Водещ: Добро утро, здравейте. Вече тече непринуден разговор между двама политически мъже в студиото ни. Всъщност, те са четирима. Сега ще ви кажа кои са те. Доброслав Димитров – председател на парламентарната комисия по външна политика и отбрана, депутат от ГЕРБ, г-н Ангел Найденов – депутат от Коалиция за България и заместник-председател на парламентарната комисия по външна политика и отбрана, Йордан Бакалов – депутат от Синята коалиция, член на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, и г-н Ремзи Осман, депутат от ДПС, член на външната парламентарна комисия. За скандала с досиетата и дипломатите ни ще си говорим, не за друго. През последните дни бяхме свидетели на ярки противопоставяния между младите и старите във външното ни министерство, между министър Николай Младенов и президента, между премиера и президента, между различните политически сили. Сигурна съм, че такова противопоставяне има и в самото ни общество. Знаем всичко как започна, въпросът е как всичко ще завърши. Добро утро, господа, здравейте. Г-н Димитров, към вас е първият ми въпрос – възможно ли е въобще Народното събрание да излезе с единна политическа позиция по скандала с дипломатите ни агенти?
Доброслав Димитров: Дали е възможно, ще видим, когато стигнем до този момент. Но така или иначе, това е нашата идея и желание, тъй като наистина става дума за един национален въпрос и трябва да има единна позиция по въпроса. Сега вече дали ще успеем това нещо да го направим, ще видим, като дойде този момент.
Водещ: Каква е целта ви, какъв е смисълът от това, Народното събрание да излезе с единна позиция? Какво ще спечели България от това?
Доброслав Димитров: Ще спечели България, че има единна идея - какво да прави, всички институции да се обединят зад една позиция. Много добре знаете, че това не може да бъде решено само от изпълнителната власт – какво да се прави със ситуацията в момента. Фактът, че 20 години по-късно след промените продължаваме да говорим за досиета, продължаваме да говорим за Държавна сигурност, за агенти, означава, че нещо не е било свършено в последните 20 години. И смятам сегашната ситуация, която е наистина много неприятна, нека да я използваме с предимство, в смисъл да се възползваме от случая да решим въпроса и да затворим тази страница. Така че в този смисъл, това е идеята – да се обединим всички зад една позицията, която да затвори една страница, която наистина е доста неприятна.
Водещ: Как си представяте тона на тази обща парламентарна декларация, защото ГЕРБ ще трябва да я пише, нали така?
Доброслав Димитров: Мисля, че доста ясно поставихме позициите си, а именно те са че първо – от тук нататък това не трябва да се допуска – и второ – ситуацията, която е заварената в момента, как да се справим с тази ситуация. Наистина, за един дипломат има една валута и тя се нарича неговият авторитет и доверие в него. В момента точно това тези дипломати са загубили и в този си смисъл те няма как да изпълняват своите функции за представящи държавата.
Водещ: Г-н Найденов, ще подкрепи ли Коалиция за България една подобна обща декларация на Народното събрание?
Ангел Найденов: Вие попитахте дали е възможно да се приеме с консенсус една политическа декларация. Различните състави на Народното събрание са давали пример, че е възможно, или да се приемат решения, декларации, актове с висока степен на съгласие, близка до консенсус. Аз обаче съм скептичен по отношение на възможностите на този състав на Народното събрание. Бързам веднага да кажа, всъщност основните пунктове в тези совалки на министъра на външните работи с различните парламентарни групи, са първо да се лансират промени в Закона за дипломатическата служба, които, по това, което чуваме, носят характера на лустрационни текстове, определени ограничения.
Водещ: Той обаче казва, че нямало да бъдат лустрационни.
Ангел Найденов: Аз казвам – носят характера. Ние не сме ги виждали. Бързам веднага да кажа, че парламентарната група на Коалиция на България няма да подкрепи такива текстове. Категорично и еднозначно го заявявам като позиция. Второ – предложения, свързани с приемане на декларация, в която вероятно ще има настояване за отзоваване на посланиците – ние имаме резерви към подобни предложения. И ако това е същността на предложението, което ще направят мнозинството от ГЕРБ, аз съм скептичен по отношение на възможностите ние да подкрепим подобни текстове, защото в случая виждаме една доста голяма доза лицемерие. И бързам веднага да предупредя колегите, че това не е достойно политическо поведение. Извинявайте, аз ще попитам с какво дипломатите, за които е установена принадлежност към Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Министерство на отбраната, са по-лоши от министър Божидар Димитров? С какво те са по-лоши от шефове на агенции, областни управители от ГЕРБ, за които е установена принадлежност към ДС? С какво те са по-лоши като офицери от военното разузнаване, от министъра на отбраната, който се е развивал като кадрови офицер до 1989 г., завършил е съветска Генерал-щабна академия? С какво тези хора са по-лоши от служители на родната милиция или кадрови офицери от армията, които са членове на парламентарната група на ГЕРБ? Но, да кажем, с какво те са по-лоши от всички онези служители на МВР, с които е пълна групата на ГЕРБ?
