За подслушването, съгласно закона

До две години лишаване от свобода заплашва всеки, който използва незаконно специално разузнавателно средство за подслушване или друг вид следене.  Законът важи и за висшестоящите лица, които са се възползвали от служебното си положение, за да се доберат незаконно до лични данни. Само ДАНС и ДАТО могат да използват специални разузнавателни средства, ако това ще помогне за разкриването на тежки престъпления. Използването на СРС-тата, обаче, трябва да е съгласувано с председателя на местния Окръжен съд. А той да санкионира събраните материали, за да се използват като доказателства в един процес. В противен случай данните трябва незабавно да бъдат унищожени. Нa практика всяко едно подслушване е престъпление, когато се извършва по неустановения по този закон ред, казва доц. д-р Георги Димитров- преподавател по наказателно право, председател на фондация "Право и интернет": - Подслушването и въобще всяка форма на узнаване на една комуникация между две лица е забранена от закона, освен ако разбира се когато има предпоставки за това със специален закон, какъвто е закона за СРС. Двойни станадарти при прилагането на закона не се допускат. Така че, ако народен представител, магистрат или висш полицай, например, се възползва от служебното си положение, за да събере информация чрез подслушване, той също носи отговорност за престъплението. И все пак вратичка в закона за СРС-тата съществува. - В случай за да се предотврати друго престъпление, така нареченото действие при крайна необходимост. Това деяние да не бъде престъпление. Тоест да не се третира от закона като престъпление. Но наистина предотвратяваното деяние трябва да е много по тежко от самато действие на подслушването, - казва Георги Димитров. Проблемът с подслушванията у нас обаче остава, защото законът в България не забранява продажбата на устройства за следене. Апаратурата е на достъпни цени, така че на практика всеки може да се сдобие с данни от някакъв вид разуднавателно средство. Според председателя на Българския хелзински комитет  Красимир Кънев подслушването у нас е масова практика. В правозащитната организация постъпват и сигнали за нерегламентирано следене от службите. - Ние в момента имаме едно дело в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, - казва Красимир Кънев. - Един бежанец, които е подслушван, неговия скайп разговор е подслушван от ДАНС, неясно по какъв ред, дали е имало разрешение. В резултат от това подслушване е взето решение за неговото експулсиране. За да се установи дали контрола върху СРС-тат е ефективен, от Хелзинския комитет насотяват ДАНС и  МВР да обявят колко са наказателните постановления за незаконно подслушване. А иначе, всеки, който има съмнение, че го следят, трябва незабавно да уведоми органите на реда.

Репортаж на Теодора Асенова и Миглена Гайдарова