Седмицата на решенията - разговор в "Панорама" с Огнян Минчев и Георги Ганев

Тази седмица оставката на Румяна Желева беше приета и премиерът Борисов сложи на масата четири имена: Георгиева, Младенов, Ангелов, Михов. Що за изход беше това и накъде води той? В студиото на "Панорама" коментираха събитията политологът Огнян Минчев, икономистът Георги Ганев и социологът проф. Петър-Емил Митев.

Огнян Минчев - политолог:
- Този ремонт беше изтеглен малко по-рано. Той беше предназначен за пролетта, когато ефектите от кризата ще се чувстват най-силно. Но кризата с българската номинация за еврокомисар го изтегли малко по-рано. Според мен, той беше в разрез с българските политически традиции през последните 20 години. Обикновено се смята, че ремонт на кабинета е белег на слабост, но след този ремонт, кабинетът ще стане по-силен.

Според него, завръщането на Илиян Михов е стъпка в положителна посока. Той смята, че Николай Младенов е изключително подходяща кандидатура. „През втората половина на тази година това правителство трябва да смени реториката и да не се позовава на лошо наследство от предишното правителство", допълни Минчев.

Що за човек е Илиян Михов? На този въпрос отговори икономистът Георги Ганев, който е негов съученик още от гимназията.

- Познаваме се почти от трийсетина години. Илиян Михов не се появява съвсем наново. Той е съветник на този кабинет още от самото начало. С неговото появяване в кабинета се добавят още конски сили. Илиян Михов веднага гръмна в медиите със своята идея за модифициран валутен борд, което може би е най-спорното нещо, с което рой се връща в България в момента. Той сам заяви, че е спорно и сам заяви, че няма да си залага главата, за да я пробута тази идея. Той идва с много други идеи.

Изходът от смените в правителството е добър, изказа мнение социологът проф. Петър-Емил Митев в предаването „Панорама". Той разкритикува премиера обаче, че дава добра оценка на Кристалина Георгиева още преди тя да се представила.

По отношение на изслушването на Румяна Желева в Европейския парламент, Митев посочи, че е бил проявен „нашия провинциален начин на мислене". Той допълни: „Не беше направена сметка за взаимоотношенията, които съществуват в ЕП и тук в България". Погрешно е да игнорираш основния факт - че Европа се управлява коалиционно, смята още социологът.

ПЪЛЕН ТЕКСТ НА РАЗГОВОРА

Водещ Бойко Василев: Тази седмица оставката на Румяна Желева беше приета и премиерът Борисов сложи на масата четири имена - Георгиева, Младенов, Ангелов, Михов. И питам сега Огнян Минчев що за изход беше това и накъде води той.

Огнян Минчев: Мисля, че този ремонт беше изтеглен малко по-рано. Според мен той беше предназначен за пролетта, когато ефектите от кризата ще се чувстват най-силно, но кризата с българската номинация за еврокомисар го изтегли малко по-рано. Интересно за мен в този ремонт на кабинета беше, че той влезе в разрез с българската политическа традиция от последните 20 години. Обикновено българските политици смятат, че ремонтът кабинета е белег на слабост, докато според мен от този ремонт на кабинета настоящото правителство ще излезе по-силно може би и заради фигурите, които биват включвани днес. Аз също смятам, че Николай Младенов е една изключително добра кандидатура за министър на външните работи, особено след всички тия години, в които българската външна политика на практика не съществуваше като цялостна концепция и като визия по време на тройната коалиция. Смятам също така може би г-н Ганев ще говори по-подробно по тези въпроси, че завръщането на Илиян Михов е силен коз за... така, за развитието на българската икономическа политика. На мен лично ми се струва, че ремонтът на кабинета е стъпка в положителна посока дотолкова, доколкото стабилизира кабинета и неговата политика.

Водещ: А какво ви казва, само с едно изречение, това за стила на премиера Борисов, който днес така зрелищно освободи пункта при Кулата? Говоря за ремонта, не толкова за освобождаването на пункта.

О. Минчев: Това според мен е най-основното за ремонта, че Борисов някак
си няма тези опасения, че ремонтът на кабинета може да отслаби позицията му. Напротив, направи го доста самоуверено. Сега, дали моето чувство, че по този начин се засилва правителството, а не отслабва, ще се окаже вярно, ще видим през следващите няколко седмици.

