Интервю с доц. Милчо Минчев за възможностите за лечение със стволови клетки у нас

Мария Чернева:
- Какво можем да правим тук, в България по отношение на лечението на онкологичните заболявания със стволови клетки?

Доц. Милчо Минчев, онкохематолог в Национална специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания:
- Ние по принцип правим доста неща с трансплантации на стволови клетки по отношение лечението на хематологични заболявания. Трансплантацията на стволови клетки като метод на лечение може да бъде използван за лечение на солидни карциноми като тумори на тестиса, като рак на бъбрека. Но за съжаление тези дейности не са включени в наредбата за приложение на закона на трансплантации на органи тъкани и клетки и ние не можем да получим финансиране за това и се стига до парадокса, че такива пациенти пътуват до чужбина и харчат средства, които в България биха могли да отидат за развитието на това направление много важно в терапията на неопластичните заболявания. По принцип този тип терапия е т.нар. агресивна химиотерапия с трансплантация на костен мозък. Нейният механизъм включва както агресивната химиотерапия, така и имунотерапия, свързана с изграждането на нова имунна система след трансплантацията на стволовите клетки. Тя може да съществува като самостоятелен тип лечение, но е хубаво да се комбинира с по-нататъшна активна имунотерапия, която включва използването на ваксини. Автоложни ваксини, които се правят в България от 98-ма година и могат да бъдат прилагани стига да има желание от страна на опериращия лекар и информираност на пациента. Тъй като е необходимо да се вземе пресен материал, непосрествено след операцията и да се донесе в нашата лаборатория след обработка.
Мария Чернева:
- И какво, ако някой има нужда от такова лечение в Израел ли трябва да отиде? Някъде другаде в Европа не се ли прави?

Доц. Минчев:
- Не само в Израел. Трансплантации се правят и в Германия, и в Италия, и във Франция, и в Англия.

Мария Чернева:
- Значи не е европейска някаква забрана?

Доц. Минчев:
- Не, не е европейска.

Мария Чернева:
- Защо сме си сложили тази бариера?
Доц. Минчев:
- Аз не бих могъл да кажа. Факт е, че в наредбата е изпусната възможността да се използват стволови клетки при лечение на солидни карциноми. То е факт. А защо е факт и как е допуснато, това не мога да кажа.

Мария Чернева:
- Ако трябва тук да се правят такива трансплантации те така тежки ли са, съизмерими ли са като суми на другите методи на лечение на рак?

Доц. Минчев:
- Да измерими са като суми. Трябва да се разреши въпроса с използването на определен тип цитостатици в нашата болница, защото те не влизат в тази палитра, използвана за лечение на онкологични заболявания и обикновено, ако сега трябва да го направим, пациентът трябва да си ги закупи, а това не са малки суми. Таксолът например, не се използва за лечение на хематологичните заболявания, а при този режим на семинома на тестиса се използва. Ние нямаме право да го изпишем, но би трябвало да бъде включен, ако се позволи методът за лечението на такива заболявания.

Мария Чернева:
- Казвате, че можете тук всичко, и противотуморни ваксини?

Доц. Минчев:
- Всичко може да се прави тук. Аз ви казвам от 98-ма година ние се занимаваме с активна химиотерапия и 91-ва година ние бяхме първите, които приложихме генетична ваксина, т.е. гола ДНК имунизация за лечение на рак на простата, на колоктален рак. Имаме клинични проучвания, публикации в известни западни списания, огромен опит бих казал, че имаме.

Мария Чернева:
- Но нещо не е много развит по популярно, какво ви липсва?

Доц. Минчев:
- По принцип първо липсва информираност, публичност. Второ, както всяко нещо в съвременната медицина и така и имунотерапията се опитват да я вкарат в тия норми, които могат да бъдат посрещани само от големите фармацевтични компании. Т.е. всяко нещо, което измества скъпите лекарства или трябва да бъде произведено от голяма фармацевтична компания или пък ще бъде забранено. Но има вече ваксини, които са разрешени в ЕС, в Щатите и в Русия – примерно на фирмата Антиженикс, която изолира от туморни лизати едни протеини на топлинния шок, които се използват за имунизация. Същият принцип има и Хасуми ваксината. Аз си спомням че вие отразихте в новините симпозиума на Хасуми в края на октомври в София.

Мария Чернева:
- В наредбата към закона за трансплантации е разрешена трансплантацията на стволови клетки при хематологични заболявания, но не и при солидни тумори. Не мислите ли, че тази наредба трябва да бъде допълнена, защото сега хората ходят за трансплантации в чужбина и основно в Израел, а това е много скъпо?

Д-р Теодора Джалева, директор на изпълнителна агенция по трансплантации:
- Това все още в България не е разрешено.

Мария Чернева:
– Защо?

Д-р Джалева:
- Защото си има европейски директиви, които са спуснати от две години и в момента това са т.нар. напреднали медицински терапии, които ако щете и в Европа са на още много нисък етап на проучване.

Мария Чернева:
- В момента се прави трансплантация на стволови клетки за лечение на левкемия...

Джалева:
- Да така е.

Мария Чернева:
- В Европа се прави и за лечение на солидни тумори. Защо тук да не е разрешено?

Д-р Джалева:
– Това, което в Европа е разрешено, се разрешава и в България. Но в момента тези трансплантации на стволови клетки, които са извън решените официално и си има статистика и един голям много дебел учебник, в който точно всичките тези тумори са описани и е показан с всеки един тумор тази терапия със стволови клетки до къде е стигнала и дали е разрешена в световната практика, затова ще има национален консултант към агенцията към трансплантации, който да ни консултира точно в тази област.

