Геополитически за газовата криза: Огнян Минчев и Андрей Райчев

Водещ Виктор Николаев: Веднага добро утро на следващите ни гости Огнян Минчев и Андрей Райчев. Добре дошли.

Андрей Райчев: Добро утро.

Огнян Минчев: Добре заварили.

Водещ: Ще говорим за протестите, ще говорим и за газа, тема, която вчера си мислех, че ще е към своето затишие, но очевидно не е така. Между другото бихте могли да ни споделите и впечатления от начина, по който достигнахте до телевизията, защото има страхотна поледица. Има някакъв проблем може би с микрофона, който сега ще бъде оправен.
Андрей Райчев: Впечатленията за поледицата са съвсем прости. Аз живея така, че трябва по една стълба да мина и да ви кажа, от детството не беше ми се случвало на четири крака на заден ход.

Огнян Минчев: Спирачките блокират. Просто с 20, с повече не може да се кара.

Водещ: Това е предупреждение за всички, които сега излизат на път. Поне в София предвижването е трудно. Протестите днес - те няма да бъдат опорочени предполагам, нито пък мотивирани в никакъв случай от метеорологичната обстановка. Каква може да е последицата? Изводът - какво ще се види? Истинското гражданско общество или нещо друго, или провокация? Крайни са очакванията и коментарите и в двете посоки.

Огнян Минчев: Това, което аз бих могъл да кажа като начало, е, че интересният, новият момент в този протест е обстоятелството, че той се организира по интернет. Интернет е комуникационно средство, което прави чудеса в много страни в света. В България това е една от малкото инициативи, които се опитват да създадат масов обществен ефект чрез комуникация по интернет. Заради това равнището на успех на тази акция ще бъде до голяма степен индикатор за това в каква степен интернет е проникнал в българското общество. Що се отнася за чисто политическите аспекти на този протест, аз мисля, че този протест се вписва в една поредица от протести, която тръгна още преди Нова година, през ноември и през декември. Сега няма нужда да припомняме в детайли, че вече сме на повече от 3 години и половина на управление на БСП и все пак винаги, когато управлява БСП, подобни протести са неизбежни и пред Народното събрание /НС/, и пред Министерския съвет /МС/.

Водещ: За вас е традиция?

Огнян Минчев: За мене това е традиция. Бих искал само да напомня на протестиращите, че що се отнася до проблемите на газа, на българо-руските отношения и т.н., протестът пред Президентството е почти толкова или още по-актуален, отколкото протеста пред МС, тъй като г-н Първанов на практика направи всичко възможно българо-руските отношения да бъдат като слънцето, въздуха и газта за всяко живо същество.

Водещ: Ще стане дума за газа. Първо към протеста пред НС и очакването на Андрей Райчев.

Андрей Райчев: Вижте, действително съгласен съм с това, че това е принципно нов момент, който наблюдаваме и който между другото го наблюдаваме не само в България. Къде е особеното на тези протести? Преходът, докато имаше, преход е пълен с политически протести. Там всеки въпрос е политически, въпросът за чашата в това студио е политически въпрос, разделението на синьо и червено, едните настояват тя да се махне веднага, другите държат тя да стои на масата.

Водещ: Трети питат кой я изпи.

Андрей Райчев: И т.н. След прехода протестите престават да са политически, стават социални. Къде е разликата? Политическият протест винаги посочва един виновник, обикновено това е ръководството на страната, насочва натам яростта на хората и те изразяват своята ярост по мирен, слава Богу, път. Социалният протест е свързан с конкретни искания. Например, няма нужда да даваме примери. Млекарите, производителите и т.н. Сега, тука имаме нещо много особено. Това вече не е протест, който има конкретни социални искания, защото там не пише, да речем, веднага ни асфалтирайте улиците.

Водещ:... се пчеларите, майките.

Андрей Райчев: Не, не, искам да кажа - в този протест няма едно социално искане или две, три малки искания.

Водещ: Много са, да.