Водещ: Икономистът Георги Ганев. Вие познавате вашия колега Илиян Михов, предложен за трети вицепремиер. Много ми е неудобно да ви питам за човек, когото познавате, но що за човек е поредният чуждестранен българин, който излиза на сцената?

Георги Ганев: Добър вечер и от мен. Да, наистина с Илиян сме съученици от гимназията още. Той е един випуск преди мен, та се познаваме от 30-ина години почти, та и на мен ми е леко странно.

Водещ: Двадесетина.

Г. Ганев: Трийсетина, говорим за началото на 80-те.

Водещ: Шегувам се, да.

Г. Ганев: Да. И на мен ми е неудобно да говоря за човек, който познавам толкова добре, в някаква политическа светлина. Това, което мога да кажа за него, е, че той се явява... Сега, той не се появява съвсем наново в пейзажа, българския. Той е съветник на този кабинет още от самото начало на неговото съществуване заедно с г-жа Кристалина Георгиева и с Любомир Христов. Това, което взема, така, премиерът в негово лице, е още доста конски сили, мощност в кабинета, но вече наистина трябва да се реши структурно той какво ще поеме и как ще бъде използвана тая нова мощност от страна на премиера.

Водещ: А какво според вас е целта на цялата тази работа - промяна в
икономическата политика или ограничаване на Симеон Дянков?

Г. Ганев: Нито едното, нито другото ми се струва на мен. Доколкото разбирам от политикономия, за да се прокарат едни реформи, които
очевидно има намерение да бъдат прокарани, е хубаво да се разпределят негативите и тежестта. Според мен до момента Симеон Дянков и като вицепремиер, и особено като финансов министър беше доста намразен.

Водещ: А, да намразят...

Г. Ганев: Да поеме, да, малко негативите. Между другото Илиян Михов, той веднага гръмна с... в медиите тая седмица със своята идея за модифициран валутен борд, която е може би най-спорното нещо, с което той се връща в България в момента. Той много добре знае, че е спорно, и сам заяви, че няма да залага главата си, за да я пробута тази идея, но той идва с много други важни идеи, много по-голям багаж има той, много по-дълбоко оре.

Водещ: Ние хубаво посрещане му уреждате - ела тук да те намразят и тебе.

Г. Ганев: Не, само ще седи... предполагам, знае къде влиза. Само да кажа, че той говори за четири основни неща в икономиката като дългосрочни перспективи за развитие, за което ще стане въпрос по-късно в предаването. Това са инвестициите, това са иновациите, това са институциите, четирите И-та, изходните условия на... така че той със сигурност влиза с... в подкрепа на реформаторския дневен ред на това правителство.

Водещ: Според вас, само с едно изречение, влизането в еврозоната - това ли е свръхцелта на това правителство, и ако да, струва ли си?

Г. Ганев: Ами тук аз ще кажа едно мое подозрение, бидейки лаически политически анализатор, аз съм все пак само икономист, но ми се струва, че влизането в еврозоната, и то именно през 2013 година, ще е много целенасочено усилие на този кабинет, защото ще им е много важно за следващите избори.

Водещ: Г-н Минчев, може ли влизането в еврозоната да се формулира като политическа цел?

О. Минчев: От гледна точка на вътрешната политика не. Поради простата причина, че много малко хора в България могат да осъзнаят тази цел като цел, засягаща техния собствен живот. На мен лично ми се струва, че каквито и да са промените в кабинета, напролет и през втората половина на тази година трябва да има плавна промяна на икономическата политика. Всички тези ограничения, които до този момент биват оправдавани и извинявани с това, което е правила тройната коалиция, на практика трябва да отстъпят място на малко по-щедра държавна бюджетна политика, защото в противен случай ние бихме могли да излезем от кризата финансово недокоснати, но практически реално разгромени.

Водещ: Г-н Ганев не е доволен от това, което казвате.

Г. Ганев: Не, аз не смятам, че съществува такава голяма опасност, но, от друга страна, съм съгласен, че най-вероятно през втората половина на годината ще има обективно много повече възможности на сегашното правителство да увеличи и разходната страна на бюджета, защото очаквам приходите да се преизпълняват. Освен това в момента правителството извършва нещо, което всяка държава, честно казано, дори независимо в какъв дефицит ще я вкарат, трябва да извърши, когато си подписал нещо и трябва... дължиш едни пари или трябва да връщаш данък добавена стойност, не е коректно да бъде задържан най-малкото от гледна точка на бизнеса.