Мария Чернева:
- Кой ще е той?

Д-р Джалева:
- Ще има консултанти, тепърва ги създаваме. Но си имаме, отново ви казвам, европейски директиви, които са вече задължителни за страната – това е нов отдел към напредналите медицински терапии, които би трябвало да са в агенцията.

Мария Чернева:
- Какъв е случаят с вашият брат, от какво почина?

Симеон Ялъмов /за връзка lost_city@abv.bg/:
– Ами моя брат почина от рак на тестиса - класически рак, който се лекува лесно, но ако имате бърза информация и знаете по какъв начин трябва да го лекувате. За съжаление малко късно научихме как може да бъде лекуван. Почнахме по една класическа схема, по която се лекува цяла България. Ако бяхме почнали по нестандартна схема щеше да оживее.

Мария Чернева:
- По-нестандартна!?

Ялъмов:
- Ами да, последно като бях в Израел лекуващия лекар който е евреин с румънски произход ми каза – Защо лекувахте брат си по тази схема? - тази силна химиотерапия можеше да се почне по-внимателно и да се експериментира върху него. Класически той нямаше шанс да му се отрежат метастазите, които има в организма. Единственият му шанс да се излекува беше с химиотерапия. Няколко вида, които трябваше да се пробват. За съжаление при него се получи една резистентност на раковата клетка и в този момент, ако ние сме знаели че трябва да опрем до класически начин по-стандартен, въпреки че тази терапия беше изписана от Франция, значи след като му извадиха хистология от Националния онкологичен център я изпратиха част от нея във Франция и там потвърдиха класически рак на тестисите. То си има терминология, но предполагам, че за да ме разберат хората, които ме слушат трябва да избягваме терминологията.

Мария Чернева:
- Как стигнахте до Израел и защо сте били там?

Ялъмов:
- Ами ние сме една шуробаджинашка държава и като разбрах, че лечението, провеждано на брат ми няма да даде резултат тръгнахме да търсим начин, по който да продължим да го лекуваме. Звъняхме в Атина, в Берлин, почти цяла Европа. Значи такова лечение се провежда успешно в Атина, и в Германия. Най-евтино разбрахме, че можем да се лекуваме в Израел. Намерихме роднини, приятели, които ни свързаха с бащата на стволовата клетка, той пък беше в този момент в Рим и стигнахме до негов ученик в Израел. Човекът се съгласи да ни лекува въпреки, че предварително ни предупреди, че това е много скъпо лечение, струва над 70 хиляди долара, нямахме просто никакъв друг шанс.

Мария Чернева:
- И от Израел разбирате, че това нещо е възможно да се прави и в България, така ли?

Ялъмов:
- За съжаление един от прочутите хирурзи, може би не бива да боравим с имена, който е ученик на проф. Славин, един от най-известните професори в Израел, ме попита - защо не го направите в България. Ами има някакви юридически правни неуредици, които не разрешават на нашите лекари, въпреки че имат апаратура и оборудване за милиони долари да работят. Те ме питат как така няма да работят като при нас това е рутина, почти като при лечението на пневмония. Още повече вика вие имате страхотни специалисти като доц. Милчев, с който се познават от щатите, той е специлизирал там, д-р Ботев това са специалисти, които са известни там. Те денонощно кореспондират с тях и с тази апаратура, те много добре знаят как са оборудвани нашите болници и с тази апаратура викат вие можете да лекувате не само българи, а може да лекувате и съседни пациенти от съседни държави, от които можете да печелите. Колко е възможно това, аз незнам. После след като от Израел разбрахме, че тука може да се лекува, звъним и чрез доц. Куртева, на която съм много благодарен за старанието й към нас, и тя ни насочи, тя ни свърза вече с доц. Милчев. И разбрахме че всичко е било възможно да бъде свършено тук...

Мария Чернева:
- Ако тук е нямало кой да ви информира от лекарите, как разбрахте, че това се лекува навън?

Ялъмов:
- Ами ние най-напред разбрахме, че това се лекува навън по системата роднини, приятели и студенти зад граница. А пък отвън, от самия Израел, ми казаха, че тук има чудесни специалисти, които могат да лекуват.

Мария Чернева:
- Значи нашите лекари не са знаели да ви препоръчат?

Ялъмов:
- На моя брат беше проведена една стандартна химиотепария, която почти нямаше резултат още повече, че по средата на лечението се включи и една лъчетерапия. Но за съжаление в Израел бяха на мнение, че това е излишно и е трябвало да бъде продължена химиотепарията по възможност да се включи вече високодозисната химиотерапия с присаждане на стволови клетки. Аз имам тука статистика от последните изследвания, които са правени в щатите. Последно са направени опити на 148 човека, аз ще ви дам информация за тези, които ви потърсят след това и искат да знаят, почти 100 от тях с тежки тумори са излекувани на 100 процента, а останалите 48 продължават да ги лекуват, но имат удължаване на живота минимум с 8 години. Това ми е статистика, която ми е изпратена от Израел преди да отидем – смъртността е до 2 процента.

Мария Чернева:
- В Израел ли почина брат ви?

Ялъмов:
- За съжаление да. Тръгнахме късно, имаше метастази в черния дроб и последно, когато вече почнахме да вадим стволови клетки той получи бъбречна недостатъчност и почина в ръцете ми. Ние не можахме да почнем лечение. Извадихме стволови клетки и след 6 часа той почина.