Водещ: Сигурна съм, че г-н Димитров има отговори на тези въпрос.
Доброслав Димитров: Да. Първо относно министър Божидар Димитров, мисля че премиерът беше пределно ясен по тази тема, така че е заявена вече такава готовност, при единно съгласие относно каква позиция трябва да се вземе, че той е готов да поеме също своята част.
Водещ: Да разбирам ли правилно премиера, че Божидар Димитров е разменната монета? Т.е. ако вие като парламент се обедините в една обща позиция, той тогава би жертвал Божидар Димитров?
Доброслав Димитров: Не, не. Не бих казал, че е разменна, просто смятам, че беше веднага издадена. Ако това е аргументът, няма проблем. Бих искал да ви прочета цитат от документи на Държавна сигурност, каква е разликата, която даде колегата с министър Ангелов – ЦК на партията иска да поддържа тесни връзки с вас, като служители, които в своята съвкупност представляват очите и ушите на партията на народната власт, представляват това, което другарят Сталин нарече изваден меч на пролетарската диктатура. Това е от реч пред офицерите от Държавна сигурност – каква е тяхната роля, така че не мисля, че трябва да се бъркат с ролята на армията.
Водещ: Г-н Бакалов, има ли резон във въпросите, които г-н Найденов постави?
Йордан Бакалов: Аз искам да започна с това, което тази сутрин е анонсирано в Канал 1, че Синята коалиция ще приеме каквато и да е позиция. Категорично казвам, че няма да приемем каквато и да е позиция. И тъй като виждам, че колегата Найденов, те са почти готови за – какво по-лошо. Аз казвам, че при това положение, решаваме въпроса напълно и завинаги, както каза г-н Младенов, въпреки че той говори само и единствено за дипломатите. Позицията на Синята коалиция е много ясна и категорична – решаваме въпроса сега и завинаги. В противен случай, че само и след това колегите от БСП и всички останали да питат – с какво те са по-лоши – няма как да стане. Няма как да получат нашата подкрепа. И в тази връзка, между другото, параграф 12 от сега действащия Закон за досиетата, по всяка вероятност ние ще предложим да отпадне. Той между другото беше внесен така против правилата тогава, когато се приемаше законът. Така че от тази гледна точка, искам един път завинаги да стане ясна нашата позиция и то на СДС. Това е към колегите от ГЕРБ, особено след като те са управляващи, след като те са водещи, те ще получат нашата подкрепа само и единствено тогава, когато действително желаят да решат този въпрос окончателно. Лошото е, че година и половина след тяхното управление, едва ли не чак сега се сетиха, че има такива хора и че изобщо съществуват, при положение, че те много добре знаят, че има такива хора. Самите те са имали възможност да ги проверят предварително, защото ако преди е нямало такава възможност, сега самият закон дава тази възможност за такава проверка, но въпреки всичко, те също са изпращали такива хора зад граница. И няма защо в момента да се правят на хора, които не са чули, не са видели, не са разбрали даже посланието, защото в края на краищата това е вече съвсем ново измерение от гледна точка на управлението и политика. България е единствената държава от всичките бивши социалистически страни, която не е решила този проблем, не желае да го реши в продължение вече 21-22 години.
Водещ: А защо този проблем не беше решен по време на правителството на Иван Костов?
