Нужен ли ни е Левски днес?

138 години от гибелта на Васил Левски - ден за спомняне и размисли. Животът и делото на Апостола многократно са описвани и изследвани от български и чужди автори, но неговият образ все още е загадъчен. Загадка си остава онзи порив на Апостола, който го кара да остави близките си, да зареже смирения живот да се отдаде на постигането на свободата.

Имаме ли нужда от човек като Левски днес, защо и съществува ли? Тези въпроси зададохме в днешния ден на един от малкото актьори влезли в ролята на Апостола, макар и само за пред камери.

Тези пусти синьо-сиви очи заразили мнозина с устрема и пламъка, с чистотата на идеята за свята и чиста република, за свобода. Не е светец, нито икона, но и днес го търсим. Необходим ни е - казва актьора със същите сини очи.

Даниел Цочев - актьор:
- Мисля, че хората имат нужда и затова ще се роди.
- От кого имат нужда?
- От такъв като него.
- Като кой?
- Като Левски, който наистина виждат реално, че техните проблеми са му по-важни и не може да бъде уличен в нищо егоистично.
- Смяташ ли че все пак може да се намери в днешно време такъв човек -обединител, търсач на истината?
- Имаме голяма нужда от такъв човек, смятам разбира се, не знам може би е свързано със ситуация с обстоятелства - сигурно има такъм човек, който самия за себе си не знае че е, другите около него също не са го открили.
- Ти можеш ли да бъдеш такъв човек, ако имаш кауза, подобна кауза?
- Мисля, че мога.

А каузата - за Левски е звучала така - "Аз съм посветил себе си на отечеството си: да му служа до смърт и да работя по народната воля". Тези думи би изрекъл и друг, но има ли кой да ги изпълни?

Даниел Цочев - актьор:
- Никой до момента така изявен държавник или политик не е доказал основното, което знаем за Левски, че той е слагал преди всичко другите на първо място, а след това себе си. Затова смятам, че по-скоро се усеща липсата му.

За Даниел Цочев влизането в кожата на Левски е дало отпечатък. Казва, че често влиза в бой за общото благо, стреми се към честност и дори смята, че тази роля му дала още нещо.
- И много се изненадах после, че след като гледах готовия материал - видях нещо малко или много непознато за мен, една такава категоричност и твърдост и убеденост лъхаше.
- В твоята игра?
- Да, което беше малко ново за мен.

Левски е единственият останал неокалян и неопетнен казва още Даниел. Смята, че това е личността, която в сърцата ни е носител на истинските ценности в живота. И затова го търсим или пък заради онези думи - "времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме."
А обръщаме ли го настина?