Начало
назад
Кошмарът на Кремъл - завинаги на 47. Какви ще са последствията от смъртта на Навални?
Какво ще последва смъртта на Алексей Навални - в Русия, сред опозицията и по света?
Случилото се неминуемо ще се отрази - първо по отношение на предстоящите президентски избори в Русия, планирани за 17 март. За тогава е насрочена и протестна акция на опозицията - "По обяд срещу Путин". Идеята е на Максим Резник, целта - хората да се съберат пред избирателните секции, дори и да не гласуват.
На руската опозиция ще ѝ трябва време, за да осъзнае липсата на Навални. Увеличават се и очакванията към западните държави да потърсят отговорност от Путин за действията му - по отношение и на Навални, и на Украйна.
Най-големият кошмар на Кремъл
Адвокат, опозиционер, активист, мечтател, в последните години – най-известният руски затворник и... най-големият кошмар на Кремъл. Алексей Навални – човекът, който увличаше с идеите си хиляди, който се бореше с корупцията, който вярваше, че Русия може и ще бъде свободна. Най-яркият критик на Путин ще остане завинаги на 47.
"Малко преди началото на нашата емисия дойде заявление от федералната служба за изпълнение на наказанията. Починал е Алексей Навални. По законов ред се провежда комплекс от следствени и оперативни мероприятия за установяване на всички обстоятелства около случилото се."
28 секунди – толкова отдели държавният Първи канал, за да съобщи новината за смъртта на Алексей Навални, часове след като – благодарение на социалните мрежи - светът беше разбрал тъжната новина. А тя се появи като сухо съобщение в официланата страница на федералната службата за изпълнение на наказанията в Ямало-Немецкия автономен район, където беше затворът, в който последно беше преместен Навални.
След сутрешната разходка на осъдения му прилошава, изпада в безсъзнание. Пристигналият на място спешен медицински екип констатира смъртта на „осъдения“, гласи съобщението. Твърди се, че лекарите се опитали да реанимират Алексей, но без успех. Почти незабавно е назначена проверка по случая. А за първи път от години, в международния обмен се появиха кадри с говорителя на Кремъл Дмитрий Песков, а не само снимка с неговия глас.
"Извършват се всички съответни проверки, не са необходими инструкции, защото има набор от правила в това отношение."
От екипа на Алексей Навални потвърдиха официално смъртта му повече от 24 часа след като беше разпространена информацията на федерална а служба. И едва след като майката на Алексей – Людмила, стигна до затвора, превърнал се в лобно място на сина ѝ.
Не смърт, а убийство. Политическо убийство - такива бяха първите реакции след смъртта на Алексей.
"Алексей Навални не умря. Той беше убит. Конкретно беше убит Владимир Путин. Алексей не умря и никога няма да умре! Защото героите не умират. Докато има хора, които ги помнят, хора, които следват пътя им, за които ценностите, за които Алексей жертва живота си, не са просто кухи фрази. А такива в Русия са милиони, уверявам ви. Ако сега Алексей можеше да ни каже нещо, то щеше да бъде - не се отчайвайте", каза Максим Резник, оппозиционер.
Максим Резник е бивш депутат в от Законодателното събрание в Санкт Петербург, сега опозиционер в изгнание. Познава Алексей от 2000 година.
Немислима или очаквана беше смъртта на Алексей Навални?
"И едното, и другото. От една страна, като отчетем факта, че Кремъл се опита да отрови Навални, като знаем как беше приеман като враг, колко ирационалнa злоба имаше в присъдите, които се увеличаваха непрекъснато, които вече бяха лишени от функционален смисъл. Какви усилия полагаха, за да бъде изолиран - да го изпратиш във възможно най-далечния затвор, а там да го затвориш в карцер. Без връзка с адвокатите му, които също са в затвора. Това беше очаквано. И в същото време публичният образ на Алексей е несъвместим със смъртта. В такива трагични случаи това се казва често, но... той беше символът на бъдещето за много, много хора. В Русия, и не само в Русия. Имаше някаква ирационална вяра в неговата победа, в неговата сила. И това, което се случи беше напълно неочаквано", каза Сергей Давидис, ПЦ "Мемориал".