Андрей Райчев: Но няма и общо политическо искане. Обърнете внимание - това е социален протест, който не избива в политически. Разбира се много партийни централи се надяват, те се надяват разбира се най-много да оглавят протестите, но това няма да се случи и не може да се случи по природа. Аз съм виждал няколко опита на политически централи, главно на „Атака", да превземат протест, това води до съпротива на протестиращите, само да завършва изречението си, в случая конкурентите на правителството се надявам поне ако не могат да застанат начело на протестиращите, протестиращите да пометат техните политически противници. И това няма да стане. И това няма да стане. Причината е, че недоволството от конкретни неща е избило в едно общо недоволство, без обаче да бъде фиксиран виновникът, ненавижданият. Разбирате ли? Протестът няма какво да се...

Водещ: Метлата ненавижда всички. Абревиатурите видях, че са на всички партии. Но след като няма да бъде яхната политически, тезата, въпреки желанието на някои партийни централи, значи това ще бъде един протест, който от сега може да прогнозираме, че ще бъде протест на гражданите, така ли?

Андрей Райчев: Той е протест на гражданите.

Огнян Минчев: Вижте, върви една кампания на убеждаване на хората, че в нормални, както каза и Андрей, следпреходни условия политическият протест е безсмислен. Има социални протести, т.е. частни такива протести на гилдии, на корпорации. Мисля, че това е граждански протест, който има политически характер. Много добре, ако той не бъде яхнат от политическите партии и...

Водещ: Посочва ли алтернатива?

Огнян Минчев: ... и във всеки случай, ако не посочва алтернатива, той демонстрира обстоятелството, че няма алтернатива, която да е достатъчно убедителна, с цел този протест от граждански да прерасне в политически, тъй като действително положението в страната е такова, че не може отделните социално протести да не се свържат в един цялостен политически протест на оценка на начина, по който се управлява страната. Имаме комплексна криза. В повечето от важните измерения на обществения живот. Това неизбежно политизира нещата, но ги политизира до там, доколкото гражданите да излязат и да кажат: „Не приемаме статуквото, но и не виждаме и достатъчно убедителна алтернатива".

Водещ: И какво следва обаче? Какво ще се случи?

Андрей Райчев: Зависи. Тук има само един въпрос - „Колко?". Няма никакъв въпрос за качество, има само въпрос за количество - „Колко души?". Ако е много, това е Гърция и видяхме какво следва. Ако е средно, това е нещо възможно, ако е малко, просто е смешно.

Водещ: Възможно ли е такъв вариант - Гърция?

Андрей Райчев: Вижте, хората схващат възникналото общество, а не сегашното управление, като крайно несправедливо. Да, ефективно. България по всички параметри върви, Европейски съюз (ЕС), икономиката напредва и т.н., но много несправедливо. Това е, как да го кажа, ще го кажа съвсем пряко, това е антикапиталистическа реакция. Хората не приемат капитализма. Някои от тях мислят, че това не е истински капитализъм и смятат, че някъде под масата се крие истинският капитализъм, който е скрит от нас. Други вече постепенно /.../, че това е капитализмът.

Водещ: Т.е. социалисти би трябвало да са присъстващите?

Андрей Райчев: Не, не, не. Това е...

Водещ: В кръга на шегата.

Андрей Райчев: ... класическа антикапиталистическа реакция в едно запушено общество, защото пак ви казвам - това общество няма алтернатива. Никой не е казал - дай да национализираме, да разрушим. Нали разбирате? Комунистическите идеи са умрели. От друга страна антикапиталистическият патос стои. По този начин се получава едно вечно противоречие, в което ние стоим. От една страна хората някак си ненавиждат устройството, искат друго устройство, а не могат да кажат какво.
Водещ: Съгласен ли сте, че...

Андрей Райчев: В този капан се намира цяла Западна Европа.

