Икономиката - основен губещ в испанската криза

В най-тежката конституционна криза в Испания няма победители и няма победени. Най-ощетена е икономиката. Властите в Мадрид бяха принудени да намалят прогнозите си за икономически растеж за следващата година от 2.6 на 2.3%.

Испания вървеше по пътя на стабилно икономическо възстановяване след дълговата криза. Сега обаче икономиката се задъхва. Само един от много примери е статистиката за 40-процентен спад в разходите на туристите на площад Каталуния в центъра на Барселона.

Елизенда Палузие - професор по икономика в Университета в Барселона: Има много неразривни връзки между политика и икономика. А щетите от политиката в цифри изглеждат така - хотелските резервации са намалели с 20%, потреблението е надолу с 12 на сто, консумацията на енергия също е намаляла.

В пари няма точни изчисления, но икономическият ефект може да означава милиарди загуби, особено за дребния бизнес. Мария Русева е служител на ресторант на пристанището в Барселона. Казва, че доходите ѝ са намалели през последните два месеца още след терористичния атентат в Барселона в края на август.

Мария Русева - служител в ресторант в Барселона: И след терористичните атаки определено се усети огромен спад и тази нестабилна политическа ситуация вече допринася за това.

Спадът в хотелските резервации означава спад и в клиентите на ресторантите. Но най-големият удар не е защото чуждите туристи бягат, а заради разделението в испанското общество.

Мария Русева - служител в ресторант в Барселона: Усеща се отливът на испански клиенти, т. е. хора от други части на Испания значително намаляха идванията им тук в Барселона, за да не се получават такива неприятни ситуации.

Испанският министър на икономиката Луис де Гиндо предупреждава, че инвестиционните проекти в Каталуния са парализирани от политическата нестабилност.

Луис де Гиндо - министър на икономиката на Испания: Убеден съм, че в този момент нито един международен или местен инвеститор не би участвал в проект в Каталуния. И това ще бъде така, докато ситуацията не се стабилизира.

Около 1 500 компании заплашиха да преместят своите централи чисто юридически, за да избегнат икономическия шок. Така с икономически лостове се влияе на политически решения.

Елизенда Палузие - професор по икономика в Университета в Барселона: Живеем в общество, в което се води информационна война и икономиката е силен инструмент за сплашване на хората при предприемане на действия, на политиците при вземане на решения.

Сред тези компании са знакови гиганти като Кайшабанк или Хърайзън - лидърт в бионаучните изследвания - сектор, с който Каталуния се гордее изключително много.

Елизенда Палузие - професор по икономика в Университета в Барселона: Horizon имат много икономически проблеми, преди около месец бяха на прага на банкрут. така че не знаем какво точно се е случило и какъв натиск е оказан, за да предприемат подобен ход. В случая с банките е различно - банките се пазят от несигурността и това е логично. В един преходен период те не биха искали да изгубят ликвидността, която ЕЦБ им осигурява. Логично е да искат да преместят седалището си, но те не местят клоновете си, не местят оперативните си централи, не местят и служители. Всичко остава същото и правят само един тактически, стратегически ход.

Дали икономиката на Испания ще тръгне отново нагоре зависи много от развоя на политическата криза и предстоящите местни избори в Каталуния на 21 декември.