Смъртта на 22-годишна жена в Иран - отзвукът от един протест, който разтърси света

Отзвукът от един протест, който разтърси целия свят. Гневът в Иран от смъртта на 22-годишна жена заради неправилно сложен хиджаб прерасна в международна протестна вълна. Ще доведат ли обаче демонстрациите до промени в Иран?

Гласът ѝ не би трябвало да се чува. Не би трябвало да пее. Но тя го прави. Пее нелегално в мазета. Пее в стил, забранен в нейната страна. Пее, за да бъде чута, защото като много свои сънароднички и тя не приема да живее по шаблони, кроени сякаш за други.

Ритъмът и текстовете на песните ѝ напомнят за отдавна отминали времена. За великата арийска раса, за санскритската дума "айрия", която означава благороден. Дума, залегнала и в съвременното име на Иран.

Многохилядни протести в Европа след смъртта на млада жена в Иран

В Иран жените не бива да протестират. Но те го направиха - открито и масово. Заради смъртта на 22-годишно момиче с неправилно сложен хиджаб. Махса Амини е задържана на 13 септември от нравствената полиция, защото част от косата ѝ не била скрита от забрадката, била бита и три дни по-късно починала в болница. Смърт, която предизвика масова протестна вълна.

"Иранците плакаха цяла седмица, когато убиха Махса Амини, която беше показала малко от косата си. Но, когато хората в Техеран или в провинция Балучистан, на различни места в страната, когато те излязоха да протестират, те не говореха за това, че момичето е от кюрдската общност. Това беше демонстрация на нещата, в които те вярват, на техните убеждения", заяви Фаеге Ешкевари, журналист.

Фаеге Ешкевари е журналистка от Иран, която от години живее в България. Дистанцията не ѝ пречи умело да филтрира процесите и настроенията в родината си. Да задава много въпроси и да търси отговори.

"Протестите излязоха извън пределите на идеята за хиджаб. Това е просто символ на потисничеството. Но мислите ли, че протестите са само, защото хората искат да покажат част от косата си от хиджаба? Не, те искат да имат идентичност. Те искат всичко, което им е принадлежало преди Ислямската република, включително свободата на облеклото. Лозунгът на протестите е Жена, Живот, Свобода. Жените са потискани. Но потисничеството не е само към жените. А през жените. Защото, ако една жена е задържана, тогава цялото семейство вече е въвлечено. Например баща ѝ трябва да си вземе почивни дни, за да я придружава постоянно до Съда. Тя не може да ходи на училище. Кръгът е огромен. Всяка година 4 милиона жени са арестувани за това, че не са забрадили достатъчно главите си. Например, ти шофираш и забрадката ти пада, ти можеш да бъдеш арестуван. Ти ще бъдеш глобена солидно, защото нарушаваш нормите за облекло. Но хората негодуват не срещу начина на обличане, а за всички права", заяви Фаеге.

Списъкът със забрани за иранските жени е огромен. От това, че те не могат да се кандидатират за президент на страната до това, че нямат право да карат колело.

"В някои периоди дори хиджабът е трябвало да се носи от много ранна възраст, дори преди момиченцата да тръгнат на училище. Дори могат да изискат да бъде сложена забрадка на бебе на 8 месеца. Но обикновено хиджаб се слага, когато момиченцата са на 6 - 7 години, когато децата тръгнат на училище, те трябва да спазват нормите за облекло. Нравствената полиция може да направи компромиси за бебетата или момичета от малките класове, но ако си тинейджърка и не носиш хиджаб, можеш да бъдеш арестувана", допълни Фаеге.

Причините за недоволството са много, казват протестиращите. "Защото" не може да се танцува по улиците. Заради страха, когато целуваш. Заради срама, че нямаш пари. Заради копнежа за нормален живот. Заради жените, живота, свободата". Това са някои от поводите за гняв, изпети от известен ирански изпълнител. Текстът на песента е от събрани съобщения на различни хора в социалните медии. Песента "Защото" се превърна в символ на протеста и доведе до ареста на нейния създател.

Жените в Иран нямат много права. Но успяват да са успешни. Има много известни жени писателки, режисьорки, спортистки, учени.

