Тържествата по повод 25-тата годишнина от рухването на стената са в своята кулминация с музикален празник край Бранденбургската врата.
- Да в съзнанието си се разделихме (със стената), но не беше толкова лесно да свикнем със свободата, - сподели пред БНТ Дьорд Далош - историк и анализатор, едно от най-авторитетните имена в общественото пространство днес. - Но всъщност Западен Берлин все още е един излет за мен... В периферията на града (източната част на Берлин ) се вижда, че всичко си е такова каквото беше преди 25 години. Разбира се, със западни реклами в западната част на Берлин. Това са две страни, които имат друг опит, други преживявания...Ангела Меркел, канцлер на Германия: Падането на Стената ни показа, че мечтите могат да станат реалност. Независимо колко високи са преградите. Искаме да споделим този опит с партньорите по света.
Преводачът Милен Радев и неговата съпруга - източноберлинчанка, живеят на две преки от тук в годините докато Стената съществува. В навечерието на Нова година идвали с чаша шампанско, за да гледат Западен Берлин.Милен Радев, преводач: Тротоарът е бил в Западен Берлин. Самите къщи с фасадите са били в Източен Берлин. И когато се затваря на 13 август през нощта Стената, хората, които остават в тях са в Източен Берлин. Много са успели да избягат, скачайките през прозорците и падайки на този тротоар и вече поемайки на Запад.
Милен Радев, преводач: Интересното за тези къщи, спомням си, че бях единствените, на които се заключваше входната врата, защото хората, които живееха вътре, нямаха право да приемат гости. За да ти дойде някой на гости, трябвало да подадеш молба, да ти дадат открит лист..С открит лист се ходело и на гробището на Бернауерщрасе, което попадало между двете стени.
От западната страна на Стената живеел Ернст Майнхард. В този блок на 15 етаж.Доротея Радева: Няколко гроба бяха по-близо до стената отколкото беше желателно човек да постъпва. И имаше наблюдение от наблюдателните кули и човек се чувства несигурно, защото ей така - следят, следят.
Ернст Мейнхард, журналист «Дойче веле»: Имахме два балкона. Единият гледаше на запад, другия на изток. И от източния балкон ясно можехме да видим какво се случва между двете стени. Защото границата беше само на 200-300 метра от тук.Отиваме пеша до мястото, откъдето е минавала стената в тази част на града.
Ернст Мейнхард, журналист «Дойче веле»: Сега сме застанали точно върху стената. Сега трябва да отида 2 метра надясно, за да се озова в Западен Берлин. И ето сега вече съм в Западен Берлин. Имахме фантасичен живот тогава в Западен Берлин. Стандарт на живот и свобода, каквито бих казал нямаше дори след обединението.
Доротея Радева: Още мога да разбере кой идва от Западен Берлин и кой от Източен - по какво? Това е много интересно. Още в самото начало ние казахме ние, а нашите съседи казаха - аз.Така звучат надеждите и спомените на Запад и на Изток днес. А най-хубавото е, че стената я няма. По-късно тази вечер в 22:30 може да гледате церемонията по случай 25-тата годишнина от падането на Берлинската стена по БНТ 2.