Сергей Давидис е адвокат, директор на програмата за политически затворници към ПЦ „Мемориал“. С Алексей работят заедно по различни политически проекти от 2010 година. ДавИдис смята, че истинската причина за смъртта на колегата му ще стане ясна. Резник е на мнение, че това едва ли ще се случи.
"Това, че го е убил кремълският режим, под ръководството на Путин - това е ясно и днес. Но била ли е смъртта му следствие от незаконното криминално преследване, от отравянето, на мъченията, на които беше подлаган в затвора, или е било целенасочено, тенденциозно убийство. Убеден съм, че тези обстоятелства ще станат ясни. Този режим няма да се задържи толкова дълго, че това да остане тайна в историята."
"Алексей беше измъчван всеки ден. Убиваха го. И разбира се, голямото му сърце на храбър и смел човек, огромното сърце на Алексей е възможно да не е издържало. Защото може да е голям, велик, с огромни заслуги, но все пак човек. Трудно ми е като негов приятел да разсъждавам дали това е е било изгодно или не. За това ще се говори, но е правилно да се каже, че смъртта на Алексей не е изгодна за Путин точно сега", коментира Максим Резник.
Не всички руснаци подкрепяха безусловно Алексей Навални, но той стигна най-далеч. През последното десетилетие беше единствената опозиционна фигура, която успява да събере и поведе многохилядни антиправителствени протести – в цяла Русия. Да громи корупцията по най-високите ешалони на властта – със серия разследвания на своя Фонд за борба с корупцията. Да настоява за честни и свободни избори. И докато новината за кончината на Алексей обикаляше света, на сцената на Мюнхенската конференция по сигурността излезе съпругата му. Стоически, в съответствие със заръките на съпруга си, Юлия Навалная поиска справедливост.
"Дълго мислих дали да изляза днес тук или веднага да хвана самолет, за да съм с децата си. Но после си помислих - какво би направил Алексей на моето място. Аз съм убедена, че той щеше да бъде тук, на тази сцена. прес Искам Путин, цялото му обкръжение, приятелите на Путин, правителството му, да знаят, че ще понесат отговорност за това, което сториха на нашата страна, на моето семейство, на моя съпруг. И този ден ще дойде много скоро", каза Юлия Навалная.
Ще има ли политически последствия смъртта на Навални, особено в навечерието на президентксите избор в Русия. Местенето му отвъд Полярния кръг беше очевиден опит той да бъде заглушен и изолиран още повече. Той обаче се оказа неуспешен, до 16 февруари 2024.
Символ на надеждата
Сумрачните вечерни часове започнаха да се осветяват. От свещи. В десетки градове в Русия и по света, по площади и пред руските посолства, започнаха да се събират хора. За да скърбят. За загубата – най-вече на надежда, на онзи глас, който ги водеше и на когото можеше да се разчита, на фара, който винаги показваше вярната посока.
"Алексей беше символ на надеждата, на куража за много хора в Русия. Сега те са с усещането, че тази надежда ги е изоставила. Но това не е вярно. И съм сигурна, че хората ще намерят сила, за да продължат борбата, защото това е, което Алексей искаше. Това казваше на всички, през цялото време, дори от затвора", каза Кира Ярмиш, говорител на Алексей Навални.
А това, че времената в Русия станаха още по-мрачни стана ясно само няколко часа след смъртта на Алексей Навални.
За по-малко от 24 часа са задържани над 300 души в 30 руски града. В Санкт-Петербург беше арестуван свещеник, пожелал да отслужи панихида в памет на Алексей. Членове на църковен хор в града все пак почетоха душата му.
"Сега всички сме съкрушение... НО след известно време съм сигурна, че това чувство ще се трансформира в нещо друго, и се надявам това да е възможност и желание за работа, каза още Ярмиш. И изрази надежда, че западните лидери, които се надпреварваха в реакциите си след смъртта на Навални, сега ще поискат отговори от Путин".