Огнян Минчев: Това е характеристика на протеста преди всичко в Гърция, където големи групи анархисти овладяха протестите, свързани с конкретно обстоятелство - убийството на едно момче. В България протестът едва ли е точно антикапиталистически. В България протестът не е против капитализма като такъв. В България протестът е срещу начина, по който се управлява страната. Т.е. политическото управление е фокусът на протеста, неспособността на политическото управление на практика да създаде обществена нормалност, каквато и да е обществената система. Така че този протест надхвърля капитализъм, социализъм, тези общо-взето дебати на миналото, според мене, а този протест се фокусира върху обстоятелството, че страната се управлява по един безобразен начин. Огромни, корумпирани, криминални интереси контролират държавата, на практика изразяват държавата и гражданите нямат място във вземането на решение в тази държава, техните интереси са съвършено отстранени от решенията, които тази държава взема. Това е същността на протеста.

Водещ: До какво може да стигне този протест с всички тези особености, които набелязахме - интернет, сплав или по-скоро смесица от най-различни социални групи, от „БГ мама" през млекопроизводители до студенти, пчелари...

Андрей Райчев: За това можем да си говорим, като видим колко са. Пак ви казвам - това е решаващият въпрос. Ако говорим за хиляди, това нищо не значи. Ако говорим за десетки хиляди, това е междината. Ако говорим за нещо повече, това просто означава края на тази политическа система.

Водещ: И начало на каква?

Огнян Минчев: Аз не съм чак такъв песимист да говоря за края на тази политическа система, но това, което...

Андрей Райчев: ... ако става въпрос за стотици хиляди.

Огнян Минчев: Да. Този протест означава, че българските граждани стъпка по стъпка започват да преодоляват тази култура на зависимост, която предполага ние да очакваме пасивно какво ще ни поднесе държавата, какво ще ни поднесе правителството и започват да усвояват тази култура, която в модерния свят, в европейския свят съществува от 300 години. Това е културата, базирана на разбирането, че ти всеки ден трябва да се бориш за правата си, за интересите си и че ако оставиш някой друг да ти ги защитава, той неизбежно ще злоупотреби с тях, тъй като ти му даваш тази възможност с пасивността си.

Андрей Райчев: Там е цялата работа, че тука въобще не говорим за класическия, в който някакви хора се борят за интересите си. Доколкото аз проследих изказванията на тези, които се опитват сега да станат лидери от нов тип, това са сниманите в този вестник общо-взето или в съседния вестник, доколкото аз разбирам ,там няма нито едно конкретно искане или сочене н а някакъв интерес. Всичко това върви под слога на „Така повече не може".

Водещ: Така е. Аз ще ви прочета част от възванието, което, има го и във вестниците, Кървавото писмо, своеобразното. Защо стартират протестите? „Защото ни писна да сме поколението на 500-те лева, години наред да живеем в най-бедната и корумпирана държава в Европа, в която дори 2 години след членството не е възприета нито една европейска практика. Стига мизерия, стига корупция, искаме обновление. Искаме шанс. Искаме да живеем нормално."

Огнян Минчев: Вижте, разбира се, тук има емоция, има генерализация само че същите тези хора, които са написали това писмо, в продължение на месеци протестираха срещу заменките на земи, които направиха няколко мутри собственици на Черноморието. Те протестираха срещу изсичането на горите. Те протестираха срещу системната корупция и злоупотреба с държавни средства. Протестираха срещу това, че е провалено българското европейско членство благодарение на корупция и организирана престъпност в държавата. Всички тези неща вече са в дневния ред. Те са генерализирани тук.

Андрей Райчев: Аз не виждам това, което г-н Минчев казва, по силата на простия факт, че ако беше това, което той казва, това щеше да звучи така - „Тази партия аут, да дойде другата партия да управлява". Нищо подобно не се вижда. Те казват: „Всички тези там са гадове".

Водещ: Добре. Ще преминем към темата с газа, само да завършим с въпроса възможно ли е да се стигне до някаква ексцесия, до сблъсъци. Футболни агитки са били предупреждаване вчера и привиквани в полицията. Очаквате ли нещо по-сериозно да се случи?