"Това е традиция в нашата култура. Жената трябва да има образование, защото от историческа гледна точка тя е носителката на културата. Когато жената получи образование, всеобщото мнение е, че тя ще е полезна на цялото поколение. В семействата, ако се избира дали момичето или момчето да получи образование, родителите ще предпочитат момичето да бъде образовано. Това не означава, че момчетата са лишавани от образование. Просто няма полова дискриминация в образованието. Може би в другите части на света е различно. Но в Иран се иска момичетата да бъдат подтиквани да се учат. Знаем, че живеем в един мъжки свят, за това поне да дадем на момичетата образование. Това е усещането на обикновените хора в Иран. Обикновените хора дават много пари за образованието на децата си момичета. Но жените в Иран не са допускани във всички области - например, "Банковото дело" е една от тези специалности. Опитват се да затворят пътя на жените в много области, но не успяват, защото хората се противопоставят", добави Фаеге.

БНТ: В миналото в Иран е имало доста протести. С какво обаче се различават сегашните прояви на недоволство?

"Разликата е, че сега, след като хората две седмици заставаха срещу куршумите, медиите по цял свят най-после чуха гласовете им. Това е единствената разлика. Защото последните пъти, като през декември 2019 година, 1500 души - и това е документирано и посочено от агенциите, бяха избити за три дни. И никоя медия не пожела да отрази това. И тогава разбрахме, че не можем да разчитаме на медиите, че не можем да разчитаме на помощ от Запада, както и на помощ от Изтока, че не можем да разчитаме на други протести или на други хора. Иранците се изправят, като разчитат на връзката със своите сънародници", коментира Фаеге.

Недоволството прехвърли границите на Иран. Протести в памет на загиналата Махса бяха организирани в различни държави. В над 75 градове по света. Демонстрация и рязане на коси имаше и в София.

БНТ: Но защо протестиращите режат косите си?

"В древната култура е документирано в Шахнаме на Фердоуси, когато Фарангис губи своя любим съпруг, тя реже косите си и ги завързва около кръста си. Това е символ на траур, но в същото време и знак, че тя ще продължи напред. Това ѝ дава сили. Това е много древна персийска традиция, която се е пренесла и в други култури", споделя Фаеге.

Традиция, която много хора по света споделиха, за да подкрепят протестиращите в Иран.

Един от организаторите на протестите в чужбина е Хамед Есмаейлион. Иранец, живеещ в Канада. Преди две години загубил жена си и дъщеря си в катастрофата с украинския самолет, който беше свален над Техеран. Тогава загинаха 176 души. Според западното разузнаване самолетът е бил свален от Иранската революционна гвардия.

БНТ: Във войната в Украйна официален Иран поддържа Путин. Може ли сегашната геополитическа ситуация да доведе до промени в страната ви?

"Знаете ли, изморихме се да бъдем припознавани в различни, в чужди каузи. Обикновените иранци уважават суверенитета и териториалната цялост на страните. Но ние трябва да бъдем разпознати отделно, защото това е човешка кауза. Защото хората искат да решават сами какво е хубаво за техния живот, а не да им прикачват етикети с различни политики. Има някакво очакване към хората от Близкия изток - че там някак си е нормално да има война и конфликти. Но иранците не желаят гражданска война. Ние сме опитали всякакви начини за постигането на плавен преход към онова, което наричаме истински живот, истинско управление, което да ни представлява", допълва Фаеге.

БНТ: Каква е икономическата ситуация сега в Иран? Страната все пак е богата на петрол?

"Да, Иран има много ресурси. И това е проблемът. Ние сме богата на петрол държава. Но предпочитам нашата страна да нямаше петрол. Може би тогава щяхме да говорим за други неща в Иран, като например за културното ни наследство. За културата, за красивите сгради, каквито имаме и които са с многовековна история. Иран може да се превърне например във вдъхновение за устойчивото строителство по света. Но сега всичко се свързва с петрола, с разговорите за ядрената програма. А Иран е една много древна страна", споделя още Фаеге.

Близо 60 на сто от населението ѝ са хора под 30-годишна възраст. Мнозина от тях се опитват да напипат съвременния ритъм на света. И се питат дали светът знае за усилията им. За това, че говорят персийски, а не арабски.

Че преди векове страната им е била империя, че преди хилядолетия там е създаден първият университет и е изработена първата позната батерия. Че там са се зародили общовалидни думи, като Бог и Рай. И че макар и забулени, жените в Иран, които пишат книги и правят кино, са повече от писателките и режисьорките във Великобритания например. Факти, които в повечето случаи остават извън всекидневния поток на световните новини.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube: https://go.bnt.bg/youtube