Ролята на баретите за потушаване на кризата в Сливен

Снайперистите от Специалния отряд за борба с тероризма са държали на
мушка похитителя 12 часа без прекъсване. По време на операцията е имало моменти, в които се е обсъждало силово обезвреждане на Стефан Петров, но е преценено, че рискът за живота на заложниците и на похитителя е твърде
голям.

Извеждането на заложниците от банката е бил пиков момент, разказва
командирът на баретите. Тогава командосът, чието име Кирил Димов пази
в тайна, е останал абсолютно незащитен срещу похитителя, защото не е
знаел дали той няма да стреля през тъмното стъкло. В подобни моменти страхът и удовлетворението, че спасяваш човешки живот, се смесват. На
първо място, обаче, е сигурността на заложника, казва Кирил Димов.

Кирил Димов: - Можехме да защитим и похитените, и служителите с
противокуршумни щитове, но просто преценихме, че излишно е да дразним
похитителя. Той беше в такова състояние, че много крехка беше линията,
която психолозите бяха успели, по много крехка линия се движеха.

Именно в преговорите психолозите разбрали, че Стефан Петров по
телевизията вижда тактическите действия на баретите. Може би неслучайно той започва да освобождава жените, след като в банковия офис са отрязани интернет и е спряна телевизията. Залегнали на близки тераси, в продължение на 12 часа, снайперистите са държали на мушка офиса и са имали готовност да стрелят.

Кирил Димов: - В кратките промеждутъци, в които имаха спокойствие, се
обръщаха на една страна и придремваха за 15-20 минути. И след това пак
се взираха.

Кирил Димов признава, че се е обмислял план за атака на офиса след
освобождаването на заложниците. Пред риска или те да убият похитителя,
или да загубят някой от своите, обаче избрали да чакат. И въпреки че
определят операцията като успешна, казват, че ще сега анализират и
някои свои грешки.