Агресията в анимациите учи децата на грешни уроци

Някои от най-любимите на децата анимации са "пълни с насилие" и третират болката по неподходящ начин. До този извод стигнаха екип от канадски и британски психолози. Те установили, че персонажите в детските филми обезпокояващо често не проявяват състрадание, когато някой около тях пострада. Това учи децата на същото и те мислят, че болката не заслужава помощ. Как въпреки грешните уроци в детските да направим децата си добри и състрадателни - Карина Каранотова разказва.

Богатият избор от детски филмчета е превърнал телевизора в основен помощник за отглеждане на деца. На всички родители се налага все пак да оставят децата да погледат детско, когато имат работа. Емилия Стоянова е педагог, самата тя има две деца - на 11 и на 7 години. Смята, че най-важното е да се погрижим за емоционалното здраве на децата.

"Да прекарваме повече време с тях, да знаем какво ги интересува и вълнува, да гледаме с тях филмчетата", заяви педагогът Емилия Стоянова.

Емилия Стоянова е преподавател в Основното прогресивно училище, преди е била преподавател в детска градина "Montessori children's house" , завърлиша е Софийския университет и оттогава се е посветила на децата и образованието.

Изследването открива 9 случая на умишлено причиняване на болка на всеки час. Според специалистите обаче, ако родителите коментират видяното с децата, вероятността да развият грешна ценностна система е много малка.

"Просто да ги питаме какво виждаш, интересува ли те, какво те вълнува, защо този герой не реагира добре, защо смяташ, че не е прав. Ти как би реагирал? Една добра ролева игра или дори смяна на ролите", допълни Емилия Стоянова.

Именно емпатията е нещо, на което трябва да обръщаме внимание и нещо, което липсва в някои филмчета. Експертите, провели изследването, установили, че персонажите от мъжки пол изглеждат по-издръжливи, но и околните не проявяват съчувствие към тях. В над 41% от случаите те дори не получават каквато и да било помощ или емпатия.

"Това, което децата не разбират до определена възраст, е тази позиция, мястото на другия, то наистина не може да се постави на мястото на другия емоционално и по тази причина е важно да се говори. И след определена възраст това ще се случи, ще започне да чувства състрадание", коментира Елена Мечева, детски психолог.

Калоян е първокласник, обича да гледа телевизия, но му се позволява за малко и в компанията на цялото семейство.

"По принцип преди гледахме много, но по едно време почнаха много да ми мигат очичките и затова започнахме по-рядко да гледаме", каза Калоян.

Добрите герои ги дават повече, те се опитват да освобождават, а не да затварят.

Насилието е част от живота ни и не може да бъде скрито или игнорирано, има го навсякъде, напомнят специалистите.

"Малко прекомерно се демонизира цялата тема, свързана с насилието в детските филми, това е едно оправдание да се каже ето затова днешните деца са такива", заяви Елена Мечева, която е клиничен и детски психолог.

Елена Мечева е завършила клинична и консултативна психология в СУ Св. Климент Охридски, в частната си практика работи често и с деца.

Така че независимо от детските филмчета, пълни с агресия, при възпитание с любов, търпение и емпатия, шансът да отгледаш лош човек е малък.

Родителите е хубаво да бъдат критични към цялото съдържание, до което се докосват децата. Дори най-образователното филмче, оставено без коментар от родителя, може да остави грешно впечатление. Затова според специалистите най-важно е времето, което прекараме с децата си.

Добре е винаги да знаем дали това, което ги вълнува, е правилно оценено и да ги научим да бъдат критични към информацията, която получават ежедневно. Това е особено важно във възрастта до 7 години.

Друг съвет е заедно да избирате съдържанието на филмчето или книжката и да не оставяте детето безконтролно да гледа часове наред филмчета по телевизията или в интернет. Особено важна е разликата между това само да назидавате децата си и да разговаряте с тях. Да не бъдем просто ментори, а и слушатели, да се водим от тях, казват психолозите.

В днешно време родителите все повече говорят с децата си, но е важно и да се вслушваме и да водим истински разговор, а не монолог. Така освен доверие, създаваме чувството, че тяхното мнение също е важно и ценено. И когато има кой да ги чуе и разбере, това винаги е предпоставка за едно добро развитие в бъдещето. Това, което искат да ни кажат и покажат децата, обаче може да е изразено не с думи, а с поведение.

Често родителите потушават собствената си тревога, като успокояват детето, казвайки му, че нищо не се е случило. Правилната позиция обаче, е да му се обясни, че все пак нещо се е случили и можем заедно да направим така, че да го предотвратим следващия път, без да изпитваме страх от трудностите.