2019: Големите политически въпроси, които предстоят

2018 година със сигурност не беше лишена от събития.

Избори се проведоха в множество държави. Бразилия избра крайнодесен президент, заплашващ с връщане на смъртната присъда и възхваляващ военната диктатура. В Италия се сформира правителство между представители на крайната десница и крайната левица. Новата власт успя за няколко месеца да влезе в сериозни полемики с Европейския съюз във връзка с приетия за догодина бюджет и отказа да пусне кораба “Аквариус”, който спасява мигранти от Средиземно море, да акостира на негова територия. “Аквариус” в крайна сметка успя да достигне пристанището на Валенсия, Испания, която също се сдоби с ново правителство, след като воденият от Мариано Рахой кабинет беше отстранен след корупционен скандал. Унгария и Полша, подобно на Италия, имаха сериозни проблеми с Брюксел заради спорното управление на “Фидес” и “Право и справедливост”. Годината в Будапеща завърши с протести срещу правителството на Орбан. Трусове имаше и в Германия, Великобритания и Франция. И докато Ангела Меркел и Еманюел Макрон сякаш успяха да тушират напрежението в двете първи икономики на Европейския съюз, в третата – Великобритания, ситуацията около предстоящия Брекзит още повече обтегна обстановката.

Това бяха само част от важните събития в политически план, на които станахме свидетели през изминалата година. Те повдигнаха въпроси, чиито отговори ще продължим да търсим и през 2019-а.

Какво предстои?

2019 г. със сигурност няма да е най-леката за британския премиер Тереза Мей. Макар като лидер на консерваторите тя да успя да преживее вот на недоверие, иницииран в собствената ѝ партия, през новата година ѝ предстои гласуване в парламента за изготвената между Брюксел и Лондон сделка за напускане на ЕС, което трябва да се случи на 28 март. Опитите на Мей да събере съмишленици на споразумението забуксуваха сериозно и не срещат нужната подкрепа, за да бъде то прието. Пред Великобритания предстоят няколко ключови седмици, в които трябва да се събере мнозинство за предложеното споразумение. Ако това не се случи, път към нова сделка изглежда почти невъзможен. В такъв случай за Великобритания остават няколко варианта – напускане без споразумение или нов референдум. Първият сценарий означава неяснота не само за бъдещите търговски отношения, свободното движение и статута на Северна Ирландия, но и повод за сериозно притеснение за европейските граждани на Острова, сред които и българите, които учат и работят в Обединеното кралство.

На Балканите обстановката също е далеч от спокойна. Правителството на Македония, водено от премиера Зоран Заев, успя през 2018-а с различни маневри и след провел се референдум, да ратифицира споразумението с Гърция за ново име на западната ни съседка, но дългият път към НАТО и Европейския съюз за тях ще продължи. През януари предстои ключовото гласуване в македонския парламент, което трябва да подкрепи конституционната промяна на името на страната, а в Гърция тепърва предстои да бъде гласувана ратификацията на Преспанското споразумение.

Поредно напрежение се образува между Косово и Сърбия. Белград блокира приемането на Прищина в Интерпол, което стана повод за поредна ескалация в отношенията между двете държави. Косово наложи ембарго на северната си съседка, а сръбският президент Александър Вучич заяви пред ООН, че решението на Прищина да изгради собствена армия, е притеснително, намеквайки, че опасността от нов военен конфликт не е изключена.

В други две страни от бившия източен блок също станахме свидетели на сериозно напрежение, което вероятно ще продължи и през новата година. Срещу Полша беше стартирана процедура по отнемане на правото ѝ на глас от Европейския съюз заради спорните промени в съдебната система, а десетки хиляди излязоха на площадите първо, за да се обявят срещу затягането на контрола на абортите през пролетта и впоследствие заради политическата намеса в съдебната система и принудителното пенсиониране на съдии. В края на годината, след решение на Съда на Европейския съюз, полското правителство преустанови действието на закона и принудително пенсионираните съдии във Върховния съд бяха върнати на работа. Дали всичко това ще се отрази върху изборните резултати на парламентарния вот през есента догодина, предстои да разберем.

В Унгария пък повод за сериозно недоволство бяха новите правила, приети от правителството, които дават право на работодателите да удължават работната седмица с до 400 часа годишно, а изплащането на извънредните часове да може да става в рамките на цели три години. Това провокира протести в Будапеща и други градове в страната. Сред лозунгите сериозно място заеха и призивите за свободни медии и независима съдебна система, които според протестиращите воденото от Виктор Орбан правителство потъпква от години. Тези протести се очаква да диктуват обществения дискурс в страната и през новата година.

В тази напрегната политическа обстановка ще се проведат и следващите евроизбори през май. Гражданите на Европейския съюз ще изберат 751-те представители в състава на новия европарламент. Основните европейски партии обявиха своите кандидатури за следващ председател на европейската комисия, в случай че спечелят вота – Манфред Вебер, определян като човека на Ангела Меркел в баварския Социалдемократически съюз, ще води листата на Европейската народна партия, а холандският политик и настоящ първи заместник-председател в комисията “Юнкер” Франс Тимерманс - на социалдемократите.

През 2019 предстои да видим и какво ще се случи зад Океана. Разследването на руската намеса и вероятните финансови злоупотреби по време на кампанията за президентски избори през 2016 навлиза в своята решителна фаза. Бившият адвокат на президента Тръмп Майкъл Коен бе осъден на три години затвор. А от началото на годината встъпва в длъжност новият състав на Долната камара на американския Конгрес, която за първи път от осем години ще бъде доминира от демократите. Те, от своя страна, могат да инициират нови разследвания за кампанията и финансите на Доналд Тръмп.

Изглежда, че новата година в САЩ ще започне като старата, а причината за това е обещанието на американския президент Тръмп за построяването на вече прословутата стена на границата с Мексико. Федералното правителство за трети път тази година частично преустанови работа. Демократите отказаха да подкрепят поисканите от Тръмп 5 милиарда, които да бъдат заложени в бюджета за построяването на стената. Стотици хиляди държавни служители бяха пратени в неплатен отпуск, други продължиха работа без заплащане. Това се случва за трети път през 2018-а. През януари и февруари неразбирателството за бюджета беше причинено от желанието на администрацията на президента да прекрати програмата за защита на имигранти, дошли като деца в САЩ, както и вече споменатата стена с Мексико. Тя беше едно от главните обещания на Тръмп по време на президентската кампания през 2016 година. Тогава той настояваше, че южната съседка на САЩ ще плати за построяването й. Когато обаче стана ясно, че това няма как да се случи, се разбра, че пари от националния бюджет трябва да бъдат пренасочени за построяването на съоръжението.

Американският президент успя да предизвика и шок на борсите през последните дни на годината. Той обяви, че Федералният резерв е "единственият проблем" на американската икономика. Това доведе до спад на борсите и опасения, че ръководителят на резерва Джером Пауъл ще бъде уволнен. Съмненията бяха разсеяни и индексите на борсата се стабилизираха.

Дали и другите мобилизации и противопоставяния, които се очаква да са в центъра на общественото и политическо внимание през новата година, също ще се стабилизират през 2019 година, предстои да разберем.