С какво ни промени "Шарли Ебдо"

Мартен Будо е журналист в продуцентска компания и е пряк свидетел на атаката срещу „Шарли Ебдо”. Офисът му е на същия етаж, врата срещу врата, с редакцията на вестника. Той вижда нападателите преди да влязат в „Шарли Ебдо”, но не предупреждава своите колеги. Оказва се, че дори няма техен телефон, въпреки че сигурно ги среща всеки ден в коридора. Мартен и колегите му от офиса реагират, но не като звънят в редакцията на вестника, а като залостват вратата на своята редакция. И се качват на покрива с надеждата те да се спасят. Там Мартен прави кадрите от нападението, които обикалят след часове медиите в цял свят.

През това време на един покрив разстояние, в залата за оперативки на Шарли Ебдо, се чуват изстерели – един, два, три..., колкото са жертвите. 12. Сега година по-късно Мартен Будо казва, че съжалява, че не е предупредил колегите си.

На различни размисли ме навеждат свидетелствата и кадрите от докуметалния филм на Premieres lignes /продуцентската компания, в която работи Мартен Будо/, който France 2 и HBO излъчиха в навечерието на годишнината от атаката. Един от въпросите - с какво една такава атака променя хората? Много от нас, като Мартен Будо, сигурно си мислят, че ще се впуснат да спасяват своите колеги, да ги предупредят и да се изправят очи в очи с нападателите. Докато не ти се случи наистина! Тогава психиката е друга! Да чуваш разстрела на своите колеги и да не можеш да реагираш – това със сигурност те променя.

Ние, журналистите в България, бяхме странични наблюдатели. Но ни се искаше да покажем, че не сме безучастни. „Je suis Charlie” беше етикетът, че ни пука. Девет месеца по-късно, когато Париж беше атакуван отново, българските журналисти бяхме променени. Терорът в Париж за нас се превърна в дискусия коя телевизия колко е добра и колко часа може да излъчва извънредно. Само толкова! /Не е оправдание, защото БНТ единствена имаше извънредни емисии през нощта./

През февруари вдигнахме моливи срещу калашниците, за да защитим свободата на словото. В същото време в България беше все по-трудно да правиш обективна журналистика. И това не е заради държавата, а задари опитите обществото ни да бъде разделено. Да се тегли една дълга и дълбока бразда. Да избереш от коя страна на браздата да застанеш. И ако избереш неутралитет, те разкъсват и от двете страни.

Няколко месеца след атаката срещу „Шарли Ебдо” Салман Рушди , който знае какво е да воюваш за свободата да се изразяваш, каза:

„Ако вярваш в ценността на свободното слово, трябва да вярваш и в това свободно слово, което не ти харесва. Ако защитаваш само това, което съответства на твоите морални виждания, това обикновено се нарича цензура”.

Един ден ще се наложи да вдигнем моливи, за да защитим тази свобода.