Огнян Минчев: Нека да видим как ще започнат протестите. Аз не съм сигурен, че тези протести ще бъдат осъществени от тълпа. Надявам се това да бъдат организирани граждани.

Андрей Райчев: Има отчетливи опити да се превърнат гражданите в тълпа. Това се вижда. Това го правят общо-взето определени политици. Това не е много важно, защото пак ви казвам - техният успех или неуспех зависи само от един въпрос - „Колко?".

Водещ: Добре. Така или иначе протестиращи и наблюдаващи са засегнати от положението...

Огнян Минчев: Все пак аз мисля, че сме заинтересовани да им пожелаем успех, защото ако те бъдат успешни, това е успех за българското общество като цяло.

Водещ: Добре. Положението с газа - „Иде ми, дойде ми". Има такова заглавие днес, визиращо позицията на Русия, въпреки че спорът продължава да води до своите дълбинни неясноти Украйна или Русия, кой е подал, кой е затворил крановете. Има днес един виц, стори ми се подходящ, не знам дали сте го чули. В най-критичния момент от кризата българския премиер се свързал със своя украински колега и се уговорил с него по телефона Украйна да доставя на България газ. На следващия ден се оказало, че Украйна засега няма техническа възможност да доставя газ по телефона.

Огнян Минчев: Както и Туркменистан между впрочем, където г-н президентът уговори газ, но по телефона няма как да дойде.

Андрей Райчев: И по интернет също не може.

Водещ: И по интернет не може? Добре. Според вас трябва ли да включим реакторите? Възможно ли е?

Андрей Райчев: Ако икономическата криза доведе до възможността България да включи реакторите със санкция на Европа, не като самоволно действие, това би било голям дюшеш за нашата нация.

Огнян Минчев: Включването на реакциите би представлявало определена политическа победа за българската държава, но то няма отношение към настоящата криза, тъй като ние нямаме липса на електричество, имаме липса на газ.

Андрей Райчев: Това е голямата драма. Проблемът не е, че ни липсва енергия, а да се залеем с ток, мрежите няма да издържат на този ток.

Водещ: Проблемът със запасите е многократно поставян. Реагирахме ли адекватно и бяхме ли сварени, грубо казано, по бели гащи само и единствено ние?

Огнян Минчев: Вижте, никой не е сварен по бели гащи. Тази интерпретация, че българското правителство е било наивно и некомпетентно, тя тази интерпретация има своето оправдание в определени неща, но когато става дума за газ, когато става дума за „Газпром", настоящото българско правителство направи всичко възможно, целенасочено всичко възможно. Президентът направи всичко възможно ние да бъдем беззащитни в ръцете на Русия.

Водещ: Според това е умисъл, резултат на умисъл?

Огнян Минчев: Разбира се, че е резултат на умисъл. Резултат на системна корупция в българската енергетика от най-високо политическо равнище през равнището на енергийната олигархия, през свързването на България изцяло, монополно с „Газпром", една единствена тръба. Плаща се от „Газпром", на когото трябва, да има една единствена тръба, 100% от българската енергетика да бъде в руски ръце.

Водещ: На кого са платили?

Огнян Минчев: Кой се занимава с българската енергетика последните четири години? Някои имена да си припомним.

Андрей Райчев: Тя, тръбата, извинявайте, последните четири години я няма, а преди това имаше ли как?

Огнян Минчев: Тръбата е една единствена още отпреди 20 години.

Андрей Райчев: Не, не исках да кажа тази виртуална, пожелателна тръба да не би четири година да я е нямало само. Тя я няма.

Огнян Минчев: Тя я няма, да. Просто никой не е дал рушвет, за да се направи тръба между България и Гърция например или между България и Турция. Това е начинът, по който се правят нещата.

Водещ: Говорите за политическа корупция. Кого имате предвид?

Андрей Райчев: Не, не. Чакайте, г-н Минчев, извинявайте...

