Историята на брат на Васил Левски

Продължаваме да ви разказваме „Историите на забравени герои” от Руско-турската освободителна война. Всъщност героят на днешния разказ не е толкова забравен колкото неизвестен. Нищо, че е един от братята на Васил Левски.

Не бях чувала за него - това ме провокира да разкажа за Петър Кунчев, провокира ме също и срама, че не познаваме героите си. Срам, който винаги може да бъде измит - поне малко. В центъра на Карлово сме. Пред къщата на Левски. Само няколко минути и разбирам, че дори тук хората не знаят за братятата на Апостола.

Репортер:
- Вие какво знаете за брата на Васил Левски, Петър?
- О, не Петър Кунчев, не знам нищо, не мога да ви кажа – не го познавам.
- Де да знам, май нищо.
- Знаеме, че след Освобождението е бил някакъв фактор в Карлово – кмет ли е бил нещо...

От този калдаръмен двор тръгва и неговия път - на Петър Кунчев. Съдбата му е отредила да бъде брат на Левски и историците да не проявят интерес към него. Няма дори снимка.

- Родът на Левски са били по бащина линия са били руси-светли, а по майчина са били тъмни. Значи Петър е приличал повече на брат си Васил.

Не успял да се изучи както трябва, но тръгнал да дири свобода за отечеството.

Васил Чардаклиев - потомък на рода на Левски: "Петър от малък той така е бил запален от идеите на брат си и е тръгнал естествено по неговия път, когато става 20 годишен в Карлово вече обстановката става доста трудна предвид на дейността на брат му и той отива първо в Пловдив, след това, емигрира във Влашко в Румъния."

Надежда Петрова: "Бил е много непокорен човек, не е треперил пред турците. Той е бил само на 20 години, когато от него поискали да плати данък на турците – данъка бедел - това данък, който се налага на всички мъже навършили 20 години, те не служат в турската война, затова плащат. А той отсякъл - данък от мен ще вземе тази дъпржава, която ще изникне върху разбитите пашови чиновници."

Разбрал за предателството към Апостола, Петър тръгва да мъсти за смъртта на брат си. Разубеждават го и той става един от първите доброволци в Ботевата чета. Там го наричат на името на брат му.
Така се е подписвал той - Петър – Трети Левски, вторият е бил брат му Христо, а той е третият.

Петър-Левски оцелява при разбиването на ботевата чета, оцелява и след тежките боеве на Шипка, но се връща тежко ранен. Той е накуцвал, ходел е с бастун, кашлял и лесно се уморявал.

Завърнал се в Карлово заварва бащината си къща полуразрушена и е настанен да живее в дома на починал турчин. Остава обаче и без препитание. В писмо до Найден Геров тогава иска работа – пише му: “Молим ви, защото остана кракът ми повреден от шипченските битки ....” скоро след това е назначен за старши стражар. Умира от туберколоза - млад на – 37 години, точно на колкото и Левски увисва на бесилото. Това е разказът за Петър Кунчев. А в бялата къща на мегдана в Карлово има още много история...

Излъчено в "По света и у нас".