Интервю с Фьодор Лукянов, главен редактор на сп. „Русия в глобалната политика”: България и Румъния са част от американска игра срещу Русия

Как бихте коментирали реакцията на министър Лавров за евентуалното включване на България в американската ПРО? Не е ли твърде мека в сравнение с твърдата позиция, която Русия заемаше спрямо Полша и Чехия?



По принцип не виждам в това нищо странно, защото още нищо не е ясно. За Чехия и Полша имаше конкретен проект с ясни параметри и задачи затова имаше срещу какво да се протестира. В случая с България още нищо не е ясно. Има някаква абстрактна политическа воля от българска страна преди всичко и какво конкретно се има предвид – точно това трябва да се обясни. Ако обясненията бъдат дадени и Русия стигне до извода, че това заплашва интересите й, вероятно ще има и по-твърда реакция. Сега всъщност не е ясно какво означава всичко това.



Лавров говори за изненади, които идват от страна на България и Румъния. Вие бяхте ли изненадан от съобщенията за евентуално включване на двете страни в американската ПРО?



Не смятам, че България и Румъния са самостоятелни действащи лица в този смисъл, точно както такива не бяха Полша и Чехия. Тук не става въпрос за руско-българските, нито за руско-румънските отношения, а за отношенията на Русия и САЩ. Тази тема изплува в този момент, когато още не са завършили преговорите по договора за стратегическите настъпателни въоръжения, а на тези преговори въпросът за взаимоотношенията на настъпателните и отбранителните съоръжения сега е едва ли не главен политически въпрос. Възможно е публичното обсъждане на тази тема (ПРО в България и Румъния – б.а.) във финалния стадий на тези преговори да е елемент от някакъв натиск от страна на САЩ. По принцип твърде странно е, разбира се, ако тази идея сега е възникнала. Защо именно сега? Защо не се изчака сключването на договора, а после да се поставя тази идея? Затова ми се струва, че зад това има някаква не още много понятна игра, която е свързана с преговорите. А България и Румъния са в ролята на второстепенни участници в тази игра.


Въпросът за ПРО ще бъде включен в новия договор за стратегическите въоръжения?.


Въпросът е в точно това – дали да бъде или не. Струва ми се, че в това е едно от принципните противоречия. Тоест Русия настоява на достатъчно ясно обвързване. САЩ по принцип признаха взаимосвързването (на стратегическите и отбранителни въоръжения), но не искат да го обвързват в договора.

По време на визитата на Обама в Русия миналата година по принцип те се съгласиха и дори направиха съответните заявления, че настъпателните и отбранителните елементи от стратегическите въоръжения са взаимносвързани и това е логично, защото няма един елемент отделно, а друг отделно, когато те например са нацелени на едно и също място. В този смисъл това обвързване е напълно понятно. Аз не много добре разбирам дали това напрежение (съобщенията за включване на България и Румъния в ПРО – б.а.) отразява противоречията, които са възникнали по време на преговорите. Вероятно това е така. Самият факт, че САЩ не се отказват от програмата ПРО – това не е новина, защото когато Обама обяви, че в Полша и Чехия няма да бъдат разполагани елементи на ПРО, той не каза, че се отказват от ПРО. Той каза, че се отказват от тези елементи , но ще строят други.


Ако въпросът за ПРО не бъде решен, ще бъде ли поставено под заплаха подписването на договора за стратегическите въоръжения?


В някаква фома той трябва да бъде решен, защото това се точи от дълго време. Разбираемо е, че има някои проблеми и изглежда, че проблемът е именно в това. Затова въпросът е до колко ще бъде определено обвързването – защото то може да бъде в най-общ план, а може и да има някаква конкретно обвръзвнане, а това не е в интереса на САЩ. Вероятно и за това сега е цялата търговия.


Вицепремиерът Сергей Иванов каза, че включването на Румъния в ПРО би било от трън та на глог в сравнения с Чехия. Ако добавим и България, съгласен ли сте с това твърдение?


Това че е от трън та на глог, това вероятно е така, защото в коя част на Източна Европа са разположени американски стратегически обекти – няма принципна разлика. Въпросът е в разясненията, защото трябва да се разбере за какво става въпрос. Ако правилно съм разбрал за румънската част, там става въпрос за малко по-различни ссистеми. Защото в Полша се планираше да бъдат разположени ракети-прехващачи за балистически ракети, а в Румъния изглежда става въпрос просто за тактически ракети или съответно по-отговарящи на реалностите в Иран.


Ако България се включи в американската ПРО, ще направи ли Русия, например, крачка назад в енергийното сътрудничество?


Това преди всичко не е руско-български въпрос, но тъй като България проявява някаква инициатива и е готова да участва, това ще бъде и фактор на двустранните отношения и вероятно ще повлияе на всички други идеи. А и ситуацията в енергетиката отново се променя. Например новият украински президент много активно се кани да развива идеята за газово-транспортен консорзиуч. Аз, честно казано, не вярвам много в този консорциум, защото смятам, че моментът му отмина. Но сега се появяват конкуренти, защото Янукович напълно правилно говори, че Украйна трябва да направи тези стъпки, защото после никому няма да бъде нужна като транзитна държава. От друга страна още не е ясно дали ще го има “Южен поток”. Появяват се нови фактори и ако България демонстрира някаква много ярка политическа позиция, това съответно ще повлияе и на всичко останало. Не смятам, че това е решаващо, но ще стане допълнителен фактор.


А могат ли на едно място – България, да съществуват АЕЦ, строена от Русия, и американски военни обекти?


Струва ми се че това е повече въпрос към българското правителство. Смятам, че за Русия в това няма проблем, защото руската атомна станция е чист бизнес. Тук няма никакъв политически компонент. Русия иска да развива своя атомен комплекс и му трябат поръчки. Друга работа е, че българското правителство може като условие от страна на САЩ, например, да получи такова искане, че там не трябва да има руски обект.


Обама и Медведев се договориха за консултации по ракетните заплахи, но такива засега не се състояха. Какво се случва с “презареждането” на руско-американските отношения?


Сега то вероятно се забави и точно по тези въпроси. Защото по ПРО няма никакво развитие. Смятам, че това е свързано с това, че всъщност в САЩ като цяло няма желание да обсъждат този въпрос съвместно с Русия и още повече да строят някакви системи, съвместно с Русия. Цялата тази история с България и Румъния като цяло е косвен и достатъчно пряк и ясен симптом на това, че САЩ няма да се откажат от своите планове по създаване на своя собствена система (за ПРО) – не с Европа, не с Русия, а собствена система. А това променя цялата ситуация за Русия, защото тогава трябва по друг начин да се възприемат потенциалните сценарии в стратегическата сфера за 10-20 години напред.