Традициите на Бъдни вечер

За християните Рождество Христово е един от най-важните в обредния календар. Според традицията на днешния ден се събира цялото семейство, а на трапезата се поставят нечетен брой ястия. На Бъдни вечер приключват 40–дневните Коледни пости, а християните се  подготвят с молитва  и изповед, за да приемат Светото Причастие. За вярващите тази нощ е свята и тайнствена, защото се сбъдва великата тайна на Боговъплъщението. "Няма друго събитие, друго управление, няма идването на друг цар или водач, който да е променил така света както Иисус Христос. Той идва, за да се жертва за нашите грехове, за да ни даде възможност за покаяние -  да получим прошка и да избегнем заслуженото възмездие”, отбеляза отец Александър Лашков. През вековете българският народ украсява християнския  празник със свои вярвания и фолклорни добавки. Прието е на  Бъдни вечер трапезата да бъде постна, а ястията да са нечетен брой.  По стара традиция стопанинът на къщата запалва специален пън в огнището, наречен бъдник. Обичаят повелява на масата да има боб, ошав, жито  и плодове. При разчупване на обредния хляб първото парче се оставя за умрелите, а следващите се раздават на всеки член от семейството според възрастта, както и на домашните животни. Най-възрастният представител от рода прекадява с тамян трапезата и прочита молитва. "Зад този хляб насъщен се крие не непосредствено хранителният продукт, а  цялото стопанство, без което е невъзможно благоденствието, добруването на един стопанин, без което е невъзможно неговото съществуване”, каза етнологът Елена Водинчар. Храните на днешната вечеря символизират пожелание за идната година – за здраве и добра реколта. Според преданията трапезата не се вдига до сутринта, защото се вярва, че през нощта умрелите идват, за да се навечерят и да се погрижат за благополучието на живите. Според народните вярвания на Коледа всеки човек може да си пожелае нещо, защото се смята, че тогава желанията се сбъдват. Репортаж на А. Райнов, В.Кодев