Водещ: Професор Митев, кратка реакция на това, което се каза по политическата част, ще ви помоля. Каква способност показаха държавата и обществото да се ориентират в сложни международни ситуации, като например тази тази седмица с еврокомисаря?

Петър-Емил Митев: Мисля, че беше проявен нашият провинциален начин на мислене. Не беше ясно, че всъщност взаимоотношението между европейските политически сили е нещо различно от взаимоотношението тук, в България, на нашата местна политическа сцена, поради това бяха допуснати и груби грешки и се стигна до реплика по отношение на нашия министър-председател, който е безпрецедентна и отрицателна по своя негативизъм, дадена от човек, който утре ще бъде председател на европарламента.

Водещ: Ама хайде сега, на Тодор Живков ли ще се обиждаме. Той мисля, че... Мартен Шулц, имате предвид Тодор Живков... знае ли например, че в партията на социалистите са неговите роднини, защото...

П. Е. Митев: Не, това е друг въпрос. Вижте, погрешно е да игнорираш огромния факт, че Европа се управлява коалиционно, и погрешно е да смяташ, че в Европа има само една партия, и то тази, с която ти си пряко свързан. Трябва да си дадеш сметка, че Европа е по-сложна и че не може да се пренасяш автоматично нашите политически игри на европейската сцена и че едно е, да речем, Станишев, друго е Мартин Шулц, нали?

Водещ: Това ли стана, г-н Минчев?

О. Минчев: До голяма степен да, само че, ако то това е урок за премиера
и за правителството, и за ГЕРБ, това е урок и за всички останали български политически партии, особено тези, които участваха... които участваха в разпалването на българската махленска свада на подиума на Европейския парламент. Защото очевидно е, че и други евродепутати... кандидат-комисари не се представиха блестящо, но техните политически опоненти в страните
им не организираха подобно разпитване, каквото беше организирано за Желева.

Водещ: Искате да кажете, че имаше зъл заговор срещу България ли?

О. Минчев: Нямаше зъл заговор срещу България, просто българските политически представители в Европейския парламент се държаха естествено.

Водещ: Вие, професор Митев, съгласен ли сте, че премиерът намери добър изход от кризата в момента, което ще му даде, както каза г-н Минчев, предимство?

П. Е. Митев: Да, изходът мисля, че е добър, макар че, ето, днес четох последното изказване на премиера за г-жа Георгиева, за това, че тя е по-добра от всички останали. Вижте, не можем да даваме такива оценки, както и не може да даваш оценката, че имало и други по-зле от Желева. Не можеш да даваш оценката, че пък най-добрата е Георгиева, още при това не се е явила. Вижте, това точно е, бих казал, балкански начин на мислене.

Водещ: Разбираме ли света, г-н Ганев?

Г. Ганев: Мисля, че тези последни две седмици показаха, че не особено добре разбираме света и съм напълно съгласен и с двете оценки, че малко пренесохме нашите нрави в един форум, в който битуват по-различни нрави. Но в крайна сметка също така смятам, че изходът беше намерен и след регистриране на негативи все пак в крайна сметка решението е едно по-нормално решение.

Водещ: Изручахме жабетата.

Г. Ганев: Да, винаги в България... после и солта ще ближем естествено.

Водещ: Не, по вашата логика сега идва основното ядене, и то е вкусно. Не знам. Г-н Минчев, разбираме ли света?

О. Минчев: Не, не разбираме света добре. Провинциалисти сме все още в света поради простата причина, че не разбираме света как функционира. В крайна сметка бяхме изолирани в продължение на половин век, през 20-те години, когато се отворихме към света, много бързо сменяхме хората, които ни представляваха пред света, и на практика много често се случва така, че България е представлявана от хора, които тепърва се учат на това какво представлява светът и същевременно представляват България в него.

Водещ: Аз ви благодаря засега. Разговорът ще стане и по-дълъг, и ще
включим и г-н Димитров, ще включим и друга тема.

