Американците изглежда ще се откажат от една спорна практика - патентоването на гени. След четири години юридически битки най-накрая Американският върховен съд окончателно отхвърли патентите за два от гените, отговорни за развитието на рака на гърдата и яйчниците. Това решение ще вдигне бариерата пред много изследователски центрове, които се опитват да разработват нови методи за диагностика.
Американците изглежда ще се откажат от една спорна практика - патентоването на гени. След четири години юридически битки най-накрая Американският върховен съд окончателно отхвърли патентите за два от гените, отговорни за развитието на рака на гърдата и яйчниците. Това решение ще вдигне бариерата пред много изследователски центрове, които се опитват да разработват нови методи за диагностика.
Американският съюз за граждански права спечели битката си срещу Мирияд Дженетикс. Това е фирмата в Америка, която държи патента за двата гена, отговорни за развитието на рак на гърдата и яйчниците, и само тя имаше право да ги диагностицира.
"Всъщност това, което постановява съдът е, че не бива да се патентова нещо, което съществува в природата", коментира доц. д-р Радка Кънева - молекулярен биолог от МУ - София.
Затова няма как гените да са нечия интелектуална собственост. Е, разбира се, щатската биотехнологична индустрия веднага заплаши, че забраната върху патентите ще осуети инвестициите в генното инженерство и терапията. Точно обратното пък твърди научната общност.
"Тъй като патентоването на човешки гени ограничава други организации и изследователи да работят върху тези гени и да ги използват за създаването на нови по-добри диагностични методи за откриване на причините за заболяванията на човека", добави доц. д-р Кънева.
А решението на съда със сигурност ще премахне монопола на фирмата, която диктуваше пазара дори в Европа. Въпреки че тук американските патенти не важат. Но конкуренцията и появата на нови диагностични методи със сигурност ще намали цената на генетичното изследване и на континента, което сега е около 2 500 хиляди евро. И не само.
"Настроенията в научната общност в Европа са против патентоването на човешки гени с цел, да може информацията да е публично достъпна за всички изследователи, да бъде в публична база данни и да се използва максимално ефективно за създаванито на диагностични тестове", обясни доц. д-р Радка Кънева.
Преди време друг учен - Крейг Вентър дори се опита да патентова целия човешки геном, само защото го е разчел първи. Слава Богу, беше му отказано. Но не и за отделните гени. И сега се оказва, че една-четвърт от всички описани гени са патентовани в Америка. Патенти държат и европейски, дори и български учени. Реципрочен отговор на американската практика.