Стигат ли на Шешел 13 години в Хага

За разлика от Караджич обаче, който изслуша съдията с каменно лице, радикалът не чу директно оправдателната си присъда, тъй като горе-долу от година и половина си е у дома в Белград, освободен поради заболяването си от рак на черния дроб. Сега, казват, щял да търси обезщетение от съда за онези единадесет години, които той прекара, търкайки наровете в затвора на Трибунала в Холандия, плюс още две в дома си в Белград, през което време течеше процесът за доказването на неговата вина в жертвените войни от разпада на някогашната югославска федерация. Цифрите на претенциите на Шешел за обезщетение, според различните източници, са различни, но във всички случаи става дума за милиони. Щяло да бъде справедливо да сложи тези пари в джоба си.

Някак си не вярвах Шешел да последва Караджич. След тези остри реакции и обвинения от страна на Белград за „антисръбския” характер на дейността на Трибунала в Хага, които, макар и със стара дата, все пак не бяха за пренебрегване, май. Някъде написах, че с обвиненията срещу Слободан Милошевич, починал в затвора преди да чуе присъдата си, и с тези на Радован Караджич, генерал Ратко Младич и Воислав Шешел, магистратите от създадения от ООН съд правят своеобразен „голям шлем”, докарвайки на подсъдимата скамейка четиримата основни протагонисти на насилието и жертвите от войните в началото на 90-те години на миналия век. Но понеже и четиримата са етнически сърби- двама от „стара” Сърбия, двама от Босна, и понеже в други случаи с обвиняеми съдът произнесе присъди, които –меко казано, не бяха еднозначни и напълно хармонични с правото и справедливостта / хърватския генерал Анте Готовина, или косоварът и командир в Армията за освобождение на Косово Рамуш Харадинай, например /, та, затова акциите на Трибунала изглеждаха етнически оцветени като антисръбски. Поне такова бе общото преобладаващо настроение и мнение в Белград. Е, сега деветте обвинения главно за насаждане на омраза срещу Шешел отпадат, той си остава в Белград и дори се готви да влезе в Скупщината на предсрочните парламентарни избори на 24 април. А оправдаването му, колкото и то да звучи неиздържано от правна точка, може да се приеме и като послание от магистратите от Хага и от техните политически покровители като намигване към сегашния елит в Белград да се откаже от реториката, че Трибуналът съди и присъжда години затвор само на сърби.

В търсенето на аргументи да оневини идеолога на партийните милиции и паравоенни структури с претенциозното лого „Белите орли”, никак не е изключено магистратите да са си дали сметка, че тези единадесет години, които Шешел прекара в затвора по време на следствието, да са достатъчно справедливо възмездие на неговата роля във войните при разпада на Югославия. Както е известно, самият Воислав през 2003 година доброволно замина за Хага за да бъде освободен през 2014 и да се върне да се лекува в Белград, а още почти две години бяха нужни на съдиите да определят и произнесат присъдата му. И понеже през всички тези 11 години, на всички заседания по делото срещу него Шешел не се държеше като кротък и примирен виновник, напротив, неговата „поразяваща уста” не спираше да говори, да обижда и напада съдебния състав, някак си се създаде впечатлението, че неговото заминаване обратно за Белград без да е чул присъдата си, е било посрещнато с голяма доза облекчение от съдиите и служителите на Трибунала. На всичко отгоре в тази аритметика трябва да се има предвид и практиката, в рамките на която при излежаване на две трети от присъдата, да имаш право да поискаш да бъде освободен от останалия срок. Така беше и с единствения осъден македонец Йохан Тарчуловски. Той беше обвинен заедно с министъра на вътрешните работи Любе Бошковски за престъпления срещу човечеството от конфликта в Македония през лятото на 2001 година. В процеса Бошковски бе оправдан, върна се в Скопие като герой, посрещнат на летището лично от премиера Никола Груевски, по чието нареждане после бе задържан и осъден да лежи в затвора край Скопие в момента, когато Бошковски създаде партия и се кандидатира за президент, отнемайки гласове от патриотично настроените привърженици на ВМРО- ДПМНЕ, чийто лидер е тъкмо Груевски. Тарчуловски остана сам в Хага, осъдиха го на 12 години, но когато излежа осем, поиска помилване и го получи. Та, на съдиите от Трибунала тези 11 плюс 2 години на Шешел в затвора без присъда може да им са се сторили като достатъчна доза възмездие и справедливост Кой знае?

Ако това е било така, ако е имало такова съображение, като отговор би било много логично да чуем съвсем човешката препоръка - чуйте гласа на жертвите и тогава правете заключение, че всичко около Воислав Шешел като обвиняем в Трибунала в Хага е коректно. Е, ли?