Йордан Бакалов: По време на правителството на Иван Костов самият аз съм приемал един закон, преди това мнозинството прие два закона, които след това бяха отменени от правителството на Симеон Сакскобургготски. Хубаво е тези неща да се напомнят, а и е хубаво тези неща също да се знаят. Така че от тази гледна точка ние сме направили този опит - да го решим проблем. Не сме успели, защото народът в края на краищата реши, че трябва други да управляват, но тези другите след това отмениха този закон. Това е положението и това е истината. И завършвайки, искам да кажа нещо, което трябва да бъде много ясно на вашите зрители – дипломатите по презумпция и по правило не разузнават, те не трябва да разузнават. Другите са хората, те са на по-ниските нива, които вършат този вид дейност. И големият проблем в България е, аз виждам, че никой не го засяга, но аз ще го засегна пред вас, е, че българските външни разузнавателни служби нямат закон, на който да се подчиняват – начина на подготовка, начина на вербовка, начина на внедряване в чужбина. И това е един също от големите проблеми, който не знам също защо той не се коментира.
Водещ: Г-н Осман, каква е позицията на ДПС? Късно снощи, до колкото знам, външният министър е разговарял с вашата парламентарна група.
Ремзи Осман: Нашата позиция е много ясна. За първи път ме питате и вие ще чуете след малко. Но на тези, които очакват да бъдем крайни в една или друга посока, ще кажа, че ще сгрешат. Нашата позиция е много последователна. Още в първите години единствено парламентарната група на ДПС, говоря за 90-те, предлагаше радикален вариант – или се унищожават всички досиета, или се отварят всички. За разлика от другите политически сили, ние не сме имали никога самостоятелно мнозинство. Предлагали сме радикално да се реши този въпрос. И всеки, който е бил премиер, бивш премиер, имали са мнозинство – нямат оправдание. Споделям опасенията на колегата от ГЕРБ, след 20 години ние пак да говорим за лустрация, за агенти – наистина е неприятно за държавата. В момента каквото и да говорим, тези наши дипломати не се чувстват комфортно в тези държави. И разбира се, ДПС като една сериозна партия, много внимателно ще проучи това, което ще бъде предложено от инициаторите, не знам проект ли е, декларация ли е, във връзка с разговора с министъра, става въпрос, и до колкото разбрах, има идея за проект за декларация. Разбира се, искаме да видим съдържанието на тази декларация. Една декларация, която може да изчисти този проблем, разбира се, че ще получи нашата подкрепа.
Ангел Найденов : Как ще изчисти една декларация този проблем?
Ремзи Осман : Аз съм съгласен, г-н Найденов, но все пак трябва да видим какво ще ни предложи ГЕРБ.
Водещ: Тази декларация, до колкото разбирам от г-н Димитров, че със сигурност ще има призив за отзоваване на посланиците.
Ремзи Осман: Искаме да видим черно на бяло. Вижте, защо се прави един проект за декларация? Г-н Найденов потвърди, че трябва да има максимално широка подкрепа в Народното събрание. Имало е случай в нашата история в последните 20 години, когато декларация е станала решение на парламента с много голямо мнозинство, въпреки че опозиция и управляващи са се карали и спорили. Т.е. ние очакваме от авторите и инициаторите нещо подобно. Казах, че проблемът трябва да бъде разрешен, защото тези наши дипломати вече имат дискомфорта на съответната държава. Ние имаме интерес да имаме чудесни взаимоотношения с тези държави, няма значение която и да е. Но, какво става с тези, които са вербували, тези, които са убедили съответните лица да работят за тези служби? Защо в продължение на 20 години никой не говори за тях? Аз очаквам от ГЕРБ и по този въпрос яснота. Т.е. ДПС е поставило и този въпрос в близкото минало.
Водещ: ДПС ще подкрепи ли законова промяна, промени в Закона за дипломатическата служба, които да регламентират повече от тук насетне това да не се случва? Т.е. хора, свързани по някакъв начин с тайните служби, да не се изпращат на мандат зад граница.
Ремзи Осман: Вижте, според мен, сегашните текстове на действащия закон, също даваха тази възможност те да бъдат проверявани. Имаше тази възможност и всеки да прецени. Без да има текстове пред нас, официално някакви, трудно е да се коментира. Нещо, което е в интерес на държавата, винаги ще получи нашата подкрепа, но никой не бива да очаква от нас революционни решения. Но по този въпрос трябва да се приключи след 20 години. И наистина е много смешно, че от бившия социалистически лагер, единствено в България ние коментираме. Кои са виновните, нека да излязат и да си кажат. То е ясно – тези, които са имали самостоятелно мнозинство.
Йордан Бакалов: Не е само въпрос, обаче на Закона за дипломатическата служба.
Ремзи Осман: Ако ми позволите г-н Бакалов, стана въпрос и за лустрацията. Защо говорим лустрация, подхвърля се дали е лустрационен или не. Вижте, когато говорим за лустрацията, мнението на ДПС е да се стигне максимално широко.
