Чуй новините
Подкаст
Топенето на ледниците отслабило хималайски склон, срутил се в Непал
Причиненото от човека глобално затопляне вероятно е допринесло за отслабването на хималайски склон, срутил се на 26 август в Непал и предизвикал катастрофални наводнения. Това показва анализ на международната научна мрежа World Weather Attribution, цитиран от Асошиейтед прес.
Според учените повишаването на температурите през последните десетилетия е довело до изтъняване на ледниците и размразяване на вечната замръзналост, което е направило скалния масив по-нестабилен. Климатичните промени обаче не са единствената възможна причина. Земетресението в Непал през 2015 г. също може да е отслабило скалната основа.
„Това бедствие не беше екстремно метеорологично събитие, но отпечатъците от климатичните промени все още се виждат ясно в дългосрочните изменения“, казва в изявление за пресата Бен Кларк, климатолог от Импириъл Колидж Лондон, работил по анализа.
При срутването огромна част от скала и разположеният над нея ледник са се свлекли близо до границата на Непал с Китай. Последвалият порой от вода, лед и скални блокове е преминал през населени места по поречието на река Тришули.
Повече от 1300 души загинаха, а над 5000 остават в неизвестност, след като огромна част от скала и лежащ над нея ледник се срутиха близо до границата на Непал с Китай. Последвалият порой от вода, лед и скални блокове премина през населените места по протежение на коридора на река Тришули и нанесе щети за милиарди щатски долари.
Климатолозите казват, че в Хималаите повишаващите се температури карат ледниците да се свиват и да размразяват трайно замръзналата почва, която помага за скрепяването на напуканите планински скали. Това означава, че климатичните промени могат да променят не само метеорологичните опасности като горещини и проливни дъждове, но и стабилността на самите планини, застрашавайки селищата, намиращи се в тесните речни долини отдолу.
Анализът не изяснява дали срутването щеше да се случи без климатичните промени, причинени главно от отделянето на парникови газове при изгарянето на горива като петрол, газ и въглища. Изследователите обаче стигат до заключението, че затоплянето е засилило няколко процеса, които в продължение на десетилетия са правили склона по-нестабилен.
Според анализа затоплянето е изтласкало нагоре надморската височина, на която почвата остава постоянно замръзнала, с приблизително 100 метра на десетилетие. Затова скалите, намиращи се на по-голяма надморска височина са изложени на по-дълги периоди с температури над нулата, размразявайки вечно замръзналите места и причинявайки пукнатини в леда, което в крайна сметка отслабва скалната повърхност под леда.
Според доклада свиването на ледниците също е изиграло роля за отслабването на склона. Ледниците в региона губят маса от десетилетия насам с темп, равняващ се на изтъняване с повече от половин метър всяка година, констатира докладът. В района ледниците губят маса от десетилетия, като ледникът Лангтанг Лирунг се е оттеглил с около половин километър от 90-те години насам.
Юли и август 2026 г. са били най-топлите месеци, регистрирани в района, показва анализът.
„Като изключим потенциалните геологични фактори като земетресения, които отслабват скалната основа, всички останали фактори се влошават от причинените от човека климатични промени“, каза Фридерике Ото, климатолог от Импириъл Колидж Лондон и един от авторите на доклада.
Непал е разработил планове за намаляване на риска от бедствия и системи за предупреждение, но изследователите смятат, че мащабът и скоростта на срутването са претоварили тези системи за защита. За разлика от наводненията, причинени от валежи, които понякога могат да бъдат прогнозирани часове или дни напред, катастрофалните срутвания на склонове в отдалечени високопланински райони могат да възникнат внезапно и остават изключително трудни за предвиждане.
По-добрият мониторинг на голяма надморска височина, наблюдението на Земята и системите за предупреждение биха могли да намалят някои от рисковете, се посочва в доклада.
Снимки: БТА/Архив
