Абонирай ме за най-важните новини?
ДА НЕ

Какви са алтернативите на руски газ и колко ще ни струват?

Гергана Гайдарова
от Гергана Гайдарова
19:30, 26.03.2022
Чете се за: 15:02 мин.
След новините
Слушай новината

Ограничаването на вноса на енергийни източници от Русия продължава да е на дневен ред пред европейските лидери. До края на май трябва да стане ясно какви ще са конкретните мерки, които в крайна сметка ЕС ще предприеме. Европа е силно зависима от руските газови доставки. Половината потребление на една от водещите икономики на Стария континент - Германия, зависи от тях. Но войната в Украйна постави Европа пред избор - дали да продължи да разчита на Москва за енергийните си ресурси и така по един или друг начин да финансира и войната, или да предприеме рязка промяна в енергийната си политика.

Война! На няколко фронта. Докато украински градове се превръщат в бойни полета, по тръбите към Европа продължава да тече руски газ. А наобратно сметките на Кремъл се пълнят. Европейските санкции за внос на енергийни източници от Русия се бавят. Защо?

Елеонора Митрофанова, посланик на Руската федерация в България: Като се отказват доброволно от руските нефт и газ, европейските политици готвят за страните си енергийна катастрофа в сравнение с която днешната ценова криза ще им се стори празник. Обикновеният европеец дълго ще усеща последиците от тази глупост. Ще му става все по трудно да пазарува, да зарежда колата си, да плаща сметките си.

Русия изкара тежката артилерия от заплахи, когато европейските санкции опряха до енергийните доставки. Но кой ще загуби повече, ако доставките на руски газ спрат? Европа, която разчита на 40 процента от общото си потребление на газ на Русия или самата Русия, която изнася 80 процента от добива си към съюза? Сметките на пръв поглед изглеждат ясни, но готови ли сме да се откажем от част от качеството си на живот, за да излязат?

Кирил Петков, министър-председател на България: Между другото, това което беше решено миналия път, е замразяването на резервите на Централната банка в Русия - това е точно такъв пример на асиметричен ефект - където не влияе в Европа но има доста сериозен ефект в Русия. Това трябва да е посоката на мислене, ако искаме да упражним максимално сериозен натиск без това да афектира сериозно на нашата икономика.

За Европа е невъзможно да се лиши изцяло от руския газ в кратки срокове. А целта, която Европейската комисия обмисля - вносът оттам да се свие две трети до края на годината, а изцяло да се прекрати четири години по-късно изглежда трудно постижима:

Русия отговаря за 30 - 40% от целия газ, който се консумира от Европа. Като едни от най-зависимите страни откъм колко количества отиват към тях са Германия и Италия. Като германия разчита за половината от газа, който консумира, на Русия, обяснява Костанца Рангелова, старши анализатор в програма "Енергетика и климат" в Центъра за изследване на демокрацията.

На този фон страната ни съвсем не стои по-добре. България в момента е зависима на 9% в потреблението си на газ от Русия. А едва 10 на сто идват от Азербайджан, откъдето количествата трябва значително да се повишат. Но след като дълго отлаганото завършване на газовата връзка с Гърция стане факт.

Истината е, че краткосрочно ние без "Газпром" не можем, това е реалността. Освен ако не искаме да затворим "Топлофикация" София и тя да кара на мазут например, обяснява Боян Рашев, експерт по управление на околната среда и ресурси.

И пред България, и пред Европа като цяло стои един въпрос. Как в най-кратки да спрем зависимостта си от руските енергийни ресурси, оттам и паричните потоци към Кремъл, без това да доведе до икономически колапс?

Големият дял от това намаление се очаква да бъде компенсирано с допълнителни доставки на втечнен газ. Все още има свободен капацитет на терминалите за регазификация и могат да се случат такива договори. Остава въпросът до колко самите доставчици са склонни и при какви условия. Този въпрос не би трябвало да се решава на национално ниво, т.е. ние сами да договаряме подобни доставки, въпреки че имаме близки терминали и в Гърция и в Турция, просто защото ще може лесно да се стигне до наддаване в отделните страни на ЕС, обяснява Калоян Стайков, главен икономист в Института за енергиен мениджмънт.

Големите световни износители на газ освен Русия са Австралия, Катар, Съединените щати. Дори и те теоретично да успеят да осигурят количества, достатъчни да компенсират европейския внос от Русия, остава въпросът как ще стигне до нас той:

Защото ти и от двете страни имаш нужда от инсталации. От едната за втечняване, от другата за регазификация, а по средата имаш нужда от танкери, които са специални за пренасяне на газ. Тази система няма как да пренася по-големи количества газ от тръбите. Защото тя сама по себе си е много по-сложна и скъпа, допълва Боян Рашев, експерт по управление на околната среда и ресурси.

А инвестиции са необходими и в газопреносната система на територията на самата Европа:

Защото дори и да вземем предвид всичкия капацитет за втечнен газ, който има в Европа, ако бъде използван на 100%, а това не е напълно възможно, LNG може да достигне около 40% от консумацията в Европа, спрямо 20% типично. Но много голяма част от свободния капацитет, който съществува, се намира в Испания. А има много лоша инфраструктура между Испания и останалата част от Европа, тоест този газ не може да стигне до тези страни, които имат най-много нужда от него, обяснява Костанца Рангелова, старши анализатор в програма "Енергетика и климат" в Центъра за изследване на демокрацията.

За България варианти за доставка на втечнен газ са терминалите в Гърция, Турция и Румъния. Количествата от тях обаче трябва да се договорят:

И особено ако имаме спешни нужди, е необходимо да имаме споразумение. Особено с Румъния и Гърция за доставяне на допълнително количество газ, допълва Костанца Рангелова, старши анализатор в програма "Енергетика и климат" в Центъра за изследване на демокрацията.

