В Добрич отмениха бедственото положение

В Добрич отмениха бедственото положение, продължава описа на щетите. Настанените в кризисния център в Добрич намаляват. В момента 28 души намират подслон там, тъй като загубиха домовете си по време на наводнението. Цанко Цанков е в кризисния център от петък преди обед. След като къщата им се наводнила, той заедно със съпругата си и синът им са настанени  тук.

Цанко Цанков: Откакто ни вземаха, дойдоха с носилки и ни изнесоха от къщи, караха ни с кола, с кола дойдохме тук. Туй нямаше, онуй нямаше, дадоха всичко. Е, бива. Храна дават, всичко дават. Ама не можем да си изчистим двора.

Доброволци от Червения кръст се грижат постоянно за настанените тук.

Илия Чолаков, доброволец: Реших,  че няма смисъл да стоя вкъщи пред компютъра и е по-добре да дойда да помогна на хората, на бедстващите. Раздаваме им храна.  Тук като дойдат бусове с дарения ги разтоварваме, сортираме в склада, занимаваме се с децата.

От първия ден на хората, потърсили помощ тук са осигурени легла, одеяла, храна, вода и дрехи.

Д-р Артюн Еринозов, директор на БЧК-Добрич: За съжаление тука не може да се готви, не може да се поднасят топли храни поради условията, които са, но въпреки всичко не е останал човек гладен. Вода има достатъчно, а храната, която я даваме е на три пъти-закуска, обяд и вечеря.

Все още не е ясно докога ще функционира кризисният център. Наводнено оборудване, унищожена продукция може да се види в индустриалната зона на Добрич, която също беше под вода, а сега там е само тиня и кал. Причината - отводнителният канал не е чистен от години и е обрасъл с растителност.

Иван Калинков - съсобственик на мебелна фабрика: „Водата дойде от каналите, които трябва да отвеждат дъждовните води, които се събират по различните колектори в града. Казах преди това, че не е чистено и е много сериозно затлачено и обрасло."

От местния бизнес казаха, че не са оптимисти, че може да се възстанови дейността на фирмите, ако няма помощ от държавата, защото местната власт им е обърнала гръб. Много от тях смятат, че няма да възстановят производството си, защото щетите са за хиляди левове. Цеховете са застраховани, но парите няма да покрият изцяло щетите. Около 1500 души работят във фирмите в индустриалната зона. Ако те не подновят бизнеса си, хората ще останат без препитание. Бедстващите хора в града продължават да почистват домовете си. След шест дни чакане, Любчо Димитров дочака пожарната да отводни къщата му.

Любчо Димитров: „А бе доживяхме, ходихме да се молим на пожарната. Добре, че излязоха някой си разбрани хора, допълнително вземаха една помпичка и за момента си върви водата. Да се молим нищо да не стане, че да я изчерпим."

След като бъде изчерпана водата, Любчо се захваща с чистенето на калта и тинята. Нищо, че и след това няма да може да се върне в къщата си, защото тя се руши. Като него са десетки жители на града.

Станка Славова: „Дойдоха строителни работници и я подпряха с греди, за да можем да си изнесем багажа. Иначе е невъзможно. Не смея да вляза вътре, че сигурно ще направя инфаркт."

Свободните общински жилища обаче са малко. Подготвени са наколко стаи, в които от общината до дни ще настанят най-нуждаещите се.