В Карлово метат площада... Около всеки 19-ти февруари е така. После минават церемониите, думите увяхват като цветята, а животът си продължава. Времето изтича през капчуците като през всеки февруари...
По тези камъни е изтекла много вода. Като живота на прочутия карловски майстор Иван Кунчев, който не успял да види нито внуци, нито бесилото на сина си. На Гина Караиванова от Тахчиевия род, която изпила чашата на всички горчиви унижения като „дар" от Свободна България.
Историята на Христо, Петър, Яна и Мария. На рода на Левски, в къщата, където днес се разхождат първокласници, а първите кокичета са се показали над земята...
Не познаваме нито истинската история на тези хора, нито истинския Левски. Наследници на рода са се пръснали в цялата страна. Но тези хора не парадират с прочутото име. Днес в къщата в Карлово влиза още един Васил. И той е почти като у дома си...
Васил Чардаклиев - наследник на рода на Васил Левски:
„Майката на моя дядо, по бащина линия, е сестра на Гина Кунчева, майката на Левски. Те са били 4 братя и сестри..."
Очитe му са сини, а историите, които е чувал в рода си, са по-хубави от всички мъртви думи, с които са пълни учебниците по история. Няма ги в политическите речи. Предавани са от дядо на внук...
Васил Чардаклиев:
„Майката на Левски е живяла в скромна къща и понеже не е имало мъж да се грижи за нея, тя е рухнала. Моята баба, тяхната къща е била точно на това място. Били са съседи и като рухнала къщата, тя отишла при сестра си. Много са си помагали, това знам от баща ми...
„За съжаление след Освобождението, предполагам, че и Левски е знаел, че така ще стане, тази свята жена, която е отгледала тези святи българи... не са и обърнали достатъчно внимание, да я подпомогнат, да може тази жена да изживее достойно старините си...
Тази скръбна тайна е от мълчаливо премълчаваните. И разпиляна от хорската мълва като историята за Петър, братът на Левски. След Ботевата чета и Шипка, без един крак се върнал в Свободна България. Същите ръце, с които отбранявал прохода в последните години от живота си протягал за милостиня по карловската чаршия...
Васил Чардаклиев:
„Това просто показва, че не ценим хората, които са работили за народа. Да се надяваме, че тази наша недобра черта ще я изкореним с времето и хората, които работят безкористно за своя народ, на тези хора ще се обръща повече внимание..."
Обръща ли ни обаче времето? Или познаваме само портретите от стената. Докато цитираме мъртвия Левски, но не знаем нищо за неговата самота. Разказваме легенди. Но и днес въпроса за предателството се преплита с този -защо е бил изоставен, защо от него са се отрекли всички...
Васил Чардаклиев:
„Те не са го го възприемали като герой, за тях той е бил един от многото. Не е имал протекции от никого, към него не е имало никакви очаквания. Той е бил просто един българин..."
"Това петстотингодишно робство, в един момент хората са се съгласявали, че искат да живеят по добре, да бъдат свободни, но в един момент винаги е имало една несигурност...
Въпрос: Робството се оказвало по-силно ?
Да, по-силно..."
Днес църквата в Карлово, където навремето Левски е подстриган като дякон, е тиха, а за нея, когато ги няма свещенниците, се грижи баба Нанка. Мие съдове по двора, после подрежда свещите. Не може да цитира Левски, но и е мъчно за него, като за жив човек. Казва, че и нея, времето я е преобърнало...
Нанка Петрова:
„Мисля, че от времето съм се променила..."
Въпрос: Какво изгубихте ?
От немотия, от бедност се промених... Даже като гледам новините по телевизията ме хваща старх лошото да не ме застигне, когато слушам за убийства, сякаш, че някой на вратата ми тропа...
Въпрос: Променя ли времето хората?
Променя ги, но в лошия смисъл...
Въпрос: А какво може да го обърне в обратното?
Да си подадем ръка, да си посочим грешките и да се запътим към новото...
Васил Чардаклиев:
„Той е знаел, че няма да оглави държавата, но се е питал да ли е тези, които ще дойдат, ще бъдат достойни. Но и недоверието, което е имало към него, вероятно го е подбудило да се пита дали това е най-правилният път, по който той е тръгнал...
Въпрос: Какъв е този страшен български избор - да почитаме мъртвите герои, не живите ?
/само тежка въздишка..../
Въпрос: Седят ли още тези четири въпросителни след думите „народе"?
Мисля, че все още стоят. Стоят и чакат тяхното разрешаване...
Чуй новините
Подкаст