-----------------------------------------------------------

Водещ:

Към бъдещето днес гледаше една дискусия, организирана от президента Първанов - накъде след кризата. И едно интересно наблюдение на президента само ще цитирам, преди да започнем разговора тук. Той казва: българите имаме комплекс, много рядко опитваме да мислим дългосрочно и да вдигнем глава към хоризонта. Питам социолога Петър-Емил Митев това вярно ли е.

П.Е. Митев: Вярно е за днешните българи, да, за сега е вярно, но, погледнато исторически, не е точно така. България е имала национална кауза още от времето на своето възраждане и след своето освобождение - националната кауза беше обединена България. След войната имаше кауза и тя беше безкласовото общество на светлото бъдеще. След началото на промените имаше кауза и това беше влизането в Европа. Сега, след като сме влезли
в Европа обаче, ние като че ли нямаме ясна перспектива, не сме осмислили това какво място ще заемем в Европа и в света.

Водещ: Да вземем парите на европейците.

П. Митев: Това едва ли може да бъде национална кауза, така, някакъв балкански ерзац. Съгласен съм с това, което беше казано, че например влизането в еврозоната не може да бъде задача, която да предизвика...

Водещ: Ентусиазъм.

П. Митев: Ентусиазъм и масова ангажираност и да мобилизира по някакъв начин хората. Значи, пита се тогава какво остава. Инерцията, остава да бъдем в Европа и вижте евроизбори 2009. Не се коментираше европейската политика, а как нас да ни представят в Европа. Това е все едно, ако има национални парламентарни избори, в Хасково или в Плевен да се коментира не националната политика, а как Хасково или Плевен да се представят в националния парламент.

Водещ: Добре, професоре, обаче президентът казва тези думи след дискусията, т.е. вероятно е, че и днес ние някак си не можем да формулираме този поглед в бъдещето. Защо днес не можем да го формулираме? Опитайте вие, ако искате, или пък направете някаква оценка на дискусията.

П. Митев: Да. Вижте, на дискусията имаше две ясно изразени мнения. Едното мнение беше изразено най-лаконично и силно от д-р Тренчев. Той каза, че няма смисъл да се занимаваме с България след кризата, защото той това го знае и като лекар, първо трябва да се лекува болният, първо трябва да оцелеем, да оцелеем и след това вече ще видим за какво става дума. Другата гледна точка я защити много силно евродепутатът Ивайло Калфин, който каза, че на нас тъкмо краткосрочната политика е това, което ни пречи, за да можем да се впишем в европейските реалности. Подчерта, че Европа в 2020 - 2025 г. ще бъде друга. Това ще бъде е-общество, с е-пазар, в който ние трябва да намерим своето място по нов начин и това може да стане само с едно дългосрочно виждане, с дългосрочни цели.

Водещ: Добре, хайде пробвайте вие да формулирате една дългосрочна цел.

П. Митев: Вижте, това, което аз започнах...

Водещ: Не е толкова просто...

П. Митев: Вижте, аз започнах с каузата и мисля, че за да формулираме целите и съответно подцелите, ние преди всичко трябва да имаме визия, трябва да знаем за какво става дума...

Водещ: Накъде отиваме.

П. Митев: ...и да си представим бъдещето, как си представяме България.

Водещ: И по-нататък от Брюксел накъде.

П. Митев: Вижте, ще дам примери с реални европейски държави, които могат да се сравняват с България. Дания - аграрна страна, която вложи в своето земеделие, в своята хранително-вкусова промишленост, която получи световно признание със своите продукти, и е страна, в която хората са изключително задоволени. Значи, другият пример - Финландия. Също аграрна страна, която вложи във високите технологии, мобилните й телефони получиха също световно признание, световен пазар. Тя се разви по друг начин. Пита се какво искаме ние? Зелена България. И в такъв случай трябва да влагаме в нашата природа, в нашите уникални минерални води, в нашия туризъм екологичен, спортен, научен, селски и т.н. Или пък искаме една...

Водещ: Високо техно...

П. Митев: ...хейтек България и тогава трябва да инвестираме в нанотехнологии, в биотехнологии и т.н.

Водещ: Проблемът ни е, че искаме и едното, и другото.

П. Митев: Значи, вижте, или може да има един обобщен образ, бих казал,
на европейска България, в която хората живеят, мислят и работят по европейски. Вижте, към който и... по който и път да тръгнем, мисля, че има една основна дългосрочна инвестиция, която трябва да се направи, и тя е инвестицията в младото поколение, в образованието.

