Президентът Първанов наложи вето върху измененията в НПК

Президентът Георги Първанов наложи вето върху спорни текстове в Наказателно процесуалния кодекс, които депутатите приеха в края на март. Държавният глава връща за ново обсъждане в парламента текстовете за назначаване на резервен защитник и възможността за издаване на присъди на базата на СРС-та и показания на таен свидетел.

Депутатите ще трябва отново да преразгледат промените, които дадоха нови правомощия в ръцете на съдии и прокурори и преди дни минаха със скандал между управляващи и опозиция в пленарната зала.
Според президента някои от приетите разпоредби крият риск от съдебни грешки и осъдителни присъди срещу България в Страсбург, нарушават правото на защита и пораждат опасения за ограничаване на правата на гражданите. Държавният глава оспорва текста, според който прокурорът или съдът могат да назначат на обвиняемия резервен защитник, ако упълномощеният от него адвокат не се яви без уважителна причина.
Текстът стана повод за словесен сблъсък в пленарната зала, след като беше отхвърлена идеята обвиняемият сам да посочва резервния адвокат. Депутати-юристи откриха противоречие на основния принцип на правото във възможността този адвокат да извършва процесуални действия, без да ги съгласува с човека, който ще защитава.
В мотивите за ветото, президентът посочва, че промяната противоречи на конвенцията за правата на човека, според която всеки има право да ползва адвокат по свой избор. Според държавния глава при липсата на доверие обвиняемият ще бъде принуден по-скоро сам да се защитава от резервния защитник, отколкото да разчита на помощта му.
Другият спорен момент в закона, срещу който имаше яростна съпротива в пленарната зала, е възможността за издаване на присъди само въз основа на използвани специални разузнавателни средства и показания на анонимен свидетел. От мнозинството защитиха този текст и обясниха, че съдът ще преценява дали тези доказателства са достатъчно, за да бъде произнесена присъда.

Според президента фактите, установени с данни от СРС-та и тайни свидетели, трябва задължително да бъдат подкрепени с други доказателства. Държавният глава посочва, че не е взета предвид и хипотезата, при която тайният свидетел може да е същият, който присъства и в СРС-тата. Всичко това според Първанов поставя под съмнение справедливостта на процеса. Президентът дава положителна оценка на стремежа за ускоряване на наказателното производство и се надява при обсъждането на оспорените текстове депутатите да намерят баланса между мерките за борба с престъпността и гарантирането на правата на хората.
След ваканцията на парламента депутатите ще трябва отново да поставят на везните аргументите за и против спорните текстове. И мнозинството да реши дали ще преосмисли правомощията, които дава в ръцете на Темида.