Клошарите - нищета или симптом за психично разтройство

Инцидентът в Горна Баня, при който психично болен мъж стреля по съседи и полиция, е симптом на болната система за психично здраве и доказва нуждата от сериозна реформа, която непрекъснато се отлага.

В "По света и у нас" многократно сме ви разказвали за хората с психични проблеми, които са оставени без грижи, изолирани в обществото. Много от бездомните клошари, които срещаме ежедневно са пример на хора с нелекувано психично заболяване. Мария Чренева разказва.

Едно от лицата на психичната болест. Занемарената, нелекуваната, задълбочаваща се, стигнала до дъното. Клошарите, които погрешно разпознаваме само като бедни нещастници. Тази нищета обаче е ясен симптом психично разтройство.

Драгомир Иванов - социален работник: Голяма част от хората, които живеят на улицата или са бездомни, са хора с психични заболявания.

Когато един човек е неадекватен, не контактен или неадекватно облечен, некритичен към себе си, към външния вид всичко това говори за някакъв проблем.

И не е чудно че повечето отказват на социалния работник храна и топло легло в кризисния център. Много от тях имат близки, дом, болестта обаче руши тези връзки.

Д-р Владимир Сотиров - психиатър: Защото психичната болест отнема способността на човек да работи , отнема способността на човек да се свързва, отнема способността на човек да твори, да твори да развива себе си. Психичната болест води до регрес във функционирането във всички сфери. Не само в психическото функциониране, не само междуличностово функциониране, но като цяло социалното функциониране регресира при наличие на продължителна тежка психична болест.

Такъв вероятно е случаят на Величка. В миналото й сигурно има дом, може би съпруг и деца. Без подкрепата на специалисти и адекватна рехабилитация - болестта си е взела своето.

Величка: Кажи, ма, госпожо какво искаш от мен.

Клошар: Аз в момента имам проблеми с американските кредит карти.

Клошарка : Аз съм Шекспир на живота на сцената, това е истината.

Д-р Владимир Сотиров - психиатър: Ако психичната болест е причината един човек да загуби дома си и да води клошарски начин на живот, то тогава аз мисля, че е дълг на обществото е да му осигури лечение и грижи чрез която той ще се освободи от тази болест, за да може да направи свободен избор как да продължи да живее.

Системата, обаче, може да предложи само лекарства. Без рехабилитация, социална адаптация, дневни центрове, работа с психолози, социални работници - резултатите са нечовешки.