Водещ: Добре. Само кратка реплика от Огнян Минчев.

О. Минчев: Визията за бъдещето е отговорност на националния елит. Между
всичките кризи, които преживяваме последните 20 години, може би
най-значимата криза е кризата на националния елит. Ние нямаме национални водачи, които да имат визия, които да имат ценности, които да имат идентичност за тази нация и по този начин да й покажат пътя.

Водещ: Добре. Само да включим в разговора и Пламен Димитров и да отидем малко по- на конкретни неща от икономиката, защото днес на дискусията се говореше - социални мерки, по-голям дефицит, борба с безработицата, подкрепа на ключови отрасли, това, което каза проф. Митев. Това не са ли неща, които имат смисъл само когато има пари?

Пл. Димитров: Аз бих казал, че в днешния дебат се откроиха не точно и не само тези двете мерки, за които говори проф. Митев, а всъщност имаше и друг ъгъл. Дали ключовият модел беше ролята на държавата, което президентът, така, формулира като въпрос по-скоро. Ролята на държавата от гледна точка на това доколко тя трябва да бъде наистина стимулатор на вътрешно търсене в условията на една криза, в която частното търсене го няма, и какво значи това всъщност за обикновения българин. Значи всъщност трябва да кажеш на някой да подкрепи неговото предприятие, неговият бизнес или, да речем, предмет от конкретни мерки, които трябва да бъдат фокусирани като един пакет, да подкрепи неговия доход, нещо което липсва в момента в антикризисните мерки, или да подкрепи една цяла поредица от мерки, които да стимулират, да речем, малкия бизнес - нещо, което в момента го няма в антикризисната програма, да речем, на сегашния кабинет.

Водещ: А кой да определи кой бизнес точно да бъде подкрепен, защото
всеки ще каже, че неговият е най-важен.

Пл. Димитров: Когато имаш хоризонтални мерки, тогава е най-лесно. Значи, в
момента говорим за гаранционни фондове, говорим за микрокредитиране, говорим за мерки, които могат да бъдат равностоящи, да речем, към всички малки и средни предприятия, които са активни. Такива обаче фондове, т.е. липсата на пари реално, на свежи пари, не е преодоляна в момента, независимо че шест месеца това стои като една от основните антикризисни мерки, говорим за някаква конкретна критика. Ако говорим за ролята на държавата, другото й качество - на регулатор. Значи регулациите в момента не са на това ниво, на което би трябвало да бъде. Например аз мисля, че и г-н Ганев, че ми се смее тук, макар че има причина.

Водещ: Не разчитайте...

Пл. Димитров: Не, по това което ще каже. В другото няма да се съгласи, съм
сигурен, че ще имаме разминаване, но в това, което ще кажа сега. Значи, ролята на регулатор от гледна точка на защита на конкуренцията, защита на конкретните пазари в момента, за това да няма, да речем, картелни споразумения, да няма олигополи. Това е много важна антикризисна мярка, за да може наистина да се случва това, което трябва да се случи. От друга страна обаче, говорейки за финансирането на мерките, от една страна, може да има повече пари в приходната част и всички да знаем, че двата процента минус на брутния продукт са преувеличени, т.е. няма да бъдат толкова и ще има повечко пари, които ще се съберем на полугодие, затова говорим полугодието евентуално да ревизираме бюджета. ОК, няма лошо и всички искаме това да се случи. Слава богу, днес и премиерът, така, подкрепи тая теза, която витаеше във въздуха, президентът я формира по един начин, ние също подкрепихме някои гледни точки, че...

Водещ: По-голям бюджетен дефицит...

Пл. Димитров: ...(говорят едновременно, не се разбира - бел. ред.)... допълнително средства. Въпросът е за какво трябва да бъдат тези дадени средства.

Водещ: Е, това е въпросът.

Пл. Димитров: И е вярно наистина, че не само че няма визия... кауза. Значи, за мене това са малко по-едри такива и в някаква степен високопарни думи. Извинявайте, че така искам да сляза на нивото на обикновения българин малко, без да го профанизирам разговора.

Водещ: Нали за това говорим, че трябва да има и такива думи.

Пл. Димитров: Българинът, като искаше да влезе в Европейския съюз, не искаше да се нареди до германеца и до французина, защото му е гот, искаше да получи парите на германеца и на французина като заплата и това е повече от ясно.

