НОВИНИ

Ексклузивно за БНТ: Какво е да си говорител на Белия дом?

Говорителят на Белия дом по времето на президента Бил Клинтън - Майкъл Маккъри ексклузивно пред БНТ. Какво е да си говорител на американския президент, имаш ли право на грешки, какво има под залата за брифинги в Белия дом? - вижте специалното интервю на Цветелина Йорданова.

Цветелина Йорданова
от Цветелина Йорданова
08:13, 16.06.2017
Чете се за: 04:05 мин.
По света

Как се чувствате извън политиката?

Майкъл Маккъри, говорител на Белия дом по времето на президента Бил Клинтън: Точно в момента - много добре! Политиката в Америка е нефункционираща, бих казал... разбита заради съществуващата поляризация. И съм доволен, че точно сега съм в безопасност извън тази сфера, в сравнение с това, което правех преди.

Да погледне отстрани на политиката за Маккъри е лукс, който си позволява след 40 години в нея. Бил е говорител на Държавния департамент, след това на Белия дом. Работи за кампаниите не Демократическата партия и в комисията за организиране на кандидат - президентските дебати. Наблюдава отношенията на сегашната администрация с медиите.

Майкъл Маккъри: Тези отношения са пропити с отрова, защото самият президент казва, че медиите са непочтени и не можеш да им вярваш. това е фундаментално пропукване, разлом в нещо, което винаги е било много важно тук, в Съединените щати - откъде черпиш информация за делата на политическите лидери, към кого се обръщаш за добра информация. Белият дом винаги е бил сред основните източници на информация за голяма част от медиите в страната. И когато някой каже "не може да имате доверие на медиите", това разклаща тези досегашни отношения и поражда много проблеми.

Мислите ли, че медиите имат вина за това "скъсване" на отношенията, че не му дадоха шанс?

Майкъл Маккъри: Мисля, че медиите се отклониха от традиционната роля на журналистиката - да отразяват "кой", "какво", "кога" и "къде" - само и единствено фактите. Когато започнаха да предлагат повече мнения, повече анализи, станаха и обект на критики. Ще ми се да се върнем към корените на журналистика - към предоставянето на чиста информация. Можем да си създаваме свое мнение, но за целта трябва първо да се запознаем с фактите. Работех за много популярен щатски сенатор и общественик - Даниел Патрик Мойнихан. Един от любимите му изрази беше: "всички имаме право на свое мнение, но не и на свои факти".

Майкъл Маккъри ни разказва, че библиотеката, в която разговаряме, в сграда в центъра на Вашингтон, недалеч от Конгреса, някога е била студио на прочутия фотограф Матю Брейди. През февруари 1864 година президентът Ейбрахам Линкълн дошъл от Белия дом дотук, за да позира точно в тази стая за серия от портрети. Един от тях е този, който сега е на петдоларовата банкнота.

Маккъри не е забравил усещането да се изправяш всеки ден пред гладните за новини журналисти.

Майкъл Маккъри: Един популярен издател - Едуард Уилис Скрипс е казвал, че работата на журналиста е да успокои засегнатите и да засегне прекалено спокойните. И това е хубаво - хората, които са във властта, трябва да носят отговорност, трябва да можеш да обясниш какво вършиш, да предоставиш информацията, за да се разбере какво правиш. А не да пропагандираш. В Съединените щати имаме един израз - spin - да изопачаваш информацията - не трябва да изопачават фактите, а просто да казват нещата такива, каквито са. Бях наясно с това, макар и често да бях по-склонен да се съглася с "украсената" истина, а трябваше да остана съсредоточен върху предоставянето на фактите, затова често критикувам и себе си, че не следвах това правило.

Кой беше най-трудният ви момент като говорител на Белия дом?

Майкъл Маккъри: Трябваше да се справя с цялата история покрай Моника Люински, но това не беше толкова трудно, колкото да обясня какво точно прави нашата администрация. Ще ви дам пример - решихме да въведем закон за тютюнопушенето, който в последствие беше отменен от Върховния съд, но в общи линии идеята беше, че цигарите са един вид медицинско изделие, защото предоставят на човешкото тяло необходимата доза никотин. Много сложна тема! И едни от най-трудните ми моменти бяха тези, в които трябваше да се опитам да обясня идеята на този законопроект....При нас има много специфичен изказ и начин на говорене и понякога обикновените граждани просто не го разбират.

