СПЕЦИАЛНО: Колко спешна е в действителност спешната помощ у нас?

Повикана линейка трябва да достигне до пациент с животозастрашаващо състояние до 8-ата минута след сигнала, показва медицинският стандарт за спешна помощ. За десетки населени места в Югозападна България обаче това време е непостижимо. Не защото линейката тръгва късно, а защото пътят до отдалечените и труднодостъпни села отнема близо час. Колко спешна е в действителност спешната помощ у нас?

По-малко от минута след сигнала линейката вече е на път за село Голешово. Повикването е за възрастна жена с високо кръвно.

Георги Бакалов, шофьор, парамедик във ФСМП - Сандански: „За нас е най-важно като е подаден сигналът, да стигнем по най-бързия начин при пациента. В интерес на истината има още по-лоши пътища и още по-лоши терени, да не говорим и в Балкана нагоре, където вече пътят свършва и се налага да се върви пеш. От тук насетне хубавият път, доколкото може да се каже, че е хубав, приключва. Следващите 10 до 15 минути пътят вече става в окаяно състояние. Когато не може да се стигне - взимаме чантата с екипа и продължаваме пеш.“

След 45 минути екипът пристига в дома на Славка Влахова.

- Имаш ли някакви проблеми със сърцето, с кръвното? Лежала си в болница?

- Да.

Ирина Русо, медицинска сестра във ФСМП - Сандански: „В този случай жената, която посетихме, в момента няма проблем, но понякога се налага да транспортираме пациенти, които се нуждаят от спешна намеса, дори в линейките отзад извършваме манипулации и по тези пътища е много трудно.“

Този път и пациентката, и екипът имаха късмет. Но не всяко следващо спешно повикване ще чака 45 минути.

Ана Спасова, дъщеря на Славка Влахова: „Самото отдалечено място си показва, че не може на време да се стигне. И всеки се спасява повече кой както може.“