Тайни на 8 хиляди години под земята в София

Опожарявали са къщите си. Домът за прачовеците носи душа и само чрез огъня тя може да се освободи.

проф. Васил Николов - ръководител на археологическите разкопки: Намерихме доста късове от стопена глина при над 1200 градуса, което може да се получи само при внасяне на голямо количество дървен материал и при осигуряване на тяга.

Странният огнен ритуал от неолита е спекъл глината и затова днес учените могат да разчетат тяхната култура, необичайни вярвания и технически умения от преди 8 хиляди години. Когато тук явно са строили огромни къщи като разкритата току що - три стаи в 150 квадрата. При това с дъговидни стени.

проф. Васил Николов: За първи път срещам такова нещо и никъде в литературата няма такова нещо описано. След известни разсъждения се оказва, че те са успоредни на оста на рова, който е съществувал тука.

Древните ограждали селището си с магичен ров, част от мирогледа им. Но са се разрастнали и се наложило да направят нов магичен кръг. Къщата е построена върху стария. А множеството делви със зърно подсказват, че са се радвали на богата реколта, запазена и до днес.

проф. Васил Николов: Ето го опожареното зърно, овъгленото зърно. Има и леща, има и ечемик, лимец разбира се, е основното зърно. Това е най-вероятно е някаква жертва при опожаряването.

Оставили са делвите със зърно, но са си изнесли хромеловите камъни за мелене на брашно. Преди да подпалят къщата, са си взели и характерната бяла рисувана керамика, но пък са принесли в жертва всичките си брадви и секири.

проф. Васил Николов: Защо брадвите са тука - ето ги двете там, има още една друга брадва. Ето острието на брадвата и е направена от зелен камък, който е много рядък. Много добре е изострена, не е счупена, за да бъде изоставена.

Селището им е било поне 300 декара. Но учените, за сега имат само две къщи на първите откриватели на земеделието, заради което се наложило да напуснат родните си земи в предна Азия.

проф. Васил Николов: Засушава се климата и тръгват към Мала Азия, от Мала Азия също климата се променя и тръгват към Балканите. И Балканите са първата зона на Европа, която приема това велико откритие и българските земи са в центъра именно на тази зона.

А място тук оказва се е избирано не толкова заради плодородната земя и вода. Прехранвайки се от земеделие, най-ценното за древните започва да става солта.

проф. Васил Николов: Слатина идва от "слат", древнославянското, което значи сол. И тука в този район явно има сол. И много често ранни неолитни селища се намират в райони, които сега се наричат Слатина в българските земи и в Сърбия.

В тревата или във водата, друг е въпросът как са успявали да открият ценната сол. Още едно доказателство, че тези хора са носители на висока култура и цивилизация.

300 години по-късно, преселници на същия народ основават селище край Мурсалево, където строят вече двуетажни къщи. Подробности можете на видите тук