Вече втори месец в общественото пространство продължава дискусията празен или пълен е фискалният резерв. Още през февруари от ГЕРБ-СДС започнаха темата, че правителството на Николай Денков харчи много пари. Кулминацията на съмненията беше достигната при предаването на властта. Тогава вече бившият финансов министър Асен Василев обяви, че във фискалния резерв има 9,9 млрд. лева. Няколко часа по-късно информацията беше опровергана от новия финансов министър Людмила Петкова, която представи актуални данни - в резерва има 6,8 млрд. лева. Това породи нова доза от политически спекулации.

Проверихме колко от тях са верни, колко са манипулативни и колко не отговарят въобще на истината.

Преди това обаче е добре да изясним какво е това фискален резерв и за какво се използва. Това най-кратко казано са всички наличности в левове и в чужденстранна валута на всички банкови бюджетни сметки и депозити в страната и чужбина на централния бюджет и на отделните ведомства без общините. В него се включват и вземанията от фондове на Европейския съюз за вече одобрени разходи, аванси и други. Част от фискалния резерв не може да бъде харчена, защото представлява т.нар. Сребърен фонд – парите за гарантиране на пенсионната система. Тази сума към момента е 4,5 млрд. лева. Парите от фискалния резерв се намират в БНБ или в търговски банки.

Закон за публичните финанси

Колко пари има във фискалния резерв

Точна информация за наличностите във фискалния резерв предоставя Министерството на финансите в края на всеки месец с едномесечно закъснение. Така точните данни за април излизат в края на май. По-голяма част от фискалния резерв обаче е в БНБ, като институцията публикува данни всяка седмица. Така например към 2 май във фискалния резерв по сметките на БНБ е имало 9,5 млрд. лева. Очаква се с останалите пари в търговските банки сумата да достигне 10 млрд. лева.

Към 19 април сумата на фискалния резерв само в БНБ е над 10 млрд. лева. Към края на месеца парите са 9,4 млрд. лева.

При предаването на властта на 9 април тази година вече бившият финансов министър Асен Василев каза, че във фискалния резерв има 9,9 млрд. лева. Точните му думи тогава бяха – „В момента във фискалния резерв има 9,9 млрд. лева, които са напълно достатъчни за нормалното опериране на държавата“.

Няколко часа по-късно новият служебен министър и доскорошен директор на дирекция „Данъчна политика" във ведомството, Людмила Петкова даде извънреден брифинг, като коригира числата на Василев.

„Всъщност към дата 8 април фискалният резерв е в размер на 6 милиарда 689 млн. лева", каза тогава Людмила Петкова.

Тя поясни, че числата, казани от финансовия министър Асен Василев, са коректни, но към края на март.

Ден по-късно – на 10 април, Асен Василев обясни, че данните ще излязат в края на април, а в резерва временно е имало по-малко, защото са плащани пенсиите за месеца, както и са прехвърлени 1,6 млрд. лева към Министерството на енергетиката, за да бъдат после предоставени на Българския енергиен холдинг като по този начин ведомството ще изкупува дълга на "Топлофикация София". Информацията беше потвърдена от служебния финансов министър. Впоследствие Петкова дори отмени прехвърлянето на пари към енергийното ведомство, защото счете, че не е редно.

Проверихме данните и те показват, че бившият финансов министър е дал коректни данни, но те са валидни към края на месеца. Справка показва, че във фискалния резерв има 9,9 млрд. лева плюс 1,9 млрд. лева вземания от фондове на ЕС, така общият размер на резерва е 11,8 млрд. лева. Сега по данни във фискалния резерв има парите, които очакваше Василев, въпреки че пак са плащани пенсии.

Така, на практика, се оказва, че данните на Асен Василев са манипулативни към момента на изказването му, но са коректни към края на периода. Това е, защото фискалният резерв се публикува на месечна база от министерството на финансите, а не ежедневно. Той може да бъде сметнат към определена дата, но по искане на финансовия министър. Така и обявлението на Людмила Петкова, че в него има 6,8 млрд. лева, е вярна информация, но не е представителна.

Извън финансовото министерство обаче размяната на реплики за размера на фискалния резерв в началото на април ескалираха.

"Парите ги няма, само преди два-три дена ви казах, че НС трябва да прояви характер, както и правителството тогава и да се вслушаме в доклада на МВФ да спрем с тези безумни харчения на пари, да си свалим дефицита до 1% - това, което са препоръките.

Всъщност се оказа, че нито има пари за общините, нито има за енергетиката, източена е цялата, всъщност проблемите са изключително големи. Това не е нищо предизборно. Аз го казвам с тревога, защото ние като дясна консервативна партия винаги сме държали да има мазнинка в държавата, да има резерв в държавата, да има пари в държавата и да не се изхарчва всичко, което тя изкарва, за да има запас", заяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.

Месец по-късно се оказва обаче, че информацията не е точна. Само седмица след предаването на властта беше направена актуализация на държавния бюджет, за да бъдат одобрени парите на общините. Тогава новият финансов министър Людмила Петкова не сигнализира за проблем, напротив, каза, че парите са осигурени.

Оказа се, че е преувеличена информацията и за цялостно източване на енергетиката. Действително Фондът за гарантиране на електроенергийната система страда от недостиг на средства, но не само заради отклонени пари от Министерството на финансите, а също така и заради ниските цени на електроенергията на свободния пазар. Много по-сериозен проблем е образувалият се дисбаланс в енергетиката заради много слънчеви централи и постигнатата заради това нулева цена на тока на борсата.

Пари бяха намерени и за великденски добавки по 100 лева за пенсионерите с най-ниски пенсии.

Още едно политическо твърдение се оказа популистко. Депутатът от ПП-ДБ Мартин Димитров също коментира състоянието на фискалния резерв.

"Когато Бойко Борисов напусна властта, фискалният резерв беше по-нисък, отколкото сега, и твърдеше, че всичко е наред. Сега е с 50 % по-висок. Това са фалшиви новини", каза Мартин Димитров на 10 април.

Третото правителство на Бойко Борисов беше заменено от служебно на 12 май 2021 година. Справка на сайта на Министерството на финасите показва, че към 30 април фискалният резерв възлиза на 7,7 млрд. лева плюс 1,1 млрд. лева вземания от еврофондовете или общо 8,8 млрд. лева

Проверихме какво е състоянието на резерва и месец по-късно. Той възлиза на 8,4 млрд. лева плюс вземанията от еврофондовете надхвърля 9,3 млрд. лева.

Действително в момента резервът е по-голям, но не е нито с 50% по-висок сега, нито е бил с 50% по-нисък тогава. Ако трябваше да е с 50 на сто по-висок, тогава би трябвало сегашният да възлиза на 11,5 млрд. без парите, свързани с европейските фондове. Ако път беше с 50% по-нисък, трябваше тогава фискалният резерв да бъде грубо 5 милиарда. Нито едно от двете числа не е вярно.

В заключение може да се каже, че много от твърденията на политиците, свързани с фискалния резерв, се оказаха подвеждащи и неточни. Взаимните нападки ескалираха месец преди официалния старт на предизборната кампания.

Проектът е финансиран от Европейския съюз по договор номер: 101083730 - BROD. Документите в него отразяват възгледите единствено на независимия консорциум и Комисията не носи отговорност за използването на поместената информация

This project has received funding from the European Union under Contract number: 101083730 — BROD. This document reflects the views only of the independent Consortium, and the Commission cannot be held responsible for any use which may be made of the information contained herein.