Огнян Минчев: Вижте...

Андрей Райчев: Това е абсурд.

Огнян Минчев: Имаше един договор с „Газпром", който беше канселиран ,отхвърлен от тогавашния министър Румен Овчаров през 2006, 2007 година, заменен с един договор, който никой не е виждал, особено в анексите му, договор, който се оказва, че Румен Овчаров за него е лъгал системно, че той гарантира на България до 2030 година газ, оказа се, че гарантирал 2010-та, а на 6 януари се оказа, че не гарантира и до 2010-та. Българската енергетика, отношенията между България и Русия са един гигантски скандал, скандал, в който българските енергийни олигарси, икономически и политически, са слуги на руската енергийна олигархия.

Водещ: Мислите ли, че е така?

Андрей Райчев: Знам тази песен. Това е елементарно и невярно. Ще ви кажа защо. Какво се случи? Русия ни спря газа. Това е едната интерпретация. Втората интерпретация: правителството се оказа толкова некадърно, че газта спря. Има...

Водещ: Той говори за умисъл, г-н Минчев.

Андрей Райчев: Да.

Водещ: Системен, дългогодишен умисъл.

Андрей Райчев: Искам да ви кажа, че това заобикаля централния въпрос - какво стана. Украинците ни спряха газа. Това е единственият факт. Нищо ново друго не се е случило. Да, може да не сме доволни от договора с „Газпром"...

Огнян Минчев: Чакайте. Защо украинците са ни спрели газа? Руснаците спряха газта. По възможно най-нецивилизования брутален начин „Газпром" врътна кранчето. Защо украинците?

Андрей Райчев: Защото Украйна не пуснаха газа, който ние сме си платили в Русия. И те не пускат, въпреки договореностите, газът да мине до нас и до още десет страни. Това е единственият факт. Всички опити да се...

Огнян Минчев: Това е новината от вчера. Не новината от 6 януари. Новината от 6 януари е, че „Газпром" врътна кранчето на Европа. Това е новината.

Андрей Райчев: В смисъл, че Украйна започна да краде нашата газ, която минава и вместо да достига до нас, тя достига до Украйна.

Огнян Минчев: Това вече е въпрос на много детайлен разговор кой от кого какво краде. В никакъв случай не може върху Украйна да се прехвърли отговорността за това.

Андрей Райчев: Чакайте, те казват: „Елате да видите вашите наблюдатели, ето, пускаме ви газта от тази страна". Казват руснаците. „Застанете от другата страна, сложете пак наблюдатели, излиза ли?". Става ясно, че те пускат, не излиза. На въпроса „Кой краде?", няма въпрос.

Огнян Минчев: Сега Украйна твърди, че тази газ, която тече, на практика те имат право да взимат тази част от нея. Това е един, търговските елементи на спора едва ли ще...

Андрей Райчев: Какъв търговски елемент? Какъв търговски елемент има тук? Тука има следното: тука има двоен аршин.

Огнян Минчев: „Газпром" затвори кранчето за Европа. Вижте го. Точно търговските спорове се решават в съда. Те не се решават чрез врътване на кранчето при температура минус 20 градуса в Европа.

Андрей Райчев: На българския народ се опитаха да му пробутат едно менте, политическо менте, което вие преди малко повторихте, г-н Минчев и то се състои в следното: Косово да се обособи е прекрасно, Абхазия да се обособи е ужасно. Саакашвили напада осетинците и абхазците. Той е добър. Саддам напада Кувейт. Той е сатана. Украинците водят търговски спор. Те са прекрасни, руснаците използват газа като танкове. Това е двоен аршин, г-н Минчев.

Огнян Минчев: Това не е двоен аршин.

Андрей Райчев: Това е много сериозен двоен аршин.

Огнян Минчев: Вижте, вашият двоен аршин...

Андрей Райчев: Тука /.../ Съединените американски щати.

Огнян Минчев: Знаете ли какво говорите в момента? Вие говорите стария виц „А вие защо биете негрите, след като...?".