Водещ: Аз ви казах, че националната цел е да вземем парите на европейците, вие не...

Пл. Димитров: Не да ги вземе... да ги получава той в България, това беше целта. В края на краищата всеки искаше да влезем в Европейския съюз и продължава да бъде целта на...

Водещ: Ама как, г-н Димитров? То това е въпросът.

Пл. Димитров: Благосъстоянието на българина в края на краищата е основната
цел накрая като краен резултат. Сега, ако някой може да каже в момента как да излезем от кризата може би ще получи следващата нобелова награда за икономика или знам ли за какво точно. Очевидно е, че няма такава рецепта, но има сбор от мерки, които някъде работят, някъде не работят. Например това, което става в Западна Европа, според нас донякъде работи. Според някои анализатори либерални, тук ще се различим, може би с Георги Ганев, са хвърлени пари нахалос, само че ако бяха хвърлени пари нахалос, ние нямаше да опитаме сега в момента да се закачим за германските автомобилостроители, за да продадем нещичко от нашите машиностроителни предприятия, защото да не ги затворим изцяло и да подкрепим в момента заетостта там.

Водещ: Тоест да се подкрепят индустрии.

Пл. Димитров: Няма как да стане това. Значи, във взаимосвързания пазар... От друга страна 60 процента от нашия влог беше там и продължава да бъде там, слава богу.

Водещ: Извисете глас, г-н Ганев срещу това. Мисля, че...

Г. Ганев: Първо искам да... веднага да подчертая това, върху което съм
напълно съгласен. Значи, много е важно да се намерят консенсусните неща, по които всички са съгласни, защото те политически стават моментално изпълняеми. Това, че трябва да се увеличи нивото на конкурентност в българската икономика, да се блокират олигополите и всякакви монополни способности, съществуващи в момента в България, да нарушават свободната пазарна конкуренция и оттам да удрят доходите на хората, са изключително важни мерки, които трябва да бъдат следвани. Но това е вън от всякакво съмнение. Г-н Димитров спомена за някои мерки, казвайки, че те се отнасят до увеличаване на търсенето, ама говореше за бизнес и да помагаш в бизнеса означава да увеличаваш предлагането. Това е съвсем друго...

Пл. Димитров: Ами аз не завърших, г-н Ганев, просто...

Г. Ганев: Но иначе увеличаване на търсенето би било наистина да се защитават...

Водещ: Не, кажете за дефицита и за подкрепата на индустриите. Там е
най-важното, защото...

Г. Ганев: За подкрепите на индустрията...

Водещ: ...там е...

Г. Ганев: Наистина, за да се подкрепи някаква индустрия, трябва да има
някаква визия, въпреки че аз съм изначален противник изобщо на идеята, че държавата трябва да избира шампиони. В дългосрочен план никога не се отплащат.

Водещ: А Ирландия?

Г. Ганев: Ами, ей го, какво става с Ирландия сега?

Пл. Димитров: Е, оня ден го даваха като пример. Сега какво става?

Водещ: Дай боже да го докараме до Ирландия?

Пл. Димитров: Ирландия беше пример до оня ден.

Г. Ганев: Значи, има други начини да се развива една държава икономически. Ще дам пример със Сингапур, че той е актуален напоследък.

Водещ: Заради Илиян Михов.

Г. Ганев: Някой да е чул за някоя сингапурска фирма някога през живота

си? Няма. За някой сингапурски продукт? Няма. Живеят ли добре сингапурците? Живеят.

Водещ: Търгуват.

Г. Ганев: Защо? Защото в крайна сметка всички са предприемачи и средата за бизнес за всички е много добра. Всеки опитва и когато
много народ опитва, някои успяват.

Водещ: Там тази ниша е заета от сингапурците и гърците. Кажете само...

Пл. Димитров: Само да довърша, понеже тук сега стана дума. Наистина трябва да бъде подкрепено вътрешното потребление и то трябва да стане през една група от мерки, която в момента липсва. Вярно е, че направиха редица неща, които касаят... т.е. половин работен ден с подкрепа на мерки за квалификация и преквалификация и т.н. Това, което обаче липсва, е защитата на доходи и точно тук говорим за това, че вътрешното търсене трябва да бъде подкрепено през конкретни стъпки. Значи, от една страна, минималният ръст на заплатата трябва да бъде повишаван непременно и веднага, и тук съм сигурен, че се различаваме...

