След повече от половин век: Знаме от Илинденско-Преображенското въстание отново у нас

Свещена реликва обратно в България. Върнаха у дома знаме от Илинденско-Преображенското въстание след повече от половин век. То е смятано за изгорено и загубено завинаги, но се оказало, че в Мюнхен го е съхранила внучката на един от знаменосците. Днес реликвата от село Загоричани беше предадена на Държавния архив. Още за историята на знамето разказва Елиана Димитрова.

По време на Илиденско-Преображенското въстание знамето на село Загоричани, Костурско, ушито от учителката Маслинка Грънчарова, участва в сраженията срещу османците. Пробито е на три места от куршуми. Последният му знаменосец е Петър Марков, който спасява светинята. През 1906 г. семейството му се мести в България, заедно със знамето.

доц. Михаил Груев, председател на ДА "Архиви": "След пренасянето на костите на Гоце Делчев след Първата световна война, знамето е седяло върху съндъка с костите на Гоце Делчев."

Последното свидетелство за реликвата е от 1941 г., когато знамето е занесено отново в Загоричани.

доц. Михаил Груев, председател на ДА "Архиви": "Доскоро то се смяташе за загубено, изгорено дори в няколкото палежа на село Загоричани."

Но всъщност се пази в семейството на Петър. Той е убит от комунистическия режим, а семейството му интернирано. През 1968 г. внучката му Мария Атанасова бяга в Западна Германия.

Мария Атанасова, Мюнхен: "Когато след 20 години сестра ми напусна България легално, донесе това знаме вкъщи. Аз също реших да го пазя докрая. Но тъй като вече съм на пределна възраст реших да върна това знаме, за да го видят тези, които имат интерес."

Знамето пристига в България благодарение на посланика ни в Берлин. Днес обемистият пакет беше получен в Държавния архив. Сигурно опакован, за неговото отваряне беше нужно време, намесиха се дори винтоверти.

Мария Атанасова добре се е грижила за червеното компринено знаме, дала го е за реставрация, при която е сложено стъклено покритие. Така то е предпазено от обезцветяване и молци. Поставила е и снимката на дядо си Петър, човекът отляво. Отдясно е един от двамата убити знаменосци.

Мария Атанасова, Мюнхен: "То висеше вкъщи и сега ми липсва, една голяма дупка...То за мен е светиня, но настина сега мисля, че не съм сбъркала."

Знамето е осмото от Илинденско-преображенското въстание, което България притежава. Ще бъде до Коледа в Държавния архив. После ще замине за Института на българската емиграция в Гоце Делчев.