Андрей Райчев: Аз говоря истината за тази история. Тази история се свежда до много просто нещо: една страна пред фалит, казва се Украйна, подведена от своите западни съюзници, които я тласкат точно да й се случи каквото на Саакашвили, защото им е абсолютно все едно какво ще се случи с украинците, е важно...

Водещ: Ще им се случи ли такова нещо?

Андрей Райчев: Точно това се случи със Саакашвили. Те ми казваха: „Давай, давай. Няма страшно. Нападни ги." Той ги нападна. Видяхме резултата.
Грузия, върбата десетилетия назад. Грузия...

Водещ: Според вас има провокация да бъде въвлечена във война Украйна?

Андрей Райчев: Аз съм дълбоко убеден, че определени кръгове тласкат Украйна към безотговорно и абсурдно поведение, че елитът на Украйна е толкова отчаян от възможността да управлява страната си, в близките месеци ще се убедите в моите думи, те са пред фалит и ще ви кажа защо са пред фалит...

Водещ: Вие говорите за война?

Андрей Райчев: Чакайте малко. Говоря за нещо много опасно.

Огнян Минчев: Вижте, носете вода от десет кладенеца.

Андрей Райчев: Не, само от един.

Огнян Минчев: С Грузия, само и само да докажете, че едно дивашко деяние, държавно, политическо, каквото е да врътнеш кранчето на газта за Европа при минус 20 градуса, е оправдано. То не е оправдано.

Андрей Райчев: Аз твърдя...

Огнян Минчев: Търговският спор се решава в съда от цивилизованите хора.

Андрей Райчев: Г-н Минчев, просто не ме прекъсвайте. Не е цивилизовано. Нека да си каже, ето аз не ви прекъснах. Украйна е страна пред фалит. Това не се дължи на някакви случайности или такова, а се дължи на цената на метала. Икономиката на тази страна се държи на метал. Металът спадна в пъти. Украйна е пред фалит. Шансовете, политическите, на сегашното ръководство на Украйна лежат само в едно- остра политическа криза, която да може да интерпретира за населението и да му осигури някаква бъдеще. Това се случва. Ние сме заложници на опити, много приличащи на грузинския, само че с много по-големи последици, защото малката 10-милионна или даже по-малка, 5-милионна Грузия, несравнима по нищо с 50 и няколко милионната Украйна, ние сме свидетели на опита на определени кръгове да направят сериозна световна криза, те успяха почти да я направят, и на опит в България на такива като г-н Минчев да интерпретират това не с това, което става, а по два начина: руснаците са изродите, които се опитват да не ни дават газ, защо Боже мой, като това е изворът на техните пари, и две - че правителството нещо е организирало, което пък е съвсем абсурдно и на нищо не мяза.

Водещ: Вие за военен конфликт направихте паралел?

Андрей Райчев: Аз само ви казвам, че тези, които стимулират украинците да се държат така малоумно, са абсолютно същите, които стимулираха Саакашвили. Това са просто същите хора.

Огнян Минчев: Вижте, г-н Райчев принадлежи към тези български лобита, които ако...

Андрей Райчев: Ето сега ще ме... Защо пак аз?

Огнян Минчев: ... които утре Русия влезе в конфликт с Марс, марсианците ще бъдат виновни.

Андрей Райчев: Моля ви се.

Огнян Минчев: Разбирате ли? Аз не съм адвокат на украинците, но украинците на практика протестират срещу абсолютно произволния монопол от страните, които се налага от страна на „Газпром"...

Андрей Райчев: В смисъл да плащат, колкото българите плащат.

Огнян Минчев: ... и то се налага в тези зимни условия. Българите го плащат, да, българите плащат огромна цена.

Андрей Райчев: И чехите, и немците. 4-500 евра се плаща от цялата Европа, Украйна плаща по 250.

Огнян Минчев: При положение, че цените на енергоносителите през последните шест месеца спаднаха повече от три пъти?

