябва да тръгне по реформаторската писта със стъките, утвърдени на петъчния конгрес, включващи ограничаване на президентските правомощия, разширяване на формата "Изпълком", въвеждане на мандатност по високите етажи на властта в централата, финансова прозрачност, разкриване на заплатите и други.

Той трябва да направи така, че ФИФА да се раздели с публичния образ на някакво странно безконтролно НПО, като същевременно съхрани автономията на футбола на световната сцена. Трябва задължително да "извади" футбола от опасната геополитическа парадигма на Блатер, който получаваше похвали от Владимир Путин, докато ФБР го разследваше.

Управлението на "инфантиновците" в УЕФА през последното десетилетие ни подсказва съвсем ясно какво можем да очакваме от новата власт във ФИФА - прецизно позициониране на футбола на пазара, прогресивни маркетингови подходи, максимално "изстискване" на продукта, съпроводено с драстично увеличаване на приходите, централизирани методи на управление и стриктен контрол във финансово отношение. В този контекст идеално се вписва предложението на швейцареца за увеличаване на участниците на световно пръвенство - от 32 на 40 отбора. И то не само заради многото жадуващи да играят на Мондиал по света, които със сигурност ще подкрепят подобна стъпка. Повече отбори - повече мачове - повече приходи! Това е начинът на мислене на Инфантино и себеподобните му.

Макар че горепосочените задачи са изключително тежки, вероятно най-труднопостижимата цел в личен план за Инфантино ще бъде да излезе от могъщата сянка на Мишел Платини. Ясно е, че кандидатурата на швейцареца беше План "Б" след "замразяването" на Платини, но едва ли приписваната му роля на подставено лице би му била комфортна. В крайна сметка от самия Инфантино зависи дали ще докаже себе си като ръководител, способен да води собствена политика, която да покаже на света една нова, ако не прекрасна, то поне приемлива ФИФА.