Г. Ганев: Иначе ще се...

Пл. Димитров: Вещания за безработица. Всички държави членски направиха това и тъй като погледнете 26 набори от...

Г. Ганев: Цъфнаха и вързаха...

Пл. Димитров: Не, по-добре се отнасят все пак.

Г. Ганев: Не е вярно. Ние сме точно по средата.

П. Димитров: Ще спорим по този въпрос. Но така или иначе това искат хората, ако говорим за това какво очакват хората.

Водещ: Я да видим чисто философски какво мислят за...

П. Димитров: Само още две неща, господин...

Водещ: Василев. Да не кажете Борисов.

П. Димитров: Не, в никакъв случай... Василев. Значи, ваучерите... Не, в никакъв случай... ще ми е трудно да ви сбъркам. Но в края на краищата ваучерите за храна са другата мярка, която директно отива в потреблението, и то вътрешното потребление. И тук има известно разминаване в момента - правителството твърди, че само износът, и някои други анализатори, че само износът може да изведе България от кризата, независимо кой износ, какъв сектор ще може да стимулира, но износът. Ние смятаме, че освен износа вътрешното потребление, т.е. потреблението на вътрешните производства, които могат само и единствено да бъдат консумирани при нас или предимно от нас, могат допълнително да стимулират такива сектори и такъв растеж, който да спомогне да излезем от кризата. То още няма китайско сирене, слава богу, на нашия пазар и китайско кисело мляко.

Водещ: А, ще дойде, ще дойде, ще дойте. Я да видим един човек, който не е икономист какво мисли за това дали трябва да се подкрепя индустрията в България и дали трябва да се...

О. Минчев: Вижте, аз искам да кажа по възможност накратко две неща. Първо, много интересно е да се слуша спор между неолиберал и кейнсианец, това е спор за икономическа политика. За да има обаче икономическа политика, трябва да има наистина държава, която е способна да я провежда. В България преди малко повече от 10 години беше наложен валутен борд, който е усмирителна риза за една държава, която не можеше да провежда никаква икономическа политика, защото нито либерална, нито кейнсианска икономическа политика могат да се провеждат в условия на криминализирана държава. Първото нещо е държавата да стане нормална, това е едно, което... първото нещо, което бих искал да кажа съвсем накратко. Второто нещо, което бих искал да кажа също така накратко, е, че в България има тенденция този тип икономически възгледи да се догматизират отново в другия полюс. Ако преди 20 години всичко беше на държавата, сега, през последните 20 години набра сила другия полюс, другата тенденция - всичко, което е държавно, е лошо, държавата е лош стопанин, държавата не бива да харчи, държавата не бива да инвестира. Това е другата утопия, която е също толкова контрапродуктивна, колкото утопията за всеобщността на държавата. Държавата трябва да инвестира, особено в страна като България. Държавата трябва да инвестира в здравеопазване, трябва да инвестира в образование, трябва да инвестира във всички тези сектори, които... най-малкото, които не могат да бъдат ефективно маркетизирани.

Водещ: Но в малцинство сте, г-н Ганев.

Г. Ганев: Да, свикнал съм. Нищо ново за мен. Това, че не могат да бъдат икономически ефективни, не е вярно, могат, стига да бъдат изрегулирани като хората, което е мястото на държавата. Значи, на мен проблемът... аз не съм от тези крайни хора, които смятат, че държавата просто трябва да си вземе партакешите и да изчезне, смятам обаче, че държавата в България е там, където не й е мястото, а там, където й е мястото, я няма.

П. Димитров: Момент само. Значи, държавата, първо, трябва да бъде най-изрядният платец в тази държава, т.е. в нашата страна. Не може милиард, милиард и половина закъснение на плащания към бизнеса да бъдат...

Г. Ганев: Да, това го казах, не може.

Пл. Димитров: Не, не, аз искам да ги назова с числа, защото все пак вие казахте, така, една обща фраза. А това е огромно число. Защо, за
да можем да подчиним, нали, фискалната политика на нулев дефицит. Това беше обществена тайна, да се направи всъщност. Не че ги нямаше парите, фискалния резерв и тогава го имаше, през декември, и сега го има. Откъде ще ги вземем, като... нали пак от фискалния резерв. Тоест не можеш да задържиш 440 милиона ДДС два месеца, накрая на миналата година, през цялото време говорейки, че една от антикризисните мерки е ускореното връщане на ДДС. Тоест всичко това някак си, нали се сещаме, че не е конферентно поне и не води до запазване на заетостта.