Паметта на Навални беше почетена и на срещата на лидерите от Г-7
"Очевидно Навални е убит от Путин, както хиляди други, които са били измъчвани от този човек. На Путин му е все едно кой ще умре, стига той запази позицията си. И затова той трябва да загуби всичко и да носи отговорност за това, което е направил", каза Володимир Зеленски - президент на Украйна.
“Путин и неговите приятели се страхуват най-много хората, които се изправят, които говорят, които се борят за свобода и срещу корупцията, както го направи Алексей Навални. Светът загуби борец за свобода в лицето на Алексей Навални. Но ние ще помним името му. И в негово име ние ще отстояваме демокрацията и нашите ценности", коментира Урсула фон дер Лайен - председател на ЕК.
"Много хора в Русия и по целия свят скърбят за Навални, защото той е всичко, което Путин не е. Той беше смел. Той беше принципен. Беше посветен на съграждането на една Русия, в което върховенството на закона съществува и се отнася за всички. Навални вярваше в Русия, в такава Русия. Той знаеше, че това е кауза, за която си струва да се бориш и, очевидно, заради която да загубиш живота си", посочи Джо Байдън, президент на САЩ.
Лидерът на руската опозиция
Алексей Навални имаше харизма и силен характер, удивително чувство за хумор и способността да вдъхновява. След отказа да бъде регистрирана партията му "Русия на бъдещето", Алексей се превръща в неформален лидер на опозицията.
"Особено след като се върна в Русия и беше тикнат зад решетките, неговият морален авторитет безусловно се увеличи и вече не можеше да се съпостави с ничий друг. Сега този глас просто го няма, няма го този авторитет. И не може опозицията да се събере и да назначи някого за такъв авторитет. Това не се случва с нечие решение. В този смисъл Алексей е незаменим. Но искането за демокрация, за човешки права, за борба с диктатурата - ще си остане в обществото, никъде няма да отиде. И не се определя от съществуването на Алексей. Той беше символ на този протест, но не и негов източник. И протестът никъде няма да избяга, и ще намери някакви нови форми", каза Сергей Давидис.
Ярък, безразсъдно смел, здраво стъпил на земята, с изключително остро развито чувство за справедливост и вяра в каузата с име "Свободна Русия".
"Но най-умният и най-храбрият сред нас беше Алексей Навални и си остава. Остава си нашето знаме. Човекът, чието име със златни букви, с най-добрите и красивоте бувки, ще бъдат вписан в нашата история, когато диктатурата си отиде, а престъпниците ще заемат мястото си на подсъдимата скамейка", посочиМаксим Резник.
Най-яркият спомен на Сергей Давидис с Навални е от февруари 2022 г.
"В края на месеца, след като вече беше започнала пълномащабна война, бях свидетел по дело на Алексей, което се гледаше в затвора. Ние бяхме няколко души, с крайно натежали души заради войната, буквално смачкани, имахме усещане за безсперпесктивност, катастрофа, бяхме в тежко психологическо състояние. В залата на съда имах възможност да сменя няколко думи с Алексей. И се оказа, че той е по-бодър от всички нас, които идвахме от вън (от свободата). И след тази среща, това посещение на съда, на затвора, което само по себе си е безрадостно място, аз излязох с много повече вяра в себе си, в бъдещето, имах много повече вяра в това, че ще победим. И това е този удивителен негов ефект, че дори и от затвора, с вярата ентусиазма си, бодростта си заразяваше онези, които бяхме на свобода".
Алексей Навални: От какво се страхува тази бункерна жаба, която седи на тръба, от какво най-много се страхуват тези бункерни крадци? Вие отлично знаете - хората да излязат на улицата. Това е онова нещо, онзи политически фактор, който не може да се игнорира, това е същността на политиката. Така че, не се страхувайте - излизайте на улицата. Излизайте - НЕ заради мен, а заради себе си и бъдещето си"
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и
Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News
