Днес се простихме с Вера Кочовска. Стотици хора дойдоха да се поклонят пред тленните останки на феноменалната лечителка в плевенския храм "Свети Николай". Вера Кочовска почина на 11 февруари на 65-годишна възраст в дома си в Плевен. Здравето й се влоши миналия декември, когато беше приета по спешност в столична клиника.
Днес се простихме с Вера Кочовска. Стотици хора дойдоха да се поклонят пред тленните останки на феноменалната лечителка в плевенския храм "Свети Николай". Вера Кочовска почина на 11 февруари на 65-годишна възраст в дома си в Плевен. Здравето й се влоши миналия декември, когато беше приета по спешност в столична клиника.
Повече от три часа приятели и близки на Вера Кочовска от цялата страна се редяха на опашка, за да кажат последно „сбогом" на лечителката. Поклонението беше в храма, който се намира под прозорците на дома й в Плевен. Точно тук плевенчани много пъти са я виждали да пали свещ и в празник, и в делник.
Кочовска е световно признат феномен, не само със способността и да лекува, а и с умението си да „гледа" в бъдещето. „Това е последния ми рожден ден и последната ми година" - предрече пред близки Вера на 27 юли миналото лято и отказа да празнува. През земния си път тя е дарила изцеление и е вдъхнала кураж на хиляди хора у нас и извън пределите на страната. Въпреки че в последните години Вера не беше в състояние да помага, интересът към нея не стихваше.
Ети и какво лазаха кората за нея: „Много губим, тя ми беше и приятелка. На толкоз много хора е помогнала, лично на мен, лично на моето внуче. Вие си нямате на представа на колко народ е помогнала, колко народ се стичаше."
„Не отказваше на никой - и на болен, и на здрав, на всеки. Нейната къща беше поток от хора, тя не връщаше никой. На всеки даваше надежда, помагаше с всичко, което можеше."
„Контактувала съм 20 години с нея. Наистина за Вера много дълго ще си спомняме с много добрини и в този момент просто й казвам - последно сбогом Вера."
Според академик Светлин Русев Вера умееше да гледа не само човешкото тяло като през рентген, но да „вижда" и в човешката душа.
Акад. Светлин Русев: „Едва ли си даваме сметка какво натоварване тя е изживяла. Но заедно с това пък трябва да бъдем благодарни, че бог или съдбата ни беше дарил с човек, като нея."