Водещ: Професор Митев, да завършим с вас, започнахме с вас. Казвам да завършим, защото ще видим един репортаж и всеки ще има право по една дума, буквално, да се опита да формулира това, което вие зададохте - национална цел, национален приоритет и т.н. Но искам да отговорите на въпроса, общо взето, върху който всички се въртим, ако е вярно, че трябва да имаме национална чел и национална стратегия, ако е вярно, както казахте вие, да избираме между алтернативи - зелена или високотехнологична България, или може би туристическа, или може би каквато и да е, кой и как трябва да стигнем до това разбиране и разбирателство?

П. Е. Митев: Вижте, има една инвестиция, която е първостепенна и е необходима по който и път да тръгнем. Ние няма да настигнем Европа или няма да я стигнем лесно, например в областта на технологиите. Можем да се конкурираме с човешкия фактор. Има една инвестиция и тя е в човека, това е в децата и младежта, това е в образованието. Това е...

Водещ: Ама само...

П. Е. Митев: Това е начинът, по който по който и път да тръгнем, може да отидем далеч.

Водещ: Ако не дадем на образования човек индустрия, храним американската икономика, не мислите ли.

П. Е. Митев: Не.

Водещ: Добре.

-----------------------------------------------------------------------------------------

Водещ: За съжаление реалността винаги ни приземява, но сега да опитаме с една дума, буквално с една, да опитаме спонтанно да формулираме национална цел, която да бъде разбрана включително от тези деца. Георги Ганев.

Г. Ганев: Ами аз не мога да формулирам също, но ще се присъединя към думите на професор Митев, че на първо място трябва да започнем да мислим, да хвърляме поглед напред, което е една от добрите идеи на тази кръгла маса днес. Но тук бих казал, че ако ще е гарга - да е рошава, да мислим и 50 години напред и да препоръчваме на зрителите сайта 2060.bg, където... това е форум за споделяне на визии за 50 години напред. Когато започнем да го правим като общество, когато като общество покажем, че ценим бъдещето, тогава ще успеем и да го формулираме по-ясно.

Водещ: Така ли е г-н Димитров? Тук няма спор, мисля, въпреки вашия...

П. Димитров: Е, едната дума за мен са две, но след това ще си запазя още няколко. Значи, основната дума, която българинът в момента иска да чуе, е справедливост и да я чуе не, а да постигне, да види в много измерения - икономическа, престъпност... да не влизам... Втората дума е солидарност. Ако това бъде облечено в някакви конкретни цели, които могат да бъдат измерени, това е правото на елита, както казва г-н Минчев, вероятно, политическия елит имам предвид, вероятно може да се намери нова национална кауза. Аз обаче съм оптимист от днешния дебат, тъй като... умерен оптимист, така да кажа, тъй като чух приближаване на позиции между ключови сегменти, фактори, без доктринерски такива изкривявания, без фискален фетишизъм и от този сорт неща, по-прагматични решения, които да позволят все пак икономиката да мръдне напред, да запази това, което е жизнеспособно, да запази работните места, хората да запазят дохода си, да получат глътка въздух, през следващия месеци да излезем от кризата.

Водещ: Вашата дума е образование, нали професор Митев?

П. Е. Митев: Вижте, бих казал, духовност, защото тя дава смисъл на отговора, който аз виждам, на предизвикателството, отправено от бъдещето, а именно отговорът е не толкова технологичен, въпреки огромното значение на технологиите, колкото антропологичен - в новото поколение.

Водещ: Доцент Минчев.

О. Минчев: Първата част от живота ми мина във време, в което държавата беше единствената висша ценност. Втората част от живота ми мина тогава, когато пазарът и пазарната рационалност се оказаха най-висшата ценност. Искам третата част от живота ми, последната, да мине във време, в което човекът ще бъде мярка за всички неща. Човекът, който има нужда и от държава, и от пазар, и най-вече има нужда от идентичност и от бъдеще.

Водещ: Много ви благодаря за този наистина интересен разговор.