А какво става, когато направите грешка?

Майкъл Маккъри: Допускал съм много грешки. Когато направиш грешка, трябва веднага да си я признаеш, да се извиниш и да кажеш какво ще направиш, за да я поправиш. Имам един много добър пример - през 1994-та демократите загубиха мнозинството си в Конгреса и през 95-а имаше нов председател на Камарата на представителите - Нют Гингрич. Той беше казал нещо за политиката ни за осигуровките и как смятат да я променят. Един ден направих грешка - казах "проблемът на републиканците и на Нют Гингрич, е че очевидно искат да оставят възрастните хора да се сбръчкат и да умрат, защото искат и осигуровките да си отидат"... Това беше малко прекалено от моя страна и председателят Гингрич толкова се ядоса, че настояваше Бил Клинтън да ме уволни. Последваха много разговори, извиних се и т.н. С времето с Нют Гингрич се опознахме много добре, а когато напуснах Белия дом, той ми изпрати комплект кристални чаши и ми каза: "Купи си едно уиски, заслужаваш питие!" , което беше много мило от негова страна. Но това е пример за нещо, което казваш импулсивно, а в последствие съжаляваш. Много често го виждаме в американската политика.

Бил Клинтън беше първият американски президент, който дойде в България през ноември 1999г. Лесно ли се работи с толкова комуникативен и харизматичен човек?

Майкъл Маккъри: Всъщност е много трудно да работиш за такъв човек, защото хора като него често си мислят, че са много по-добри в общуването, от тези като мен, които говорят от тяхно име. Понякога Бил Клинтън гледаше повторения на брифингите ми, а после ми звънеше и ми казваше "това не го каза правилно". Получавах критики и мисля, че това се случва и с настоящия говорител на Белия дом - Шон Спайсър. Президентът Тръмп гледа неговите брифинги и му пише, вероятно още по време на самите брифинги, в опит да промени някои от нещата, които се казват. Това е важно, защото ти не си назначен на тази длъжност, за да изказваш собственото си мнение, а за да говориш от името на друг човек, това, което той мисли. Трябваше да си го припомням всеки ден - независимо от мнението ми по даден въпрос, моята работа беше да кажа какво мисли Бил Клинтън, а не какво мисли Майк Маккъри.

Като се връщате назад - мислите ли, че президентът Клинтън постигна повече от другите президенти?

Майкъл Маккъри: Имахме и успехи, и неуспехи по времето на Бил Клинтън. Най-голямото постижение по време на неговия мандат, е, че икономиката беше много силна. Откриваха се много нови работни места и хората се чувстваха спокойни и уверени за бъдещето си. Това постави Бил Клинтън в политически благоприятна, изгодна позиция. Той беше силен, защото икономиката беше силна. Ако това не беше така, щеше да му е много по-трудно. Моята роля беше да изтъквам позитивите, но също така вярвах, че е важно да отговарям и на отправените критики, защото трябва да поемаш отговорност.

Липсва ли Ви адреналина в залата за брифинги?

Майкъл Маккъри: От време на време гледам брифингите, поклащам глава и си казвам: "Леле, добре, че вече не се занимавам с това". Ще ви разкажа една история - залата за брифинги в Белия дом, е върху някогашен вътрешен басейн, а подумът, на който застава прессекретарят, е там, където е била най-дълбоката част. Винаги съм си казвал, че ако се издъня, ще се продъни пода и ще падна на дъното на басейна.

Бихте ли се върнали към тази работа?

Майкъл Маккъри: Не, много се радвам, че повече няма да ми се налага да се занимавам с политика. На почти 63 години съм - твърде стар съм за това. Това е работа за млади хора.
Свали приложението BNТ News
google play badge
Свали приложението BNТ News
app store badge
Топ 24
Най-четени
За първи път журналисти с достъп до личния архив на Тодор Живков
За първи път журналисти с достъп до личния архив на Тодор Живков
​Нова фаза в отношенията между САЩ и Куба
​Нова фаза в отношенията между САЩ и Куба