Срещата на върха на ЕС в Брюксел ще обсъжда Лисабонския договор и преизбирането на Барозу

България ще настоява следващият български еврокомисар да отговаря за енергетиката или ресор, свързан с икономиката. С тази позиция премиерът Сергей Станишев отиде на срещата на лидерите на Европейския съюз в Брюксел. Един от най-обсъжданите въпроси на срещата е кандидатурата на Жозе Мануел Дурау Барозу за втори мандат като шеф на Еврокомисията. България подкрепя преизбирането му, каза още премиерът.

Другите важни теми в дневния ред на Европейския съвет са възможните мерки за контрол на финансовия сектор заради кризата, енергийни въпроси и бъдещето на Лисабонския договор. Очаква се лидерите да приемат и документ, който да гарантира ратифицирането на договора от Лисабон от Ирландия.

Безспорно най-коментиран е въпросът дали Барозу ще получи подкрепата за още един мандат. Самият той днес представи програмата си за следващите 5 години, която някои нарекоха явяване на изпит за работа. Не би трябвало обаче той да има някакъв особен проблем, тъй като от 5 год. е председател на ЕК, хората го познават и е предсказуем. Още повече, че след победата на европейската десница на евроизборите би било логично именно неин представител в лицето на Барозу да бъде следващият представител на комисията. Редица министър-председатели от европейската левица като Гордън Браун, испанския Сапатеро и португалския Сократиш заявиха подкрепа за Барозу. По-рано днес дойде подкрепа от още един министър-председател от ЕС в лицето на премиера Сергей Станишев.

Сергей Станишев: "Аз още преди няколко месеца съм заявил моята подкрепа за неговата кандидатура. Господин Барозу се показа като ефективен лидер и председател на Европейската комисия."

Подкрепата на България, както и на други държави от Европа за кандидатурата на Барозу не е безусловна. България например би искала да види повече социални ангажименти в бъдещета програма на Барозу, още повече, че икономическата криза го налага, а и самият Барозу признава, че запазването и създаването на нови работни места е сред приоритетите на ЕК. Други условия има, но за тях много малко се говори, тъй като всички държави в ЕС са хвърлили поглед напред към постовете в бъдещата нова Европейска комисия. Франция например подхвърли идеята да поеме вътрешния пазар, идея, която ужасява либералните британци и холандци. Оказа се, че и България има идея за ресора, който би получил следващият български комисар.

Сергей Станишев: "България има основание да настоява за енергетика, някой други икономически портфейли на комисари, и това е първото важно нещо, защото чрез тази позиция могат да се защитават интересите на страната."

Съдбата на Лисабонския договор е ключова за бъдещето на ЕС и на ЕК в частност. Много държави биха искали да изчакат преди формалната номинация на Барозу, за да видят дали Иралндия на втория референдум ще одобри Лисабонския договор. Така ще бъде по-лесно да се номинира председател на ЕК и след това да се изберат комисари по един договор. Иначе сега би трябвало Барозу да бъде номиниран по договора от Ница, който сега е в сила, а комисарите, ако Ирландия одобри Лисабонския договор, да бъдат избирани по този договор. Затова сигналът към ирландците, от които се очаква да гласуват "за" Лисабонския договор, ще бъде - да, ще запазите своята военна неутралност, ще запазите своята данъчна политика, ще запазите законодателството си против абортите.

Комисията вероятно ще се запази във формат всяка държава да има по един комисар - т. е. 27 комисари.