Андрей Райчев: Г-н Минчев, вие преди малко казахте - налагат монопол. Нищо подобно. Те им казват: „Плащай колкото другите". Вие повтаряте десет пъти и хората сега чувстват, че някакъв монопол се налага. Светата истина е, че на украинците са им казали, и то в началото им казаха - не „Плащай колкото другите", „Плащай два пъти по-малко от другите".

Водещ: Добре.

Огнян Минчев: Вижте. Няма начин, по който да извините врътването на кранчето от страна на „Газпром" в тази зима с каквито и да е аргументи, търговски и политически. Що се отнася до българското правителство, българското правителство направи всичко възможно „Газпром" да бъде монополистът на българския енергиен пазар.

Андрей Райчев: Ама чакайте малко.

Огнян Минчев: И затова всяко действие на „Газпром" не само спрямо Украйна...

Андрей Райчев: Какво има да извиняваме? Имаме едно голяма и силна страна, бая страшна, апропо, когато се разсърди, казва се Русия, пълна с атомни бомби, пълно с ръководство, което владее положението и популярно сред народа си...

Огнян Минчев: И което в момента е в дълбока криза, и това ръководство, и тази страна...

Андрей Райчев: Възможно. Това не е мой въпрос какво ще стане с руснаците, което просто не възнамерява да търпи разни работи.

Водещ: Така. Трябва да вървим към финал.

Андрей Райчев: Ние просто трябва да се съобразим с това, а не да ставаме маша на чужди интереси.

Водещ: За да вървим към финал, да се опитаме с по едно изречение, това е натрупване на този проблем във времето, с контекста и протестите тук. Може ли по някакъв начин да ескалира? До кога можем да издържим реално, защото икономиката...

Огнян Минчев: Вижте, нека все пак да кажа две думи. Нека...

Водещ: И да приключваме.

Огнян Минчев: ... все пак да кажа две думи. Аз само до преди седмица смятах, че този конфликт ще бъде преодолян относително бързо, защото никой не е заинтересован от това Европа да остане без газ дълго време.

Водещ: В нова фаза навлезе, факт е.

Огнян Минчев: Очевидно е, че навлезе в нова фаза и е очевидно, че освен безпомощността на Украйна в тази ситуация, която е очевидна, очевидно е, че за самата Русия, за самия „Газпром" тази криза има по-дългосрочни и по-важни акценти, отколкото простия въпрос за колко ще продават своя газ. И това е въпросът за това за колко ще продават своя газ в дълга перспектива на Европа и на Европа трябва да й бъде демонстрирано чрез тази криза, че ако тя иска намаления на цените, ако тя иска да поставя условия, на практика кранчето може да бъде спирано винаги.

Водещ: Да.

Огнян Минчев: Това е в основата на настоящата криза.

Водещ: Да приключваме. Докога можем да издържим ние?

Андрей Райчев: Не е навлязла в криза. Вие напразно казахте така.

Водещ: Не съм убеден.

Андрей Райчев: Има кризисни явления, за криза в икономиката още не говорим. Да не дава Господ. Знаете ли? Има едни вестници, излизат си...

Водещ: загубите са огромни.

Андрей Райчев: Да, загубите са огромни, но знаете ли, ако не дай Боже стане криза, ще стане наистина лошо.

Водещ: Докога можем да издържим, за да не стане криза по начина, по който вие я разбирате?

Андрей Райчев: Аз все още се надявам на некризисен вариант. Тази седмица ще видим дали ще има такъв.

Водещ: Една седмица?

Андрей Райчев: Не, не, не. Некризисен вариант, в смисъл може да избегнем кризата.

Водещ: Добре.

Андрей Райчев: Няма криза.

Огнян Минчев: Кризата с липсата на газ може да продължи не седмици, може да продължи месеци за съжаление.

Водещ: Ако продължи с месеци, не знам. Благодаря ви много за участието. Огнян Минчев и Андрей Райчев в дискусия по актуални теми.