България се поклони пред паметта на Васил Левски. Споменът за най-великия герой накара и днес българите да поднесат цвете. Във всеки град, във всяко кътче на страната се пази история и реликва, свързана с Апостола.
Историците казват, че по време на обесването на това място, тогава в покрайнините на София, нямало българи. Вероятно си представяте и картината от Ботевото стихотворение с вятъра, студа и гарваните.
Вероятно всяко поколение си задава въпросите - защо сме позволили да го обесят, защо не е бил спасен - отговорът вероятно е в тефтера на Апостола - четирите въпросителни след обръщението "НАРОДЕ".
И още един интересен щрих към признателността ни към Апостола. Справка в регистрите показва, че трима българи се казват Васил Левски. Като Левски е бащиното име, а не фамилията. Двама живеят в София и един - в Разлог.