Водещ: Какво означава да се стигне максимално широко?
Ремзи Осман: Не може да приключим, говорим за партийни секретари, говорим за тези офицери, действащи от милицията и т.н. Мен лично, например, много ме интересуват тези, които активно са участвали във възродителния процес, и заемат сериозни постове в управляващото мнозинство.
Водещ: Т.е. ДПС е за лустрация, аз такава ви разбирам?
Ремзи Осман: Не, ако има нещо подобно, трябва да се стигне максимално широко до най-ниските етажи, включително и до партийни секретари. Или всички – или нищо.
Водещ: Ще се стигне рано или късно.
Ремзи Осман: Кога ще стигнем? 20 години говорят за давностен период. Няма осъдени за възродителния процес. Ами изтича, вика, 20 години е давностният период и т.н.
Йордан Бакалов: При положение, че има всичките доклади с имена и всичко останало.
Ангел Найденов: Хубаво е да напомним, че в годините от 1992 г. има няколко опита в различни закони, в това число и последният опит през 2009 г., в Правилника за организация и дейността на Народното събрание да се въведат норми, които предвиждат лустрация, дискриминация, ограничения за заемане на определени длъжности. Има поне три решения на Конституционния съд, които отхвърлят подобни опити. Така че е добре мнозинството да знае и да не се опитва да повтаря вече случаи и неща, за които има решение.
Йордан Бакалов: Извинявайте, че ви прекъсвам, но аз не напразно казах – защо само и единствено в България този въпрос не се реши? Защо? Тук ли е най-големият проблем с лустрацията в България, та има такива решения?
Ангел Найденов: Вижте, г-н Бакалов дискусията с вас сме я водили много пъти.
Йордан Бакалов: Да, много добре знаем, от много години я водим.
Ремзи Осман: Хубаво или лошо, има едно решение на Конституционния съд във връзка с лустрацията.
Йордан Бакалов: По Закона за досиетата има 4 решения на Конституционния съд, който казва, че той не е противоконституционен.
Ангел Найденов: Не, не, обърнете се към г-н Димитров.
Йордан Бакалов: Не, към вас се обръщам, защото по ваше време стана това. Вие тогава тайно управлявахте, както се казва, с царя. Но на петото решение в един момент, видите ли, решиха, че е противоконституционен. И кои хора бяха в Конституционния съд? Които след проверката, знаете какво излезе за тях, същите, за които сега в момента се говори.
Ангел Найденов: Темата за досиетата много често през тези години се е използвала като основание, за да паразитират върху нея много хора и много партии.
Йордан Бакалов: Ами хайде да я решим, че да няма паразитиране.
Ангел Найденов: Аз се опасявам, че партия ГЕРБ е на път да се превърне в една от тези партии, които паразитират върху темата за досиетата. Всъщност, тук трябва да кажем, че през тези години до приемането на закона през 2006 г. всички опити да се занимават народни събрания, парламенти, политици с тази тема, остават горчивия привкус на някакви двойни стандарти, на тежки и продължителни зависимости не позволяващи да се отварят досиета. Остава горчивият привкус за двойни стандарти, за нещо неизяснено и манипулация. И много се опасявам, че в случая можем да намерим различни аргументи в различни посоки по това, което прави партия ГЕРБ. Няма никакво съмнение, че в случая това е една тема, която те много охотно използват, за да се създава един кризисен пиар, т.е. по този начин може да бъде отклонено вниманието от всякакви други тежки скандали и проблеми. Нека да завърша, тъй като видях някакви опити, чрез посланиците, за които е установена принадлежност, сега да се търси някакво своеобразно алиби за провала на членството на България в Шенген. Това ще бъде наистина нещо, което е достатъчно неуместно и необосновано от гледна точка на позициите на партия ГЕРБ. Най-напред трябва да започнат да обясняват от самите себе си, от собствената си парламентарна група.
Доброслав Димитров: Ще ми дадете ли възможност и аз да направя коментар? Вижте, мисля и пред вас виждате как се говори, така или иначе колегите представляват партиите, които са управлявали и влияли на страната в последните 20 години.
Йордан Бакалов: Колега Димитров, извинявай, обаче във вашата парламентарна група има доста хора, които са представлявали службите, така че не ми говорете кой, какво е представлявал. И продължавате това да го правите.