Така, за да може доставките на втечнен газ да компенсират по-голям дял от потреблението в Европа, трябва да се направят инвестиции в инфраструктура, както и да се предоговорят количества от други доставчици. Което изиска време.

В България единствената реално направена стъпка за диверсификация на газовите доставки от Русия е договорът с Азербайджан. Засега получаваме едва 10% от договореното по него количество.

Но ако правителството на Кирил Петков успее да изпълни заявката си газовата връзка с Гърция най-накрая да бъде завършена през лятото, можем да заместим по-значителна част от руските доставки:

Интерконекторът има потенциал да докара една трета независимо от това дали е от Азербайджан или от Катар. Оттам нататък останалите 2/3 трябва да дойдат от другаде. Те могат да влизат и през другите газови връзки , но пак казвам големите тръби с големия капацитет идват от Русия, това е реалността в България, допълва Боян Рашев, експерт по управление на околната среда и ресурси.

Газовите хидрати по дъното на Черно море са едни от най-обещаващите източници с огромен потенциал. Още преди няколко години немски изследователски кораб с международен екип учени по европейски проект трябваше да проучи находищата и в нашата акватория. Този проект обаче не привлече интереса на българските власти тогава:

Тази експедиция, която не се осъществи и затова се осъществи в румънската зона на Черно море струваше около 5 милиона аз смятам, че за едни много подробни изследвания са необходими около 30 милиона за една година за да стане ясно дали може и дали със съвременните технологии съществуващите може да се направи икономически изгоден добив, казва доц. Атанас Василев - институт по океанология, БАН.

Находището по изчисления на учения е с размери 65 на 20 километра, а разработването на само един квадратен километър от него може да осигури нуждите от метан на цяла България за година. Засега обаче проектът е замразен.

Най-устойчивият вариант за заместване на изкопаемите горива като енергиен ресурс си остават остават възобновяемите енергийни източници. В момента те осигуряват около 20 - 30% от енергийния микс на Европа, но съюзът планира мащабни инвестиции в тази посока:

И тук стоят две големи въпросителни. Едната е чисто технологично дали може в кратки срокове да се замени използването на изкопаеми горива. Другият въпрос е свързан с цената, която евентуална трансформация на тези източници може да се случи и къде е пределната цена, при която отделните страни и общество казват - ами не това вече е твърде високо и не можем да си го позволим, казва Калоян Стайков, главен икономист в Института за енергиен мениджмънт.

Най-голямото предизвикателство пред енергията от слънце, вятър и ВЕИ е как тя да бъде съхранявана. Когато става дума за включването й в общия енергиен микс, системата трябва да се балансира така, че когато няма слънце или вятър да има откъде да внесем енергия, а когато имаме свръхпроизводство - да изнесем част от нея:

Това може да се случи и чрез по-добра синхронизация с нашите близки пазари. Много по-добра свързаност със съседните ни държави, за да може когато тук вятърът не духа, да внасяме ток. Когато ние произвеждаме много повече, отколкото ни е необходимо, да го изнасяме и по този начин да балансираме системата на едно по-голямо географско ниво, казва Костанца Рангелова, старши анализатор в програма "Енергетика и климат" в Центъра за изследване на демокрацията.

Вариант за максимално оползотворяване на зелената енергия са и батериите. При тях технологичното развитие в последните години е изключително бурно, но и цените им също растат.

В момента водещата технология за батерии, които се инсталират, за мрежови услуги, както и за съхраняване на енергия от възобновяеми източници са литиево-йонните батерии. В момента има проблеми по веригата на доставки, които поддържат цените на по-високо равнище отколкото би ни се искало, но в същото време много от технологиите, които са конкурентни се развиват, казва Марияна Янева, директор Политики и комуникация в Асоциация за производство, съхранение и търговия с електроенергия.

В България пречките пред енергията от възобновяеми източници обаче не са само технологични:

Проблемът е в нормативната рамка. В България е изключително сложно да се разработи нов инвестиционен проект за слънчева или вятърна централа, така че това е нещото, което трябва да се промени. След войната в Украйна научихме един важен урок. Енергийната политика все повече трябва да се разглежда и като политика на сигурност, казва Никола Газдов, председател на Асоциация за производство, съхранение и търговия на електроенергия.

Войната със сигурност ще ускори преходът към зелена енергия. Въпросът е да не изтървем и ние този влак.

Това е напълно постижима цел, но изисква много силна политическа воля и това Европа да погледне на декарбонизацията не само като въпрос на климатична, но и на енергийна и икономическа сигурност. Защото цените на газа са такива, че правят зеления преход много по-изгоден, отколкото да продължим да купуваме петрол и газ, казва Костанца Рангелова, старши анализатор в програма "Енергетика и климат" в Центъра за изследване на демокрацията.

От сегашна гледна точка това изглежда не чак толкова краткосрочна перспектива. Но ако бяхме започнали активните си усилия в тази посока както у нас, така и в Европа по-рано, може би сега нямаше да се налага да търсим спешни решения. Сега такива ни трябват, за да може поне частично да се откъснем от енергийната прегръдка на Русия. А очевидно ще трябва да платим и висока конкретна цена за това.

Свали приложението BNТ News
Свали приложението BNТ News
Топ 24
Най-четени
Рилски спортист мина с лекота през Берое и ще защитава Купата
Рилски спортист мина с лекота през Берое и ще защитава Купата
Станислав Балабанов, ИТН: Не виждам проблем с избора на управител на БНБ
Станислав Балабанов, ИТН: Не виждам проблем с избора на управител на БНБ