Училището в село Расник

И тази неделя продължаваме да ви показваме рушащите се училища в малките населени места. Някога децата в село Расник учели в магерница и обор за животни, докато техните родители успели да съберат средства, отделяйки дори от парите за хляб, за да построят училище. Днес в училището в село Расник са останали само голите стени. Отдавна всичко е разбито и заграбено. Останало е и едно скъсано табло с правописа на две прости думички - "уважавам" и "обичам". Точно с уважение Кирил Скримчев говори за училището. То буквално се съградило и след това разрушило пред очите му. Преди сградата да се построи преди повече от 70 години Кирил учел в магерницата на църквата.

Кирил Скримчев Станимиров, от село Расник: Две стаички имаше и мазе. И там учехме.

Но ги изгонили, сградата била нестабилна, можела да се срути върху тях. Продължили да учат в стаи до обора за животни докато най-накрая се взело решение да се построи училище. Хората от селото приели  присърце идеята. И започнали да събират пари. Образованието било приоритет, оказало се по-важно и от препитанието. - Баща ми беше един беден човечец, та събира там, нещо продаваше - кога агне, кога овчица, та даваше и той, - разказва днес Кирил. През годините селото процъфтяло и културната дейност се развила. А в центъра било отново то- училището.  В Расник си имали киносалон, играели се и пиеси, а четирите стаи на училището трудно събирали желаещите да гледат постановките. Кмета на селото днес също си спомня пълните класни стаи.

Кметът на село Расник Венцислав Любенов днес си спомня: - Спомените... шадравана, ей там имаше шадраван, с градините- всеки клас имаше определена градина с рози, поддържаше се. Днес рози не цъфтят, останали са само тръни и бурени. Преди две години имало възможност бодилите да се изкоренят и сградата на изоставеното училище да се възстанови. - Имаше търг, - казва кметът. - Общината го пуска на търг, до колкото си спомням два пъти го пуска на търг. Някаква софийска фирма искаше сладкарски цех да направи. И работни места щели да се отворят, но сградата не може да се използва за друго освен за образователна дейност. Така и не я продали. А в училището в село Расник деца има всеки ден. Не не учат там. Играят си сред развалините. Докато техните родители тръпнат, да не би някой ден покривът да се стовари върху тях. - Последно съм пускал много докладни в община Перник, в смисъл такъв - да дойде комисия да огледа и за да може да го поне укрепиме тия части с метални конструкции, железни решетки да речем, - казва Венцислав Любенов. Получил уверение, че  до седмица ще се сложат метални прегради, за да не се влиза. Ще затворят миналото зад решетки, а надеждите за бъдеще свързано със сладкарски цех и нови работни места и и те остават зад решетките. Поне за сега.