Доброслав Димитров: Аз казва моето мнение в момента, вие изказахте вашето, дайте ми възможност сега и на мен. Говори се, имало е желание, воля и т.н. през всичките тези години, мисля че и от трите страни се чу, това нещо да се реши. Така или иначе постоянно е имало причини, нещо, някой е пречил. Поне аз останах с такова впечатление, защото всеки един взе думата и обясни. Ето, сега е възможността, имаме проблем, има воля, нека застанем всички зад едно единно решение, а не после да започнем пак – този ни пречи, онзи ни пречи.
Ремзи Осман: Само с Божидар Димитров няма да свърши. Примерно, това, което казват – ние сме готови да отзовем Божидар Димитров като член на кабинета – това е много евтин трик, така. Много евтин трик е.
Доброслав Димитров: Аз искам едно последно изречение да кажа, тъй като виждате какво предизвиква тази тема – спорове, неща, които продължават. Това ще продължи и в бъдеще, ако не го решим днес, ако не го решим тази година. Абсурдно е.
Ангел Найденов: Е, как ще го решите, кажете как?
Доброслав Димитров: Пак казва, аз като млад човек, 20 години по-късно да продължаваме да говорим за Държавна сигурност, за репресивния апарат на комунистическата партия, просто е абсурд и означава, че ние не можем да минем напред. Трябва да дадем възможност на млади дипломати, на нови хора да продължат, за да тръгне държавата напред.
Ангел Найденов: И какво – ще попълните външно министерство с Калини Илиеви ли?
Доброслав Димитров: Г-н Найденов, ако обичате, аз ви изслушах, мисля доста търпеливо.
Водещ: Не, във външно не е Калина Илиева, а Лила. Спомняте ли си скандала с нея?
Доброслав Димитров: Моят призив към тези хора там е, ако наистина работят за държавата и имат желание да помогнат на тази държава ...
Ремзи Осман: Еротичното й бельо ли беше там?
Добраслав Димитров: Те трябва сами да се отзоват от там, за да не предизвикваме този огромен спор, който иначе ще застанат партиите от двете страни.
Водещ: Господа, не мислите ли, че наистина се проточи всичко това, може би, заради един факт, че който е на власт използва като инструмент за шантаж много често тези досиета. Не говоря за конкретния случай. Т.е. ако веднъж завинаги се сложи край наистина, макар че въпросът ви е резонен – как точно – може би ще се преустановят практиките и възможностите за шантажиране на политическите противници, не е ли така?
Йордан Бакалов: По-скоро кучето е заровено на 10 ноември 1989 г.
Ремзи Осман: Имаше един въпрос в началото – дали с отстраняването на г-н Божидар Димитров въпросът ще бъде решен. Много евтин трик е това. Аз нямах възможност преди малко да отговоря, но не е сериозно от страна на ГЕРБ да подхвърля, включително и премиерът. Големият въпрос е, защо точно сега, това беше действащият лош закон. Лош, хубав, закон е, трябва да се изпълнява. Изпълняват се разпоредбите на закона, информацията излезе. Има един дискомфорт. Другото, това което г-н Найденов каза, е много важно - ние не знаем какво ще стане за Шенген. Премиерът трябва да каже и другото, правителството трябва да каже. Ако, примерно, всички желаем решението да е добро за страната ни, няма политик, който да не желае. Но ако решението не е много добре за страната, някой да не се оправдае, заради посланици. Защото при ГЕРБ има една тенденция, че цялата история започва с ГЕРБ, всичко започва с ГЕРБ.
Водещ: Г-н Димитров, ясно кажете и на г-н Найденов, и на г-н Осман, не дай си Боже ако не влезем в Шенген догодина, ще търси ли ГЕРБ алиби в случая с досиетата и дипломатите ни?
Доброслав Димитров: Не мисля, че това е проблемът, който би ни спрял. Ние ще сме готови за Шенген технически, проблемът е политически, който е все пак в партньорите, с които сме в ЕС.
Водещ: Нищо не разбрах. Ще търсите ли алиби в скандала с досиетата, ако не влезем в Шенген?
Доброслав Димитров: Не мисля, че ще е необходимо, тъй като ще влезем.
Ремзи Осман: Да, разбираем език е това.
Йордан Бакалов: Ако не намерим тук виновници, ще намерим в Европа, ако не в Европа, може и зад океана.
Водещ: Добре. Благодаря ви за този разговор, благодаря, че ни бяхте гости.